Каталин
Преди пет години
-Липсвахте ми. - нежният ѝ глас долетя до ушите ми,карайки ни с брат ми да я придърпаме към себе си. Тя се засмя и ни прегърна. Вдишваме аромата на косата ѝ ,сякаш това ще ни даде сили за най-големия ни проблем. Майка.- Как сте момчета?
-Горе долу. - отговарям аз.
-Добре,щом те видях. - брат ми се усмихна,нещо,което прави рядко и само в присъствието на Калина.
-Къде е Елина? - пуснах я и правя няколко крачки назад.
-В другата стая. Спи. - отговаря Белаур.
-Пак ли е имала тежка вечер? - двамата кимаме с глави. - Трябва да я върнете в клиниката. Няма друго решение.
-Събираме пари.
-И глупаците правят всичко възможно да ни разорят.- добави Белаур,нагнетен от бащите ни. Едва го спрях да не отиде при баща си и да му удере кожата.
-Този път колко? - попита Калина,докато разтоварва всичко,което е купила от магазина. Сто пъти съм ѝ казал да не го прави. Това с покупките трябва да го правим ние с Белаур,не тя. Достатъчно проблеми си има за да се занимава с нас.
-5 000 евро. - отговаря Белаур,вземайки една бира от хладилника. Отвори капачката и отпи доста дълга глътка. Калина го погледна с широко отворени очи.
-Това са много пари. Как ще ги съберете? Отделно да платите разходите по квартирата и да помогнете на майка си. - на тези въпроси всеки ден умуваме. Вече не знам по колко часа в деня да работя за да изкарам повече пари. Поемам една смяна в товаро -разтоварителен склад ,а вечер като охрана в дискотеката. Почти не спя. Моят сън е максимум два часа ,от които аз не спирам да мисля колко сме прецакани и как съдбата ни се подиграва с такива безотговорни родители. - Погледнете се. - Калина бавно се приближи към мен и докосна лицето ми. Сините ѝ очи се впиват в моите,докато не усетих напрежението до нас. Белаур. - Имаш тъмни кръгове под очите си.
-Добре съм. - казвам аз колкото да я успокоя. Тя е като по-малка сестра за мен,но за Белаур не съм много сигурен. Добре се прикрива пред майка и Калина,но пред мен не може да прикрие ревността,когато ме докосне.
-Ами ти...- хвана ръката на Белаур,а той веднага я повдигна към устните си. Жест,който не остана незабелязан от Калина. - ...Отслабнал си. Не мога да ви гледам така. Какво трябва да направя за да си върнете живота?
-Ние трябва да ти помогнем. - каза брат ми , придърпвайки я към себе си за да я прегърне.
-Стига! Ще се оправя. Само като знам,че ви имам в живота си и това ми дава куража да продължа да вярвам. - проблемите я съпътстват ,но това не ѝ пречи да мисли позитивно и да бъде до нас. Тя е страхотен човек с голямо сърце и душа.
-Не може да си представиш колко си важна за нас. - Белаур я целуна по главата след това започна да гали черната ѝ къса коса до раменете. Калина е по-малка от мен,с шест години. Тя е едва на деветнадесет,но е видяла твърде много за тези крехки години,в които трябва да се радва на живота си. От пет години работи в една малка сладкарница ,а вечер като сервитьорка в един клуб близо до дискотеката ,където работим с Белаур. Не ѝ е лесно ,особено с брат в инвалидна количка и по-малка сестра,която се сблъска с неправилните хора и започна да се друса.
-И вие сте важни за мен. Много повече отколкото си мислете. Ако обстоятелствата бяха различни,щях да ви кажа да изчезнем от тук и да започнем нов живот. Без проблеми. - Вярвам ѝ. И ние сме мислили за същото,но на този етап,няма къде другъде да отидем. - Гладни ли сте?
-Много! - отговори Белаур.
-Сега ще ви направя спагети Карбонара. -
-Искаш ли да ти помогнем? - Белаур застана зад нея и потърка носа си към ухото ѝ,чувайки я да се киска.
