-Не, не спри. - изпищях когато Зейн не спираше да ме гъделичка. Отново бяхме в неговия апартамент. От няколко дена,прекарвахме всяка една секунда заедно,той се бе променил коренно. Не бяхме виждали Пери от студиото за татуировки. Зейн постоянно правеше всичко,за да забравим за нея. Не говореше за нея и аз не го правех.
- Кажи,че съм перфектен и ще спра. - засмя се той. Продължих да се опитвам да избягам от него,но беше невъзможно.
- Добре,добре. Перфектен си. Сега,моля те спри..- изпищях и той стана от мен. Отпуснах тялото си след като спрях да се смея. Най-накрая свобода. Добре,че се махна. Беше ужасен. Той ми подаде ръка и аз станах. Не мога да повярвам,че Зейн се бе променил толкова много. Не ругаеше,беше щастлив и усмихнат,всеки ден. Точно такъв исках да го виждам,щастлив. Увих ръцете си около врата му и го прегърнах силно,страхувах се да не го изгубя. Знаех,че скоро щеше да си отиде,исках да изживея най-прекрасната седмица с него. Той постави ръцете си на гърба ми и ме придърпа по-близо до себе си. С всеки изминал ден се влюбвах в него повече и повече.
- Обичам те. - прошепнах тихо,не исках той да ме чуе. Никога не сме си казвали "обичам те" никой не можеше да направи първата крачка. Всеки се страхуваше да каже това изречение. Толкова ли е трудно? Толкова ли е болезнено?
- И аз. - изведнъж каза той. Отдалечих се от него.
- Обичам те,Пери. - каза още веднъж. Разширих очи когато чух името й. Той отвори очи и ме погледна.
ПЛЯС.
Ударих го с цялата сила която имах. Не можех да повярвам,той ме нарече Пери,помисли ме за нея. Да знам,че я обича,но това беше ужасно. Сърцето ми спря да бие. Не можех да го приема.
- Не,Ади аз..
- Остави. Помечтах си достатъчно,минаха няколко дена,изтърпя ме,но трябва да се върнеш при нея.. - казах и наведох глава. Той се приближи и повдигна леко главата ми нагоре. Очите му блестяха,бяха много красиви..
- Не,не е дошъл момента. Сега трябва да съм тук с теб,Адриана. - каза и бавно започна да се приближава. Знаех си,че ще направи глупост,глупост която ще ме разтопи за секунди. Той постави устните си върху моите,целуна ме. Целуна ме нежно както никога до сега. Беше нежен,прекрасен. Мечтата ми. Мечтата от моят детски свят. Принцът на белия кон. Дали той ще бъде моя принц,само за седмица?
Зейн се отдели от мен и се усмихна,прехапвайки долната си устна. Засмях се,изглеждаше ужасно сладко така,като някое момченце.
- Какво?
- Ужасно сладък си когато хапеш долната си устна.. - засмях се.
- О,така ли? - попита и отново прехапа устната си. Умирах докато го гледам,беше мой. Мамка му беше мой,само мй за няколко дни. Но тези дни ще отлетят,ще си отидат точно като него. Ще си тръгне бързо. Ще бъде щастлив с нея,понеще съм сигурна,че никога няма да му липсва любов.
- Ади събуди се,хайде,ставай. - чух гласа му. Беше нежен,сънувала съм. Всичко е било просто един красив сън. Моят нереален сън. Знаех си,че е прекалено красиво за да е истина. Надигнах главата си и го погледнах. Стоеше до края на леглото и ме гледаше. Косата му стърчеше в различни страни,беше смешен. Очите му бяха черни,а устните му напукани.
- Трябва да ходим на училище. - казах и станах бързо от леглото,той стана след мен и хвана ръката ми. Извърнах глава и го погледнах въпросително.
- Събота е. Не сме на училище. - усмихна се. Изпуфтях и влязох в банята. Все още бяхме в апартамента на Хари. Когато го видя,трябва да му благодаря,че ме прие у тях и да го убия,защото звънна на Зейн. Свалих бавно дрехите си и ги оставих на един кош. Влязох в душ кабината и пуснах водата. Разтреперих се когато студената вода докосна тялото ми. Бързо завъртях топлата и усещането стана приятно. Чувствах се прекрасно. Свободно. Сама. След толкова време най-накрая сама. Нуждаех се от това. Да помисля,за всичко което се случи. Главния проблем - Пери. Тя беше най-милото и красиво същество което съм познавала. Поне така я помня от детството. Винаги си играехме заедно. Когато валеше на вън правехме всичко възможно за да сме заедно или се криехме в мазето на моята къща или в гаража. Винаги се смеехме много. Постоянно бяхме заедно. Тя беше моята малка сестричка. Когато на мен ми купеха някоя нова кукла веднага я давах на Пери,тя беше луда по тях,обичаше да си представя,че е принцеса. Тя беше принцеса. Много често си играехме на принцеси тя беше кралицата,а аз нейната сестра.
Играчките бяха слугите ни. Когато не правеха това което ни казваха им се карахме.Беше ужасно забавно когато сме заедно. Понякога брат ми ни дразнеше,взимаше ни куклите и ги скриваше,но след това мама му се караше. Колко малки и щастливи бяхме. А сега трябва да се състезавам с нея за момчето което обичам,колко странно. Знам,че той ще се върне при нея. Но искам да изкарам една прекрасна седмица с него,една щастлива седмица. Нашата седмица. Иска ми се да бяхме като онези двойки по телевизията да ставаме сутрин прегърнати заедно,да закусваме в леглото докато гледаме филм. Сутрин да се караме,защото аз не мога да се оправя. След това да отидем на училище,да обядваме с приятели. Вечер когато сме сами да направим пуканки и да легнем на дивана и да гледаме филм,но не. Нито едно от това което искам няма да се случи. Той ще си тръгне с нея. Ще я прегръща силно. Ще бъде щастлив.
Спрях водата и придърпах кърпата,увих тялото си с нея. Когато усетих мекотата на кърпата се усмихнах.Това беше истинска усмивка. Не тази която е на лицето ми от няколко дена. Спомних си първата ми среща със Зейн. Бях 10 клас. Бях нова в училището. Всички ми се подиграваха. Но не им обръщах внимание. Зейн беше обикновеното лошо момче,като другите той ми се подиграваше. Обиждаше ме. Но той правеше всичко възможно за да съм унизена. Буташе ме в някоя локва. Минаваше с мотора покрай мен и хвърляше шише бира по мен. Унижаваше ме. Това правеха всички. Караха ме да страдам. Но приех съдбата си,дори да искам не искам трябваше да го направя. Цяла година Зейн ме обиждаше,търпях ги. Казвах си,че след това ще замина за Ню Йорк и ще ме оставят на мира,ще избягам от тях. Ще бъда далеч. Избутах глупавите мисли от съзнанието си и отворих вратата пред мен се появи Зейн. Намръщих се когато го видях. Писна ми от това момче. Трябваше по-бързо да се маха,щях да започна живота си на чисто. Сама. Без гонките,моторите,цигарите,наркотиците,без него.Сама. Трябваше да му кажа да си върви по-бързо,а след това да убия Стайлс.
- Какво има Зейн? - казах и се скръстих ръце пред гърдите си. Той почеша врата си и започна да се оглежда наоколо. - Хайде,Зейн! - изкрещях и той най-накрая каза каквото искаше.
- Обичам те.