Братя Маджарови 🔞🔞

Каталин- Девета глава

Ева

Настояще

-Татко,казах ти скъсах с него и повече няма да се виждаме. - за пореден път се опитвам да му обясня ,но той не ми вярва.

-Напоследък двете с Ния ме лъжете. Знам,че доста често отсъствам ,но очаквам от вас като пораснали момичета да сте малко по-отговорни. - едва се сдържам да не завъртя очи. С Ния сме достатъчно отговорни,но как ще знае като не си е вкъщи и обикаля Европа ,сякаш е на доживотна екскурзия.

-Татко,за нищо не сме те лъгали. - освен,че и двете не сме девствени и онзи ден правих най-страхотния секс в живота си. - Спазваме правилата ти. Учим,както ти пожела, скоро ще приключат лекции и ще се подготвяме за сесия. Почти не излизам,а Ния не познава никого в Пловдив. - Татко дръпна от пурата и небрежно се облегна. Няма как да не забележа недоверчивия поглед,който винаги ми отправя,когато водим подобен разговор.

-Добре! И искам взети изпити,ако ви скъсат ще ви накажа и да знаеш, ще бъда суров.

-Разбира се! - изсъсках аз,оправяйки роклята си преди да стана от стола. Нямам търпение да изляза от кабинета му. Това място го мразя от дъното на душата си. Няколко дена след смъртта на мама дали от мъка или от огорчение,той ни наказа да стоим тук в тъмното ,докато изгрее слънцето. До ден днешен спя на пусната лампа от страх. - Татко,може ли...- вдигна ръка,прекъсвайки ме заради обаждане по телефона.

-После ще поговорим. - погледна ме преди да започне деловия си разговор. Това беше знак,че съм свободна. И секунда повече не искам да оставам тук,затова излизам от кабинета и се насочвам към стаята си. Имам нужда от чист въздух. Далеч от татко. Далеч от Каталин. Преобличам се с къси панталонки и потник до пъпа. Днес е изключително горещо и знам,че на първите стотина метра ще се изпотя. Връзвам косата си на опашка и обувам летните си маратонки. Готова съм да побягам. Само така мога да се разсея от думите на татко,както и на Мечо. Отварям вратата и се сблъсквам с познатият аромат. На мъж,на душ гел и на чистота. Три в едно,една приятна комбинация за хормоните ми.

-Къде отиваш? - настоятелният му тон ме накара да го заобиколя и по най- бързия начин да изляза от къщата. Искам време да помисля. - Ева! -

-Остави ме! - затичвам се към улицата и нарочно не продължих по нея,а минах през малката гора срещу къщите. Вече задъхана стъпвам върху клонки и листа,докато не чувам някой да бяга зад мен. Със сигурност е Каталин,така че продължавам без да си правя труда да погледна. Стигам до едно голямо дърво и решавам да си почина. Едва си поемам въздух и сега като се замисля Мечо е прав. Трябва първо да загрея. - Казах ти да ме оставиш. Искам да остана сама със себе си. - сложих ръцете си на коленете и няколко пъти си поех въздух. Преди да се завъртя ,една ръка запуши устата ми и ме притисна към дървото.