Лежах върху гърдите на Евън.
Изпитвах вина от действията си.
Чувствах ги като грешка, но за пръв от от дни се почувствах жива,
желана и обичана. Имаше някой, на когото наистина му пукаше за мен и това беше той. Вътрешно имах и усещането, че няма да се задържи дълго. Все някой ден, като му втръсна ще ме изостави.
- За какво мислиш ?-попита, като погали нежно рамото ми.
- За това как ще продължи живота ми оттук нататък.-отвърнах честно
- Ще си продължи по същия начин.-отвърна спокойно
- Ами това с нас ?- вдигнах глава към лицето му.
- Ще го пазим в тайна, никой не трябва да науча за това, дори и най-близките ти
приятелки.- предупреди
- А Аш ?- въпроса ми не беше насочен толкова към него, колкото към мен самата.
Преместих поглед към преплетените ни пръсти и през мен премина вълна от тревожност. Изправих се в седнало положение и пуснах ръката му.
- Забрави за това малко кретенче. Той те нарани, Теа. Защо продължаваш да мислиш за
него ?- настъпи бърза смяна в настроението му.
- Не е до чувствата, той ми е приятел и се тревожа за него.-опитах се да му обясня, че вече я няма онази детска любов, а само приятелската привързаност и забавните спомени.
- Все тая.-въздъхна и стана от леглото.- Ще си взема душ.-съобщи и прокара пръсти през косата си, която беше пораснала и се беше навила на къдрици.
- Окей.-прегърнах колената си и положих брадичка на тях.
Влезе в банята и хлопна вратата зад гърба си. Въздъхнах и погледнах към прозореца. Бях прекарала половиният си ден у тях. А и леля ме чакаше, щеше да ми казва нещо важно. Какво ли е ?
Изправих се и стъпих с босите си ходила на ледения паркет. Отидох до вратата на банята и пришпорих го да побърза, за да се изкъпя и аз.
В същото време някой ме търсеше по телефона. Направих крачка към нощния шкаф и се надвесих над екрана.
Валерия.
Не ми се говореше с нея. Сигурно съжалява и иска да ци се извини. Затворих и, но не мина много време преди да ме набере отново. Нещо не беше наред. Не би звъняла толкова настоятелно, ако няма нещо спешно.
- Слава богу, моля те не затваряй !-бе първото, което каза, когато натиснах зелената слушалка и пуснах на високоговорител. Треперът на гласа и огласи тихо то пространство наоколо. Познавах я и знаех и си личеше, че е плакала преди разговора.
- Какво е станало ?-попитах разтревожено
- От снощи се опитвам да се свържа с теб.- започна, като направи кратка пауза, за да си поеме дъх.-Аш..-заекна- Аш, той..
- Какво Аш, нещо с него ли се е случило ?- вече започнах сериозно да се панирам.
- Той.-изхлипа- Той..
- Вал, моля те, спри да плачеш и ми обясни какво е станало. Плашиш ме.-поставих длан върху гърдите си и затаих дъх в очакване да изплюе камъчето най-сетне.
- Той претърпя инцидент.
- Какъв инцидент ? Сега добре ли е ?
Не е нещо сериозно, нали ? Кажи ми, че ще се оправи..- започнах да плача
- Катастрофира по време на едно от уличните състезания, които организира снощи. Беше пиян, много пиян. Умолявах го да не се качва, но не ме послуша. Цяла нощ ми говори за теб. Той толкова много съжалява. Аз също се разкайвам. Умолявам те Теа, прости ни. Кълна се, че не чувствам нищо към него. Вече не. Спрях да го харесвам, в денят, в който ми сподели, че и ти си падаш по него...-даваше се в собствените си сълзите и едвам и разбирах какво ми говори.
- В коя болница сте ?- попитах, избърсвайки влажните си бузи.
- В частната клиника на баща му.-промълви
- Добре, идвам.
Затворих и започнах да се приготвям. Евън излезе от банята по кърпа и ме погледна объркано.
- Нямаше ли да къпеш ?- попита
- Бързам, Аш е претърпял
инцидент.- споделих набързо, докато нахлузвах роклята си. Застанах пред огледалото на гардероба и пригладих стърчащите косъмчета на косата си.
- Знам, снощи директора ми се обади.-рече
- И не си ми казал ?!- обърнах се рязко към него, гледайки го с разочарование.
- Ти спеше мъртво пияна, как се очакваше да ти кажа ?- побърца да се оправдае с нетрезвото ми състояние.
