Втасах я.
- Валерия е влюбена в него ?-посочи Ланс- И от месец ме разиграва като мажуретка, така ли да разбирам ?
Усетих болката в гласа му, не го заслужаваше. Ланс беше като красиво цвете, потикнало сред купчина смет, което ти беше жал да откъснеш. Той имаше чувства към нея, а заради мен и голямата ми уста сега сърцето му е разбито.
- Няма такова нещо, тя ми е като сестра.-веднага отрече Аш
- Знаеше ли за това ?- повторих въпроса си от преди малко.
- Разбира се, че е знаел. Постоянно са заедно, сляпа ли си ?!-извика очилатият, хванал се за главата.
- Какво става тук ?-появи се чистача.- Защо се карате пак ?
- Нищо не става. Успокой се, ще говорим след лекции.- поставих длан върху рамото му, но той се отдръпна
- Няма какво да говорим.-отвърна сопнато и тръгна на някъде.
- Ланс, умолявам те.-тръгнах подире му. Преди да успея да изляза през вратата за навън ръката на Аш се уви около моята като камшик, причинявайки ми болка.
- Остави го, стига си го молила.
- Как да го оставя ? Ще отиде при Валерия и ще и оплеска нещата.
- Да се оправят.-рече студенокръвно
Ако го харесваше наистина щеше отдавна да се пробва с него. А и тя самата ме окуражаваше да му призная за чувствата ми. Не я разбирам, толкова съм объркана.
Разтрих челото си блуждаещият ми поглед мерна Питърс, който се бе насочил към пушалнята. Направи ми знак да го последвам, но сега не ми се занимаваше с него. Имам по-голям проблем.
- Теа истината е, че..-започна Аш и се обърнах към него.
- Знаеше.
- Аз..-запъна се.- Тоест ние..
- Какво вие ? Говори направо.
- Искам да кажа, че ние сме приятели от малки и я чувствам като сестра. Дори не съм предполагал, че е изпитвала нещо подобно към мен. Ти сигурна ли си в това, което казваш ?
- Не знам, объркана съм. Трябва да говорим и с нея.-прокарах ръце през косата си.
Същевременно получих няколко съобщения от Питърс, заповядвайки ми да ида при него веднага. Как ли пък не.
- Ще отида за кафе, ти искаш ли ?-попита Аш
- Не, благодаря.
- Добре.
Изчаках го да се отдалечи и тръгнах към втория етаж. Огледах се на две страни и влязох в пушалнята.
- Къде се губиш ?- попита
- Какво искаш ?
- Да те докосвам.-отвърна и пристъпи към мен.
Издиша дима от цигарата си в лицето ми и след това я загаси в пепелника.
- Естествено, какво ли друго би поискал от мен.-изсмях се
сухо.- Няма да спреш, докато не ме изчукаш, нали ?
- Ти също го искаш, виждам го в очите ти.- отвърна
- Извикай си жената от снощи, доста добре сте си прекарали, съдейки по снимката.
- Аз мислех да си извикам теб за тази вечер, но щом казваш, че имаш други планове...
Преглътнах трудно и усетих горещина да се разпростира по цялото ми тяло.
- Довечера..-прошепна бавно в ухото, отмествайки косата ми назад.- Да те чакам или не ?
- Не ме.-отвърнах- Ще прекарам нощта с Аш.- съобщих напук
- Хубаво.- отвърна коравосърдечно и се отръпна от мен.- Върви тогава.-прошепна
Откъснах очи от неговите и отстъпих назад. Излязох от стаичката и подпрях гръб на вратата задъхана.
- Още ли си тук ?-попита Аш, който се връщаше от долу с чаша
кафе.- Пушиш ли ?- продължи да разпитва. В онзи момент нямаше как да се измъкна и ми се наложи да излъжа, че пуша. Кимнах, в отговор и прехапах нервно устни.- Спокойно, няма да те издам на леля ти.-преметна ръка през талията ми и ме побутна към стълбите.
