- Ще отида да видя Аш след часовете, ти ще дойдеш ли ?-попита Валерия, докато тичахме по физическо в предния двор.
- Оф..-изофках-Много добре знаеш, че не сме в добри отношения с него.
- Той те обича, не говори глупости.-възрази
- Не, обича да ме наранява и след това да му прощавам лесно.
- А-а.-възкликна тя
изведнъж, загледала се през дясното ми рамо.- Бианка до тоалетната ли отиде или да се зарибява с Питърс ?-попита и моментално проследих пръста и, с който ги сочеше. Бяха се подпрели на стената зад училището и си говореха нещо, докато той пушеше.- Знаех си, че ходят. Докато беше болна я видях да излиза от кабинета му с раздърпана опашка и зачервено лице.
- Какво ме засяга ?- извиках- Да прави каквото си иска.
- Не знам дали го проумяваш, но ни се отдава страхотната възможност да я изнудваме, както правеже тя преди време с теб.-усмихна се ехидно и изкара телефона от джоба на анцуга си.- Ще ги изпратим на жена му, искаш ли ?
- Той е разведен, каква жена.-извъртях очи и се наведох да си вържа връзките
- Едва ли са прекратили напълно отношенията си след развода.
- Не се занимавай с тях, гледай себе си.-казах, но въпреки това тя ги снима и се изхили силно.
- Тичай Валерия, тичай !- изкрещя и учителката по физическо и я удари с една дебела тетрадка по дупето.
- Чакайте бе госпожо, останах без дъх !- извика на свой ред, с върнати във въздуха ръце.
- Няма какво да те чакам.-отвърна и госпожата свирна силно със свирката в ухото и. Валерия присви очи и го запуши с пръст от болка, но въпреки това продължи да тича.
- Жадна съм.-оплака се, докато се опитваме да се включим отново в бягащата колона. - Не мога повече.-изпуфтя и докато обикаляхме игрището като луди погледнах отново към онези двамата. Кой беше наистина този мъж и на какъв се правеше ? Натискал се е с Бианка в кабинета му докато ме е нямало.
- Ще дойда с теб.-казах, виждайки как глупачката се поклаща от смях и поставя длан на бузата му. Той махна ръката и и очите му се приковаха в моите. Отместих поглед и с Вал тръгнахме към училищната сграда, за да пием вода. Двамата се отделиха, Бианка потича обратно към госпожата по физкултура, а той пое към нас. Забърза темпото си и ни отвори вратата. Изчака Валерия да влезе и когато преграчих прага, за да се размина с тялото му, ми прошепна да се кача в кабинета му.
Не пророних и думичка, вместо това кимнах и последвах приятелката си. Нямаше да ходя никъде, разбира се.
И без това ни беше последния час.
Ще си вземем раниците и отиваме в болницата при Аш. Нямах време, което да губя в празни приказки.
Осъзнах, че не съм му достатъчна и няма да се задоволи само с мен. Ще продължи да се занимава и с други тайно зад гърба ми. Сега виждам причината, поради която го е изоставила жена му. Май излиза, че не е толкова невинен, на какъвто прави. Един Бог знае с колко още ученички си е бил главата. Не напразно се носи слухове за него из училище, че е гонен от три работни места заради тази причина.
Изчаках приятелката ми да се нагълта с вода и после се качихме да си вземем раниците от горе. Няколко пъти ме попита защо съм се вкиснала, но се измъкнах от въпросите и с оправданието, че е заради наближаващите ми изпити по фотография. Не спирах да си мисля за него и Бианка. Чувствах се предадена. Точно с нея ли ? И то пред очите ми. Да бяха се затворили в някоя стаичка поне.
- Теа, в кабинета ми.-каза зад нас, докато слизахме и Валерия се обърна към него.
- Какво става ?-прошепна
- Сигурно е видял, като си ги снимала.-казах и тя ме задърпа за ръкава на блузата.
- Тук има нещо друго. Ако беше така щеше да извика мен, а не теб.-поклати глава
- Какво искате г-н Питърс ?-попитах, като се обърнах към него.
- Става нещо и аз искам да разбера.-продължи да мрънка приятелката ми.- Да, какво искате ?-повтори казаното от мен.
