Доменико
Не се бях чувал с Трой от както си тръгнах от имението им с Блум. Сутринта рано тръгнах натам за да го потърся трябваше да присъстваме на една важна среща, но тъпака не намира за нужно да си включва телефона. Паркирах колата и слязох охранителите ме поздравиха и продължих напред към входната врата почуках и помощницата ми отвори.
Доменико: Здравейте, Тереза Трой вкъщи ли си е?
- Не господине от вчера не съм го виждала. Младата господарка също не е излизала от стаята си от снощи. Между нас да си остане, но мисля, че господина и е сторил нещо лошо. Вчера много се скараха чуваха се чак в двора господина излезе и аз отидох да проверя младата господарка, но вратата на стаята и беше заключена. Повиках я няколко пъти, но не отговори. Преди малко също, да не и е станало лошо. Стиснах очи и изфучах по стълбите нагоре към стаята им с Блум. Почуках няколко пъти, но без отговор натиснах бравата, но не се отваряше. Мамка ти Трой Какво си направил.
Доменико: Блум! Блум, добре ли си? Ще вляза, чуваш ли? Засилих се и разбих вратата която се отвори широко и пред мен се разкри ужасяваща гледка. Блум лежеше на пода по гръб бих помислил, че е мъртва, но от гърдите и се чуваше тихо скимтене подобно на немощен плач. Огледах я косата и беше пълна бъркотия не се беше смилил над тялото и. По бедрата и щяха да останат дълбоки белези по откритата кожа на гърдите и си личаха множество синини, раменете и вече бяха започнали да полилавяват. Около шията и можеше да се забележи ясно, че се е опитал да я удуши скулата устната и веждата и кървяха. Скапано чудовище ще го пречукам. Затичах се към нея приклекнах и я вдигнах на ръце понесох я към спалнята.
Доменико: Спокойно, Блум тук съм. Оставих я да легне и опипах джобовете си за телефона.