Момчето се приближи бързо към момичето и я блъсна силно в стената. Тялото й се долепи до студената стена. Адриана стоеше неподвижно,отново сгреши с нещо.
- Кучи син, а? Момиченце, не знаеш с кой се заяждаш. Мога да направя живота ти още жалък от колкото е в момента. - Зейн удари с юмрук в стената,от лявата страна на главата на Адриана. Тя се стресна и извика,но викът й беше прекъснат от силният шамар на Зейн. Той се отдръпна от момичето и бясно излезе от помещението. Адриана бавно се спусна по стената и се строполи на земята. Прилепи ръцете до лицето си. Бузата й беше почервеняла. Очите й бяха влажни и червени. Малкото грим който имаше се беше разтекъл по бузите й. Косата й се беше разпиляла,всичкото това описание я правеше по-красива от колкото е всъщност. Приличаше на паднал ангел. Никой не я беше удрял до сега. Да те я обиждаха, унижаваха, но никога не я бяха удряли. Но ето, че Зейн Малик беше първия който го направи. Точно в този момент искаше да я няма, да изчезне и да остави всичко и всички, точно като брат й. Да се изпари от лицето на земята.
Адриана бавно приближи ръката си до едната част на панделката и я взе,след това взе и другата. Приближи ги една до друга, но не можеше да го поправи. Не можеше отново всичко да е същото. Сълзите на момичето отново се спуснаха по бузите й и не спираха. Капеха като порой в летен ден.
Момичето бавно стана от пода и се опря на мивката. Оплакна лицето си, но се виждаше отпечатъка от ръка на лявата и буза. Тя бързо върза косата си на опашка и сложи шапката. Сега закриваше част от червената буза. Тя бързо излезе от тоалетната и излезе от училището,не мислеше да остане за часовете след това което се случи.
Просто не можеше да остане и да гледа очите на онзи идиот който я удари. Но Адриана си повтаряше едно,все някого ще дойде деня в който няма да се страхува и ще каже на всички колко ги мрази,колко много ги презира. Колко иска да се махне от това място.
Гледната точка на Адриана
Бързо увих тялото си в чисто бялата кърпа и излязох от душ кабината. Навсякъде около мен имаше пара която не ми позволяваше да видя много от банята. Докоснах бравата на вратата и отворих, излязох и бавно с малки и лениви крачки се приближих към стаята ми. Открехнах вратата и бързо влязох вътре.
- Ти какво, по дяволите, правиш тук? - попитах след като видях голямата мъжка фигура седяща на краят на леглото ми. Той се усмихна и стана, приближи се до шкафа с бельо и извади черен дантелен сутиен. Бързо се приближих до него и взех черният плат и отново го прибрах там където му е мястото.
- Дойдох да те видя - каза бавно и седна отново на леглото. Извърнах глава и седнах на стола, който се намираше до прозореца. Започнах да наблюдавам гълъбът, който седеше сгушен на перваза.
Погледнах към него и погледите ни се засякоха, затова бързо извърнах глава към сивия гълъб.
- Какво ти е на бузата. - Мамка му.. бързо сложих ръка на бузата ми и станах като се приближих към гардероба и извадих от него черна голяма блуза и клин.
- Как така нищо? Адриана, някой ударил ли те е? Разбира се, че те ударил. Бузата ти е по-червена от домат.
- Не,всъщност да. Не. Не знам.- спрях, след като сама се оплетох в думите ми. Толкова ли не мога да лъжа? - Моля те върви си, трябва да се облека а и имам тонове домашни. - Той се засмя и излезе от стаята ми. Облегнах се на стената и случката от днес отново се появи пред очите ми. Но аз съм си виновна, защо казах кучи син. Толкова съм глупава. За първи път някой ме удря. И този някой е най-големият идиот в света - Зейн Малик. Това е най - прекрасното нещо на света.
Облякох се набързо и излязох от стаята. Бавно започнах да слизам по стълбите и на вратата се позвъня.