Той прокара ръка през тридневната си брада, почеса се зад тила и раздалечи устните си. Сякаш се терзаеше отвътре какво да измисли.
- Видяхте ме с Бианка зад училището, не искам да разпространите из цялото даскало някакви измислици по мой адрес.-каза
- Всички видяха, не само ние.- защити се Вал.- За какво Ви е Теа ?-попита-Говорете пред мен.
- Теа ми дължи една мъничка услуга.- изръси и се сетих за снощните му думи.
" Утре ще ми се реваншираш двойно.."
Сериозно ли се прави, че нищо не е станало ? Очаква да се кача горе, след като преди малко флиртува с Бианка ? Толкова ли наивна изглеждам пред очите му ?
- Не Ви дължа нищо, хайде Валерия.-задърпах я за лакътя и продължихме да слизаме по стълбите.
- Какво му дължиш, по дяволитеее ?!-изписка- Само да не е това, което си мисля. Божичко, нали и ти не си едно от момичетата му ? Не си една от онези, с които спи, нали ?
- Запуши си устата най-сетне !-викнах
- Теа !- кресна мъжът зад нас и прескочи няколко стъпала, за да се добере до мен. Хвана ръката ми и ме задърпа към лицето си.- Не съм правил нищо с Бианка, казвал съм ти го и преди. Ти си единствената, с която..-прекъснах го, забивайки му звучен шамар.
Беше си изгубил ума, сякаш вече не му пукаше от това дали някой ще разбере за малката ни тайна или не.
Валерия възкликна от изненада и покри устата си с длан, за да прикрие широко отворената си уста.
- Не ме докосвай.- избутах ръката му и изтичах към вратата за навън.
Защо не можа да се въздържи пред нея, сега всички ще научат. Аш, леля, Нолан, както и цялото даскало. Толкова ме е срам, какво си мислех ?
- Божичко Теа, значи е вярно ?-чух я да казва зад мен, опитвайки се да се изравни с темпото ми.- Не го очаквах, честно. Поне добър ли е в леглото ?
Обърнах се рязко към нея и я погледнах накриво, за да се опомни.
Тя све поглед пред краката си и млъкна. Обърнах се отново напред и продължих към паркинга. Качихме се тихо в колата и и изчаках да запали, че да подхвана темата.
- Беше само два пъти, но моля те не казвай на никого.-предупредих, прокарвайки пръсти през косата си.-И то първия път бях пияна и дори не помня как се е случило.
- Дрогирал те е ?
- Не, с Рита преди два дни отидохме да купонясваме и дори не знам какво е правил на онова парти. Цяла вечер флиртувах с фитнес инструктора на майка и. Много добре си спомням, че си бях тръгнала с него, но на сутринта се събудих в леглото на Питърс.-споделих
- Извратеняк..-измъмри- Добре, а ти не го ли попита как стана това на сутринта ?
Поклатих глава и прехапах устни.
Наистина бях глупачка. Защо не го бях попитала ?
- А втория път..-прокашля се нервно-Пак ли беше пияна или.. ?
- Беше същата сутрин и не знам какво ми стана. Знаеш онова чувство, когато срещнеш готин пич в дискотеката и искаш просто да го изчукаш.- обясних, гледайки ниско в краката си.
- Какво ще те правя..-поклани глава-Нали беше влюбена в Аштън ?
- Бях, но след като видях истинското му лице излезна от сърцето ми. Моля те, не казвай на леля.
- Ако не сложиш край на тази глупост ще и кажа. Стегни се и си спомни колко лудо влюбена беше в най-добрия си приятел до преди месец.
- Опитах се, но не мога да се насилвам да го заобичам отново.-изхленчих, покривайки лицето си с длани
- Дай му още един шанс, така и този педофил ще те остави най-накрая на мира.-посъветва- Не се залъгвай, скъпа приятелко.-постави длан на рамото ми- Това не е любов.-поклати глава- Ако беше стока, нямаше да се възползва от теб докато си била пияна. А и откъде си сигурна, че не е платил на онзи мъж да си говори цяла вечер с теб и накрая да те закара при него ?
- Права си, трябва да се изместя в друго училище.-въздъхнах отчаяно
- В никакъв случай. А и не смятам, че това ще реши проблема.- поклати
глава- Не и ако не тръгнеш отново с Аш в най-скоро време.