- Естествено, иначе щяхте да си изпуснете шанса да ме изчукате. Нали така, г-н Питърс ?- ръкомахах
- Успокой се.- направи крачка към мен и ме придърпа към гърдите си, но го избутах моментално.
- Всичко се случва по твоя вина. Заради теб загубих приятелите си и доверието на леля. Не искам да те виждам повече, пусни си молбата за напускане и се изпарявай ..- бяха последните ми думи, преди да напусна стаята.
Затичах се по стълбите и достигайки до входната врата, излязох от къщата му. Взех си такси до нас, но когато се прибрах нямаше никого. Качих се до стаята ми, само да се изкъпя и да се преоблека преди да тръгна към клиниката.
През цялото време сърцето ми щеше да напусне гръдния ми кош и не спирах да измислям какви ли не сценарии и диагнози за състоянието му. Исках просто да чуя с ушите си от лекарите, че е добре и ще оздравее до няколко дни.
След дълго тичане по коридорите, в търсене на вратата за болничната му стая, се натъкнах на Валерия и Нолан потънали в скръб. Бяха се хванали за главите и седнали върху плочките, сякаш оплакваха мъртвец.
- Какво казват лекарите, той добре ли е ?- бе първото, което попитах, заставайки пред тях.
Те вдигнаха едновременно глави към мен и се изправиха на крака.
- Зо сега състоянието му е стабилно.- взе да обяснява Нолан, защото Валерия беше прекалено емоционална и не можеше да се овладее.- Разминал се е с фрактури на ребрата, разместена кост на китката, няколко натъртвания и лека форма на амнезия.
- Амнезия ?-повторих
- Не помни нищо от предния ден. Според баща му е нормален симптом след претърпяна травма на черепа. Ако искаш влез при него, от както се събуди пита дали си дошла.- кимна към вратата.
Пристъпих към вратата и докоснах дръжката на вратата. Поех си дълбоко дъх преди да вляза и спуснах металната брава надолу.
Лежеше върху болничното легло. Не помнише нищо от вчера, както и нещата, които ми изръси сигурно.
Затворих вратата след себе си малко по-силно и го събудих без да искам.
- Теа ?- изсъска тихо
Погледнах го право в очите и в главата ми започнаха да се повтарят клеветите от предния ден. Премигнах няколкократно, за не разкарам сълзите, които се образуваха в очите ми и седнах на стола до леглото.
- Как си ?-попитах, изпуквайки всеки от пръстите на двете ми ръце по отделно от нерви.
- Добре съм, но ти май не си ?-предположи и осъзнах, че сега не е времето да го натоварвам с ненужни неща. Щях да се престувам, че всичко между нас е наред, докато го изпишат.
- Нищо ми няма, разтревожих се за теб. Как се чувстваш, боли ли те някъде ?- завързах разговор, за да мине време
- Добре съм, но..-облиза устни и се протегна, за да хвана ръката
му.- Защо не седна до мен ?
- Леглото е за теб, а и не бих искала да те притисна в ребрата.
- Ела тук, не се бои..-настоя и потупа мястото до себе си.
Изправих се от стола и се наместих внимателно до него. Ръката му мина през косата ми, а очите му се спряха на врата ми. Прокара пръстите си през него и свъси вежди.
- От кого са смучките ?-попита
-От никого, изгорях се.-излъгах
- Не съм тъп и не смей да ми пробутваш номера с машата. От кого са смучките ?-повтори, хващайки ръката ми.
- От теб, от кого да са ?-извъртях очи
- От мен ли ?-премигна някко пъти и се загледа в една точка, сякаш се опитваше да се досети. Очите му омекнаха и пусна ръката ми.- Както и да е, някакви идеи да убием времето ?-попита
- Ако с гладен, може да ти донеса да нещо.-повдигнах рамене
- Само, ако хапнеш с мен.-изви устни в лека усмивка
- Добре, ще сляза до ресторанта да видя какво предлагат.-казах и се приготвих да стана от леглото, но ръката му се обви около голата ми талия.
- Не знам дали е от лекарствата, но изглеждаш по-секси от всякога.-рече, но не трепнах. Преди бих се изчервила и настръхнала при подобен вид коментар от негова страна, но сега се вълнувах само и единствено от вниманието на Питърс. Сутринта бях груба с него повече от колкото заслужаваше.
- Връщам се след малко.-оповестих, стъпвайки на пода. Закрачих към вратата и излизайки приятелите ми ме нападнаха като комари.
- Бързо излезе, да не се е
влошил ?- рече Нолан
- Да повикам ли лекаря ?-паникьоса се Валерия.
