Днес най-сетне се бях върнала в училище и в момента бях в час по физика. Питърс не погледна нито веднъж към мен. Беше се подпрял на прозореца и проверяваше някакви тестове на друг клас, докато ние решавахме задачи от учебника.
По едно време Валерия влезе в стаята, закъсняла. Погледът и спря на мен. Врътна очи, като подмина чина ми и се запъти към един от задните.
- Добро и на теб, Валерия.-гласът на учителя разчупи тишината.
- Добро утро.-отвърна тя
- Седни си на мястото и си отвори учебника на 115-та страншца.-нареди
- Това е мястото ми от днес.-отвърна тя
- Някакъв проблем ли има ?-попита, гледайки към чина ми, но не и към мен.
- И да има, не ви влиза в работата.-отвърна му заядливо
- Не могат да си поделят Аштън.-въздъхна Бианка, обръщайки се към мен.- Не виждам какво толкова му е специалното. Взел се е за измислен шейх. Тази вечер с едната, утре с другата и виж, че е надул корема на някоя от тях. Голям си мачо, честно.- премести погледа си на него след последното, което каза.
- Добре достатъчно, Бианка. Благодарим ти за подробната информация.-отвърна мъжа и се върна към заниманиято си от преди малко.
- Извинете, може ли до тоалетната ?-вдигнах ръка
- Върви.- смотолеви без да ме поглежда.
Изправих се от мястото си и излязох от стаята. Почувствах се ужасно, заради факта, че бях част фантастичната четворка на Аш.
Влязох в тоалетните и застанах пред мивките. Наплисках лицето си с вода и се подпрях на плота. Поех си дълбоко дъх и затворих очи. Вратата се отвори, някой беше влязъл.
Отворих очи и се обърнах, за да проверя.
- Добре ли си ?-попита Питърс
Кимнах в отговор и се опитах да заобиколя тялото му, но ръката му се обви около китката ми.
- Да се средноваваш с харема на един пикльо...-подсмихна се сурово, пристъпвайки към мен.- Това ли е за теб любов ?
- Не забравяйте за какво си говорихме онзи ден.- стиснах зъби
- Не съм забравил, спокойно.-кимна
- Хубаво, тогава излезте. След минута ще бие звънеца, не искам някой да ни завари в това положение.-посочих към вратата
- Ти си на загуба, не аз.-рече- Знаеш ли какво обмислям да направя довечера ?-продължи да скъсява дистанцията по между ни.
- Не и ме засяга.
- Този път ще си извикам не една, а три жени, с които да се мятаме из спалнята. Ще ми бъде толкова хубаво, че и за секунда няма да помисля за теб, котенце.
Добре, това заболя. Опитваше се да ме накара да съжалявам за това, че го отблъснах.
- Ще помислиш, ще
помислиш.- потупах го по рамото.-Образът ми ще те преследва всеки път, в който се опиташ да ме замениш.- усмихнах му се по същия начин, по който той и закрачих към вратата.
Тя се отвори сама и пред мен застана пребледнелият образ на Валерия. Шокът в очите и се замени с омраза и отвращение. Закрачи назад отстъпателно и пое към края на коридора.
Реших да изляза на чист въздух, защото имах чувството,че се задушавам. По пътя си се засякох с Колин, който ме спря, за ме разпита за анонимния. Разбира, че не му казах. Щяха да тръгнат слухове за нас из училище.
- Оу, г-це Теа, много важна станахте.-Аш изкочи отнякъде. Най-вероятно Валерия е отишла да му изпее всичко.- На партито се правиш на голямата работа и ме зарязваш пред всички, а днес те виждам с Колин. Трима ли въртиш на веднъж, а ?- хвана ме с два пръста за блузата и ме задърпа към себе си, търсейки ми сметка.
- Моля ?-попита Колин
объркано.- Аштън, човече. Не знам какво си мислиш, но между нея и мен..-не успя да се изкаже.
- Шш, ти тихо.-постави пръст на устните му.- С теб работа нямам.
- Не се правя на нещо, което не съм. Просто постъпих както бе редно. Ти явно не си ме разбрал. Простих ти за онази вечер и ти дадох шанс да се поправиш заради приятелството ни.
Но не мисля, че между нас ще се получи.- обясних
- И за какво беше цялата работа с Валерия тогава ? Наклевети я нарочно, за да стигне черната овца пред всички. Знаеш ли какво ? Не ставаш нито за приятелка, нито за нещо повече. Курвееш по учителите за пари и добри оценки.
Бях го зяпнала невярващо. Как можа да ми каже всичките тези глупости и то пред Колин ?!