* * *
След часовете Валерия ме намери и ми вдигна скандал пред всички.
Развика ми се за това колко лоша приятелка съм била, че изкарах неверни слухове по нейн адрес.
Благодари ми и ми ръкопляска, че съм и съсипала шансовете с Ланс и, че съм и сринала репутацията.
Чувствах се повече от ужасно. Не мислех, че някой ден ще се случи нещо подобно с приятелството ни.
В момента си бях у нас и лежах в стаята си, докато преглеждах наши стари снимки. Чух почукване по вратата и се обърнах към нея.
- Влез.-промълвих и затворих лаптопа си.
- Теа, защо не искаш да вечеряш ?Всичко наред ли е ?-попита леля, пристъпвайки в стаята разтревожена.
- Да, просто хапнах навън и..-въздъхнах- С Валерия малко се скарахме.
- И друг път сте се карали. Ще се сдобрите, спокойно.-засмя се
- Не, този път е различно.- изпуфтях и прокарах длани през лицето си.
- Да не би да е заради момче ?-започна да гадае като някоя врачка.
- Не.- отсякох
Не ми се влизаше в подробности.
- Хубаво, като огладнееш съм ти оставила ядене в
хладилника.- уведоми
- Добре.
Изчаках я да излезе и се изправих от леглото, за да взема вибриращият си телефон от бюрото. Беше Аштън, за какво ли ме търси по това време ?
- Ало ?
- Какво правиш ?- попита
- Нищо.
- Добре ли си ? Изглеждаше доста разстроена днес.
- Да.
- Искаш ли да се видим, къде си ?
Нещо отвътре ме подразни. Случваше ми се за пръв път, докато разговарях с него. Винаги ми е била приятна компанията му и тази негова загриженост, но сега ми идваше в повече.
- Прояви малко разбиране, може би е поредната игричка на Бианка и Рита. Много добре знам защо го правят, искат да ми развалят приятелството с Валерия и да ме отдалечат от теб, за да тръгна с онази истеричка Дария.
И докато разговаряхме осъзнах, че вероятността Рита да ме е измамила е голяма. А аз както винаги съм прибързала със заключенията.
Нападнах най-добрата си приятелка заради нея, без да съм сигурна от информацията, с която разполагам.
- Тук ли си ?-попита Аш
- Да, съжалявам.- отвърнах и затризах кожичките си на палеца.
Съвестта отвътре ме изяждеше като паразит и нямаше да ме остави докато не намеря Валерия и не и се извиня. Съсипах всичко.
- Искаш ли да дойдеш у нас тази вечер ?- предложи, но в момента не бях в състояние да ходя у тях. Заради него си развалиха приятелството с Вал. Сякаш е последното останало момче.
- Изморена съм, може би някой друг път.- отказах му
- Хубаво, ще затварям. Пицата ми пристигна.- отвърна с някакво разочарование в гласа си, беше очевидно, че ми е разсърдил.
- Окей, до утре.
- Лека нощ.
Затворих му и се приготвих да върна телефона на бюрото, но получих ново съобщение от шматката по физика.
》Господин_Нещастен.888 🙃
○ Размисли ли, сърничке 👀 ?
○ Ще дойдеш ?
○ Или пък..
○ Не ?
○ ...
○ Поне ми кажи, за да знам какво да предприема 😀
Изофках и застанах пред гардероба, чудейки се дали да отида или не.
Ставам глупава, какво ще търся по това време у тях ? Какво ще си помислят съседите му ? Какво ще кажа на леля ми ? Какво ми става ?
Проснах се отново на леглото и се хванах за главата. Отново се почука и вече започнах да се изнервям.
- Влеезз..-издишах шумно и се изправих в седнало положение.
Симон нахлу вътре и без да ми дава каквито и да е обяснения започна да тършува из гардероба ми.