- Не, отивам за храна.-обясних
- Говорихте ли ?-попита заинтересовано момичето, което до преди няколко дни ми се водеше най-добра приятелка.- Спомни ли си вече нещо ?
- Рано е да се каже, а и има нужда от почивка. Не трябва да го притискаме.- казах и продължих към ансансьора.
* Два часа по-късно
След като обядвахме заедно с Аш в болничната му стая се появи медицинската сестра, която му даде обезболяващи и му преля някакъв серум. Измина половин час в разговори за миналото и накрая заспа. Майка му беше дошла по едно време, баща му също и прецених, че ще е най-добре да се прибера. Пък и леля ми отново ми се обади, за да ме уведоми, че довечера чакаме гости.
Разбрах само, че са роднини от страната на съпруга и.
Лежах в стаята си по корем и преглеждах снимките си на фотоапарата. Бях до никъде с последната ми зададена задача. Явно наистина щях да им предам празен плик. Докато надхвърлях идеи в главата си, получих съобщение от Питърс.
》Господин_Нещастен.888 🙃
○ Всичко наред ли е ?
○ Чаках сама да ми пишеш, но май си ме забравила.
Не му отговорих и поради тази причина реши да ми звънне.
- Какво ?-попитах сопнато, когато вдигнах.- За какво ме търсиш ?
- Отиде ли в болницата ?- попита
- Отидох.-изрекох
- И ?
- Какво се правиш, че те интересува ?- присвих очи, докато продължавах да преглеждам снимките.
- Пак не си в настроение.- отбеляза
- Ще бъда, когато спреш да ми звъниш когато ти скимва.- отвърнах
- Проблем е, че се тревожа за теб ли ?- продължи с въпросите
- Леля си е вкъщи, братовчедка ми също. Вчера Валерия и намекна нещо за нас, не искам да започне да ми проверява телефона, ясно ?- прокарах пръсти през косата си.
- Сутринта беше невероятна, да повторим и довечера ?-предложи
- Не.- отсякох
- Добре, тогава утре.
- Не можем.-отново му отказах
- И сутринта каза така, но какво стана накрая ?-усещах флиртаджийската му усмивка.- "Не спирай, по-бързо..-измитира ме- Толкова ми е хубаво, продължавай в същото темпо. " Това не бяха ли твои думи, синеочке ?
- Спри.-лицето ми загоря от срам и ми идеше да му затворя.
- А сега искаш да спра ?-засмя се
- Теа, гостите са тук !-изкрещя леля от първия етаж.
- Идвам !-провикнах се в
отговор- Трябва да затварям, имаме гости за вечеря.-обясних му набързо и се изправих от леглото.
- Хубаво, пиши ми по-късно.-каза и се прозя в слушалката
- Нали говорихме, за какво да ти пиша ?-отвърнах
- Този двеминутен разговор изобщо не ме задоволи.-оплака се
- А чата ще те задоволи ли ?-попитах
- Не колкото малките ти ръчички. Дали да не отскоча след един ?-рече
- Никакви среднощни срещи, не бива да рискуваме.-предупредих
- Поемането на рискове ме възбужда още повече.
- Затварямм.-казах провлачено
- До после, целувам те.
- Няма да има после.- отвърнах
- Хубаво, лека нощ.- пожела и му затворих.
Погледнах се в огледалото, за да си оправя роклята и косата, но отново ми звънна. Вдигнах и поставих телефона зад ухото си.
- Нали ти казах да не ми звъниш постоянно, какво сега ?-изпуфтях
- Не ми пожела лека нощ.- измрънка като бебе.
- Лека нощ.
- Не може ли да си
по-нежна ?- помоли
- Ако няма да казваш друго..- гледах да сложа край на разговора вече.
- Имам, но ще почака след вечерята.-рече
- Ще има да чакаш.- на лицето ми се появи единна усмивка, преди да му затворя и да си включа телефона на самолетен режим. Боях се да не ми звънне отново по време на вечерята и да стана център на внимание.
А и леля ми не харесва особено да сядаме с електронни устройства на масата, особено, когато очакваме гости. Било грозно и неприлично спрямо възрастните.
А / Б ⚘
Тази глава ми се стори безкрайна докато я редактирах и на моменти ми се прииска да си метна телефона през прозореца. Както и да е.
За жалост, съм доста натоварена с подготовката около зрелостните изпити и не мога да ви обещая, че ще бъда редовна през тези два месеца.
НО, ще се постарая през лятото да се реванширам и да завърша поне две от историите си, за да започна работа по новите. Приятно четене и лека нощ ✨..
<3