- С какво право ме обиждаш ?Какви са тези мръсотий по мой адрес ? Ти си този, който не става за нищо и не знае какво иска. Не аз, а ти ги въртиш по три и четири наведнъж.
Ослушай се какво говорят хората за теб из коридорите.
- Теа, успокой се.-Колин ме придърпа в прегръдка си, опитвайки се да ме успокой.- Не си заслужава да плачеш за него, ела да се поразходим.-разтри гърба ми и тръгнахме към близкото заведение.
По пътя до там се взирах в земята под крака ми от срам. Не можех да повярвам какъв гадняр бе.
* * *
Обмислях след часовете да се прибера, но не беше правилно да се затварям в себе си и затова отидох в
школата. Представих снимките от острова и ми връчиха друга задача, свързана с любовта. Нямах представа какво трябва да снимам.
Явно щях да им върна празен плик.
Докато вървях по алеята към нас, съзрях колата на Себастиан. Явно чакаше Симон да излизат. Влязох вкъщи и останах с наполовина съблечено яке, когато чух гласът на най-добрата си приятелка. Свалих якето и пристъпих към кухнята.
- Умолявам те да си остане помежду ни. Не и казвай, че съм идвала.-изправи се от стола
- Не се тревожи красивото ми момиче, аз хубавичко ще си поговоря с нея.- каза леля ми с някакъв неприязън.
Щом ме видя, Валерия се скова на мястото като попарена. Преглътна тежко и побърза да ме подмине. Грабна палтото си от закачалката и без да казва каквото и да е излезе.
- Къде беше ?-попита ме леля, с потропващ крак.
- Нали ти казах, отидох да предам снимките от миналата седмица.-обясних
- Не ме лъжи !- викът и огласи цялата къща.
- Какво сте се развикали ?-попита Симон, идваща от стълбището.
- Ти не се бъркай !- майка и замаха с пръст към нея.
- Добре де, не ми викай.-отвърна братовчедка ми и излезе от вкъщи.
- Теа, попитах те нещо.-опитах се да се кача до стаята ми, но тя ми се изпречи.
- Лельо, колко пъти да ти кажа, че бях в школата ? И ти ли вече не ми вярваш ? Какво ти каза онази кукумявка ?- попитах
- Каза ми каквото трябваше да науча още многоо отдавна.-размята длан
Сигурно и разказала за мен и Питърс.
- Така ли съм те възпитала, а ? Защо ме посрамваш ? Двете със Симон ще ме довършите ! Каква работа имаш ти с учителя си по физика в тоалетните ? Затова ли безсрамника идва тук ?-грабна ме за косата и започна да ме дърпа няляво-надясно.- Ще те убия, казвам ти ! Чуя ли, че си продължила да се виждаш тайно с него...-започна да отправи заплахи-..ще те преместя в друго училище, да знаеш !
От очите ми зарониха горчиви сълзи. Не повярва на мен, повярва на Валерия.
- Уверявам те, че между мен и него не е имало нищо, няма и да има.
Кълна се, моля те, повярвай ми. По време на часа ми стана лошо и затова отидох до тоалетната.-разказах и моята гледна точка, ръкомахайки.
- А той какво търсеше след теб ?-поклати въпросително глава
- Дойде да провери дали съм добре и ме посъветва да се прибера ако не мога да си стоя на краката. После се появи Валерия и разбра нещата погрешно. Бих ли направила подобна глупост според теб ?- наклоних глава.
Тя се хвана за гърдите и изохка от болка. Разклати се малко да залитне, но я хванах и я оставих да седне върху първото стъпало.
- Ах, ще ме уморите !-извика- Защо Валерия ме лъже, нали сте приятелки ?
- Де да знаех.- тежка въздишка се откъсна из между устните ми.
- Иди ми напълни чаша вода.-нареди, масажирайки гръдта си в областта да сърцето.
Отидох в кухнята и се подпрях на плота. Май най-добре ще е да се преместя в вруго училище. Няма да виждам нито Питърс, нито Аш, нито пък Валерия. Тримата се превърнаха в най-големите ми врагове.
Докато носех вода на леля ми, телефона ми извибрира. Съобщение от Рита, щяла да ходи на маскарад.
- Кой ти пише ?- заинтересова се възрастната
- Рита ме моли да я придружа на маскарад, организиран от богатите и приятели.- обясних
- Върви, но най-късно до единайсет да си в леглото. И те моля този път да минеш без проблеми. Пак вдигнах кръвното заради теб. Някой ден наистина ще пукна !- развайка се
<3