- Чакай. - извика момичето и привлече вниманието на чернокосия, той извърна глава и погледна към Адриана. Тя бавно стигна до мотора на момчето и погледна към ръката му която държеше дантелата. - Аз.. искам да ми върнеш панделката, моля те. - помоли се момичето и погледна към краката си. Зейн се засмя шумно и слезе от мотора и погледна към Адриана която отстъпваше с всяка крачка назад, докато не се спъна и не падна. Усмивката на Зейн стана по-голяма. Той се наведе бавно към нея и я погледна.
- Помниш ли миналата година как падна? А? Разбира се, че ще го помниш. Беше ужасен момент за теб. А за мен беше уникален. Цялата кална и мокра. - Момичето погледна към тялото си и разбра,че този момент се повтаря. Отново беше кална и мокра. Зейн се засмя и се върна на мотора му. Чу се запалването на мотора и след миг вече го нямаше. Адриана бавно се надигна от земята и се обърна към къщата й. Бавно отиде пред входната врата и затърси ключовете из чантата й. Очите й шареха около милионите хартийки,тетрадки и учебници,докато не зърна металното нещо. Взе ключовете и пъхна ключа в ключалката,след ми се сладкия звук на отключена врата. Тя влезе бързо и затвори вратата след себе си. Събу черните кецове и пусна чантата й до тях. Влезе бавно в дневната на къщата и погледна към дивана. Усмихна се и бавно легна на него, след което пусна телевизора.
Гледната точка на Адриана.
Бавно взех тетрадката на Зейн и я погледнах. Беше обикновена ученическа тетрадка. Разлистих няколко листа и намерих следващата свободна страница и отново започнах да пиша домашното му. Взех учебника отново погледнах тетрадката. Сетих се. Повечето ученици пишат на задните страници. Защо той да е изключение?
Отворих накрая на тетрадката и имаше нещо като диалог между Зейн и някой от неговите приятели.
- "Джон, искаш ли сделка?"
- " Каква? "
- " Знаеш, Адриана - задръстената. Ще можеш ли да я изчу*аш "
- " Разбира се, но защо да го правя? "
- " Ще ти дам колата ми "
- " Става "
Затворих бързо тетрадката и я оставих на дивана до мен. Да преспи с мен? Той толкова ли е глупав... аз никога не бих го направила!.. Една гореща сълза се спусна по бузата ми и се изгуби някъде. След нея се появиха други сълзи който бяха по горещи и по- тежки за мен..
Неутрална Гледна Точка.
Адриана бавно влезе в училището и чу звънеца който и подсказа,че часа й е започнал. Имаше история. Нямаше да е проблем ако закъснее. Или пропусне часа. Тя се тръгна бавно към женската тоалетна и влезе вътре. Остави чантата си на мивката и бавно пусна водата. Оплакна лицето си и погледна в огледалото. Виждаше малка част от лицето си. Защото другата беше скрита от шапката която носеше. Никой в училището й не я беше виждал без шапка, или не беше виждал колко красива е тя всъщност. Тя свали черната шапка,след това пусна косата си,която беше вързана на една хлабава опашка. Косата й се спусна бавно по гърба й. Тя имаше красиви руси коси.
- "Видях я да влиза в женската тоалетна" - чу се мъжки глас и момичето се стресна. Бързо взе нещата си и влезе в една от кабинките.
След миг се чу отварянето на врата. Сърцето на момичето започна да тупти, по-бързо. Тя затвори очите си и се притисна в едната стената на кабинката.
- Адриана? - чу се гласа на Зейн.
Вратата на кабинката се отвори и пред погледа на момичето се появи Зейн. Усмивката му беше на лицето,той хвана за ръка Адриана и я изкара от кабинката.
- Домашното?- каза той и се облегна на стената,момичето придърпа раницата си и пъхна ръце в нея. След секунди извади тетрадката на Зейн. Погледна го и плахо му я подаде. Момчето отвори и прегледа страниците и започна да разглежда това което е написала Адриана.
- Много добре,Ади. Изглежда,че може да си добра. - каза той и бръкна в джоба на якето си синя панделка. Адриана посегна към панделката,но момчето бързо отдръпна ръката си настрани.
- Не, не, Ади не съм казал,че ще ти я върна веднага.
- Но ти обеща. - каза момичето и погледна към панделката. Сигурно ще се зачудите защо Адриана иска толкова тази панделка,но тя й беше подарена от брат й който почина преди година,той беше единствения й близък човек. От много време Адриана не общуваше с родителите си, майка й замина когато тя беше малка, а баща й работи някъде, дори тя не знае къде. Единствения човек който й беше останал бе брат й, но сега и него го няма.
Брата на Адриана се самоуби,защото стреса му беше в повече. Проблемите му с дилърите и полицията го съсипваха. Също така му беше трудно да, се грижи за сестра си и затова реши просто да напусне всички.
- Защо толкова искаш тази панделка? - попита Зейн и погледна към момичето.
- Тя, тя е последното нещо което ми подари брат ми преди да умре - каза тя и погледна надолу, никога до сега не беше казвала на никого за това. Тялото на Зейн се напрегна, да той беше ужасен, но знаеше какво е да загубиш близък..Но не можеше да го покаже пред една зубърка като Адриана.
- Така ли? Значи мога да направя така? - каза той и скъса панделката на две. Очите на Адриана се разшириха, вик излезе от устните й,сърцето й се разби.
Бавно се спусна на пода и започна да плаче. Зейн пусна останалото от панделката на земята и бавно се обърна към вратата на тоалетната.
- Кучи син. - промърмори тихо момичето, но беше много тихо и Зейн я чу.
- Какво каза? - попита обръщайки се след това...?