- Махни го Аш и той е боклук когато става въпрос за любов.
- Но поне му знаеш кътните зъби и знаеш какво да очакваш от него. А и го обичаш, въпреки всичко. Сега ще отидем да го видим и ще ви оставя да си поговорите насаме.- намигна
Млъкнах, спрях да споря с нея. Не исках да се връщам при Аш в никакъв случай. Вече пробваме веднъж, не проработи. Ще бъде като да гледам един и същ филм два пъти. Облегнах се назад и стиснах очи.
Докато пътувахме размишлявах доста. Кое бе правилно и кое не ? Дали трябваше да послушам разумът или сърцето си ? Дали Валерия ми даваше правилни наставления или гледаше още повече да ме набута в калта ? А дали не правех грешка с Питърс ? Ами, ако наистина нямат нищо с Бианка ? Може би трябваше да го изслушам поне. Държах се детински. Включих телефона си и влязох да проверя дали ми е писал.
Интуицията ми не ме лъжеше. Имах цели тридесет и четири съобщения от него, в които ми се обяснява за разговора, който са провели зад училището. Отново го е шантажирала, но този път с монтирано видео, взето от интернет. Той се е опитал да я заплаши, но тя не го приела на сериозно.
Исках да го питам какво е станало докато съм била болна и защо е излязла като нашибана кучка от кабинета му, но не посмях. Реших да оставя нещата така. Беше време да спра тази глупост преди да е станало съвсем късно и още някой да разбере.
Отбихме се до един смесен магазин, за да купим това-онова. Всички знаем, че храната в болницата не струва. Надявам се тези дни да го изпишат и да не участва повече в улични състезания. Докато се двуомях между два пакета с желирани бонбони, телефона ми звънна. Беше Дан и в момента не ми беше до него и проблемите му, но му вдигнах, за да видя какво иска.
- Ало ?-каза
- В магазина съм, побързай.-отвърнах
- А извинявай, само да попитам..-започна- Майка ми иска да се запознае с Рита, но не знам какво да измисля за връзката ни. Също така, разбрах за училищната ви екскурзия. Дали да не дойда и аз да се измъкна от този ад ?-попита и не дочака отговора ми, за да продължи монолога си.- Ти ще ходиш, нали ?
Ще говориш ли с директора да ме вземете и мен ? Нали няма да е проблем ?
- Ще говоря Дан, ще говоря.-издишах шумно и закрачих към касата.
- Чудесно ще се получи, тъкмо да ми се отпочине главата. А къде всъщност ще ходим ?
- Не знам, все още не са го решили окончателно.
- Където и да е, само да е далеч от лудата ми майка, обсебена от суксуалността ми.
- На касата съм, трябва да затварям.
- Добре, а когато ще се прибереш ?-попита
- Ще закъснея за вечеря, ти ако искаш излез някъде. Излъжи, че имаш среща с родителите на гаджето ти.
- Чудесна идея, целувки до после.
- До после.
Затворих и погледнах към Валерия и двете бутилки червено вино в ръцете и.
- За кого са тези ?-попитах, предвид факта, че нямаше право да вмъква алкохол в частната клиника на семейство Рийд.
- За мен и Ланс.- изви устни в широка усмивка
- Романтична вечеря ?- заиграх се вежди
- Мм, нещо тогава.- изкикоти се
* * *
Тъкмо бяхме влезли в болницата и се качвахме с ансансьора до стаята на приятеля ни. Бях малко развълнувана за бъдещия ни разговор. Не знам точно какво ще си кажем. Винаги ме е било срам да обсъждам чувствата си и то точно с него. Излязохме в коридора и вървейки към стаята си залепих една усмивка, за да прикрия напрегнатостта си. Бях му купила от любимите неща за хапване и мислех да остана малко по-дълго днес. Щях да се скарам на Валерия затова, че влезе без да почука, но когато вратата си отвори и двете останахме смаяни. Усмивката ми бе замръзнала, виждайки заспалата Джо до тялото му.
- Тази какво търси тук ?-прошепна Вал
- Излизай, излизай.-измърморих, оставяйки торбичката на диванчето до вратата.
Излязохме от стаята и се хванах за главата. Започнах да обикалям нервно в кръг и се чудех защо всичко днес ми върви наопаки.
<3