- Къде си оставила синята рокля ?-попита
- На химическо е.-излъгах
- А намерих я, благодаря ти.-усмихна се дразнещо насреща ми, изкарвайки я от кутията за обувки. Само веднъж съм я обличала, а на нея ще и е за пети път.
- Да ми дадеш и някакви обеци.
- Нямам.
- Хубаво, ще си взема сама, щом те мързи да станеш от
леглото.- врътна очи
Отказах да споря с нея и я оставих да прави каквото си иска.
- Къде отиваш ?-попитах
- На един купон, искаш ли да дойдеш ?-попита, мляскайки с дъвката като някоя коза.
- Всъщност бих желала да ме оставиш някъде.- изрекох, оптимизирайки очакванията си за вечерта.
- При Аш или Валерия ?- попита
- Не, при една приятелка.
- Хубаво, но се оправяй по-бързо, че закъсняваме.- пришпори
Кимнах и грабнах една черна рокля и отидох да се преоблека в банята.
Гримирах се набързо и вдигнах косата си на конска опашка. Излязох от стаята и се разрових за някакви високи обувки. Намерих едни на нисък ток. И те щяха да ми свършат работа. Взех си чантичката и якето и се забързах по стълбите.
- И ти ли ще ходиш на партито ?-попита леля ми от кухнята, докато миеше приборите.
- Да.-отвърнах бързо и излязох навън, където вече ме чакаше братовчедка ми.
- Не можа ли да се забавиш още малко ?- измрънка
Извъртях очи и се качих в колата.
Сложих си колана и оправих косата си. Докато пътувахме ме разпитваше за въпросната приятелка, при която щях да ида и защо съм се нагласила така за нея. Със сигурност вече подозираше, че не става дума за момиче, а момче. Надявам се просто да си замълчи и никога повече да не отваря тази тема. Пристигнахме в квартала на Питърс и слязох от колата.
- И използвай предпазни средства, ако ще се чукаш тази вечер. Не сме длъжни да ти гледаме детето ако забременееш.-извика през смях от колата
- Много смешно.- направих физиономия
- Бай- бай .-помаха, преди да отпраши
Затраках с обувките си по асфалта и се насочих към къщата му. Дали си беше легнал или беше оставил светлината на първия етаж нарочно заради крадци ? Пердетата и щорите бяха дръпнати, нищо не се виждаше през тях.
Почуках няколко пъти на вратата и затраках със зъби. Замръзвах и нямах търпение да вляза вътре и да сгрея. Все още имах колебания, но честно казано не можех повече да тая напразни надежди за Аштън. Джо ще се върне и отново ще съберат. Ще реши да остане, само и само, за да са заедно. А аз ? Ще си остана с пръст в уста.
- Аз ще отворя, сигурно е храната..-чух женски кикот, идващ отвътре.
Вратата се отвори от дребна жена на около 30 годишна възраст. Стоеше пред мен по черна прозрачна нощница, разкриваща пищният и бюст. Помежду пръстите на лявата си длан държеше цигарен фас. Огледах я от глава до пети. Червеното и червило бе размазано около зоната на устата и, а косата и бе раздърпана на всички страни като гръмнал бойлер. Смутих се при цялата тази гледка и съжалих, че съм се разкарала напразно дотук.
- Съжалявам скъпа, но закъсня.-рече и си дръпна от цигарения
дим.- Свърших работата и дори ми плати двойно.
- Какво ?- едва промълвих
Да не би току-що да ме е помислила за нейна колежка ? Наистина ли изглеждах като проститутка отстрани ? Отстъпих назад и без да казвам каквото и да е било се обърнах да си тръгна.
- Клаудия, кой е ?-чух гласът му зад нея.
- Момичето, което си поканил преди мен. Казах и, че е закъсняла и в момента си тръгва. Горкичката, изглеждаше толкова огорчена. Явно парите наистина са и трябвали..
<3