- Какво искаш отново, Джак? - извиках и отворих вратата, пред погледа ми изникна Зейн - Ти? - казах и затворих вратата. Стоях там, пред вратата и се взирах в нея, като идиот.
- Ще ми отвориш ли? - каза той и почука на вратата. Открехнах малко вратата, колкото да се вижда малка част от лицето ми и го погледнах. - Какво искаш, Зейн?- усмивката му се изпари и се замени с тънка линия. Той се приближи към вратата и ме погледна. Той е толкова противно ужасен. Всички момичета,или по-точно подобия на момичета точеха лиги по него, което може би е най- странното нещо в цялото поколение. Не виждам какво му харесват.
- Ако не си затваряш устатата,аз ще ти я затворя много бързо. - малкото ми самочувствие се снижи до нула, ако това изобщо е възможно - Няма да се занимавам само с глупости. Искам да ти дам тетрадката по български,нали знаеш домашно, което трябва да напишеш, за мен. - погледнах към тетрадката и бавно я взех.
- Само това ли е ? - попитах и хвърлих тетрадката на дивана или по-точно се опитах да уцеля дивана.
- Всъщност искам да поговорим за случилото се днес.. - момчето спря за минута и помисли над думите си. Точно в този момент той не се държеше грубо, а точно обратното, денят ми ставаше все по - странен и по - странен. Зейн бутна вратата с лекото и влезе нахално в къщата.
-Знаеш, че не бих казала на никого. - увери го момичето и погледна към краката си. Малки капчици се спускаха от русите й коси. Пръстите й се вплитаха и разплитаха едновременно. Момичето бавно отвори вратата и с поглед накара момчето да излезе. Той разбра знака й и просто излезе. След като се чу хлопването на вратата, Адриана бавно се спусна по нея и седна на земята. Днес й се струпа много. Първо панделката,след това Джак,и сега като за капак Зейн.
Проблемите на това момиче не спираха, те бяха като лента която нямаше край. Толкова проблеми никой може би нямаше? Не се знае,но това момиче,това невинно малко момиче, което просто се опитваше да бъде нормална,имаше милиони проблеми на ден.
Неутрална гледна точка:
Русото момиче бавно отвори очите си и видя отново него. Лицето му. Миглите му. Тъмно кафявите му очи. Който сега блестяха. Устните му бяха в една права линия. Той бавно приближи лицето си до нейното. Бавно и убиващо той се приближаваше. Сякаш минаваше цяла вечност. Но ето,че бяха на милиметри разстояние. Устните му се отъркаха в нейните. Предизвиквайки тялото й да потрепне. Тя толкова искаше да усети устните му,но знаеше,че това е просто един сън. Сън който никога няма да се сбъдне. Тя го знаеше още в девети клас,когато Зейн за първи път дойде в училището. Тогава той беше различен. Беше мил. А сега, той е ужасен.
- Адриана. - извика някой и момичето се обърна, при обръщането тя усети как нещо лепкаво се изсипва на върху нея. Цялата зелена течност беше навсякъде около нея.
Всички се смееха. Всички включително и Зейн. Той беше най-отпред и се смееше най-силно. Момичето се огледа от главата до петите и разбра,че изглежда ужасно. Бързо се затича към женската тоалетна и влезе вътре, като заключи вратата. Момичето бавно се спусна надолу и седна на земята. Отново беше унижена. Но това беше ужасно.
- Адриана! - чу се женски глас от другата страна на вратата, плачът на момичето веднага спря. Не искаше да говори с никого. Искаше да остане сама. - Адриана тук ли си? Ако си тук, моля те отвори, искаме да ни кажеш кой направи това. - Ади разпозна гласа- това беше директорката. Тя бързо стана от пода и докосна ключалката. Но една мисъл мина през ума й. Ако изкаже Зейн той ще я унижава до края на живота й. Ще я обижда от сутрин до вечер.