-Не,зеленоочко! Не ме разсейвай! - удари го по гърдите и отново се изкиска. Той вдигна ръцете си и направи няколко крачки назад с лека усмивка. Само тя го кара и то без усилия да се усмихне,сякаш с невидима пръчица го омагьосва.
-Щом казваш,миньонче! - така я нарича заради разликата във височината им. Тя е метър и петдесет,абсолютна миньонка,а Белаур се надвисява над нея с поне две глави.
-Казах ти да не ме наричаш така. - той отново се приближи и сега аз се усмихнах като видях огромната им разлика. Тя повдига глава за да го погледне в очите ,а той подигравателно ѝ показва до къде му стига. Под гърдите.
-Погледни се. - той се засмива,а тя отново го удря по гърдите,нацупвайки се.
-Гледай си работата,боецо! - Белаур поклати глава.
-Всеки ден я гледам,сега предпочитам теб да гледам. - Калина се изкиска и му обърна гръб за да сипе вода в една дълбока тенджера.
-Няма какво да гледаш. Твърде съм безлична. - отпивам от бирата на Белаур ,виждайки го пак да поставя ръцете си на плота от двете ѝ страни за да сведе глава и да прошепне в ухото ѝ.
-Напротив. Твърде си интересна. - тя го погледна в очите,след това извърна поглед и го насочи към мен. В очите ѝ виждам осъзнаване. Осъзнаване за това колко е важна за брат ми.
-Каталин...Белаур...- гласът на майка прекъсна очния ни контакт и накара Белаур да се отдръпне и с това и усмивката на лицето му да изчезне.
-Как си майко? - попитах аз,пресушавайки останалата част от бирата. Светло -кестенявата ѝ коса е пълна бъркотия ,а по лицето ѝ се забелязват синините от ударите преди три дена. Намерих я пред вратата свита на топка и с видими кървави следи по лицето,раменете и краката. Така и не ми каза какво се е случило и кой го е направил.
-Боли ме главата. - отвори шкафа над мивката и изкара един блистер с хапчета. Взе едно и го пъхна в устата си. Калина ѝ сипа вода в една чаша и я подаде. Тя отпи без да погледне към никой от нас и знам защо го прави. Това е почти всяка сутрин. Тя е гузна. Гузна за всичко,което ни причинява. Много пъти е съжалявала,много пъти ни е обещавала да се промени,да спре да пие и да започне работа за да ни помогне ,но след втория път лечение,загубихме надежда. Алкохола ще я убие някой ден и това съм ѝ го казал. Жалко е ,че не го осъзнава. А може и да го осъзнава ,но да не ѝ пука за нас. Както правят нашите бащи. - Извинявай,Калина! - Калина може да е на деветнадесет години,но е по-зряла от майка.
-Няма за какво да ми се извиняваш! Извини се на синовете си ,които си скъсват задника за да те пратят в клиника. - Може взаимно да са си помагали,но винаги е била твърде директна с нея. Майка замълча ,но Калина се обърна към нея и продължи. - Елина,обичам ги! Те са ми като братя и,ако не бяха ми помогнали,щях да подготвям погребение. И знаеш ли колко виновна се чувствам заради това? Заради мен потънаха в заеми и сега не могат да се справят. Изпитвам срам,изпитвам гняв ,но гледам да се държа и да правя поне това за тях. Да им купя храна и да им сготвя. - сълзи бликнаха в очите на Калина,а Белаур веднага се напрегна. - С какво допринесе ти в този дом? Виж си лицето,виж се на какво приличаш. По дяволите,не го заслужават. Не го заслужават,Елина! - избърса сълзите си и тръгна към вратата. Аз не помръднах,но Белаур я последва. Вратата се затръшна след него,а майка се взря в пода с чаша в ръка. След няколко секундно мълчание ,тя ме погледна и изрече думи,които би трябвало да ме успокоят за положението ни,но разбрах,че тя никога няма да се промени.
-Ще спра да пия и ще си намеря работа....обещавам.