Адриана премахна ръката си от ключалката и се приближи до мивката. Тя изчака малко докато не чу отново гласа.
- Не е тук. Да видим при басейна. - нищо не се чуваш, освен стъпките на директорката, скоро и те утихнаха.. Тя пусна водата и бавно изми бледото си лице. Съблече дрехите си и ги постави на мивката,превръщайки я от чисто бяла в зелена. Тя беше само по бельо. Но придърпа раницата си и извади една дълга блуза и клин. Бавно нахлузи черният клин и след това облече и блузата. Погледна обувките си, по-точно черните кецове. Събу ги и ги изчисти. Вече беше почти готово,но ѝ остана да изчисти косата си,която беше лепкава и зелена. Бавно наведе главата си и започна да чисти косата си.
- Ади - очите на момичето се разшириха. Британски акцент. Груб глас. Момичето си рязко вдигна главата си, всичко около нея стана в малки капчици вода. Включително и гласът. Тя бавно се обърна и го видя.
- Какво по дяволи правиш тук? Как влезе? - попита бързо момичето. Зейн бързо се приближи до нея и я погледна. Очите му шареха по-цялото й тяло. Докато не видя краят на тениската й. Бавно вплете пръстите си в края й и я повдигна леко, разкривайки корема на момичето. Сърцето й биеше ужасно бързо. След минути щеше да изскочи. Зейн повдигна по-нагоре блузата вече се виждаше част и от сутиена й.
- Още преди да влезеш бях тук. Видях много неща. Видях,че си със черен дантелен сутиен. - каза повдигайки блузата още по-нагоре откривайки целият сутиен. Вече блузата беше на земята. Едната ръка на Зейн се намираше на корема на момичето галейки го. А другата беше вплетена в косите й. - Аз обичам черното. -каза и леко се приближи към нея. Устните му се намираха върху врата й. Адриана беше като в транс. Не мърдаше. Не дишаше. Но този транс приключи,след като усети как Зейн бавно започва да смъква клина й.
- Какво правиш,мамка му? - каза тя и избута тежкото му тяло от себе си. Зейн я погледна учудено,след това се облегна на една от вратите на кабинките.
- На какво ти прилича? - попита той,кръстосвайки ръце. Тя повдигна едната си вежда и го погледна тъпо. Тя реши,че няма да отговори на този въпрос. Бавно се наведе и вдигна черният плат.
- Ей! Какво правиш? - попита я Зейн,след това се пресегна и взе блузата от ръцете й.
- Според теб? Дай ми блузата! Искам да се облека,моля те. -помоли се и посегна към блузата. Но Зейн премести ръката си и погледна към блузата след това към момичето.
- Знаеш ли? Ще ти дам блузата,ако направиш нещо за мен - каза мазно той. Адриана го погледна въпросително. - Ще ти дам блузата ако ме целунеш. - очите на русото момиче се разшириха. Устните й се отвориха. Бузите й почервеняха.
- Извинявай? Аз какво? - попита тя.
- Хайде. Няма да имаш втори шанс в живота си. - Адриана преглътна. и бавно се приближи към тъмнокосия. Очите й бяха отворени. Гледаше го. Очите му го изпиваха. Зейн извъртя очи и хвана тялото на Адриана като го преобърна и я опря във вратата на кабинката. Бързо впи устните си в нейните. Карайки цялото тяло на Адриана да потрепери. Момичето стоеше срещу устните му, не правеше нищо. Зейн леко захапа долната й устна и това накара момичето да разбере,че трябва да отвърне на целувката му. Така и направи. Езиците им заиграха бурен танц. Всеки се бореше за надмощие. Зейн притисна тялото си до това на Адриана. А момичето вплете пръстите си в черните му коси. Всичко това беше нещо абсолютно ново за нея. Всяко движение вървеше наред, преди щракването на фотоапарата да накара Адриана да настръхне.