Може би просто се прегръщат по приятелски. Каква параноя ме гони ?
Той винаги си е бил такъв джентълмен. А и защо съм толкова доверчива към Рита. Ако използва нещата, които и споделих срещу мен ? Ами ако изклюкари всичко на
Бианка и Дария ? Стига глупости, тя не е такова момиче. Все още вярвам, че е запазила доброто в себе си. Не би набедила някого току-така. А и с Валерия се познават от детската, няма как да сгреши с преценката си за нея. Сигурна съм, че знае за всичките момчета, които е харесвала през годините. Няма начин да не и споделяла.
- Теа ?-чух гласът и завъртях поглед към тях.- Какво правиш тук ?-попита
- Минавах от тук и реших да ви поздравя. Не исках да ви прекъсвам,
извинете.-отвърнах, докато гледах към Аштън, който по команда свали ръката си от кръста и. Прибра я в джоба на якето си и отмести очи от моите, като ми обърна гръб.- Както и да е, лека вечер.-насилих се да се усмихна
- Към вкъщи ли ?-разпознах гласът на Нолан и се обърнах към него. Чак сега забелязах, че и той е тук.
- Да.- промълвих тихо
- Аз също ще се прибирам, да тръгваме.-каза и аз
кимнах.- Довиждане хора.-потупа Аш по гърба и му прошепна нещо в ухото преди да тръгне срещу мен.
Вървяхме в тишина, докато пресичахме улицата и се надявах това да продължи. Не ми се слушаше проповеди.
- Трябва да взема нещо от магазина.-казах и той кимна.
- Ще те придружа.
Влязохме в магазина и след като взех нужните неща, платих и излязохме.
- Разбрах за станалото помежду ви с Аш. Ти и Питърс наистина лии.. ?-започна
- Поне ти недей.
- Няма да те съдя, спокойно. Беше доста неочаквано. Мислех, че си влюбена в Аштън ?
- Така е, но след вчера имам леки съмнения, че той не ме познава изобщо.- отвърнах
- Значи не се чукаш с
онзи ?- повдигна едната си вежда.
- Извинявай, но теб какво те интересува ? Аз питам ли те с кого се чукаш и с кого не ? Това си остава моя работа, ясно ?-обърнах се към него с намръщено изражение. Беше ме издразнил доста с малоумния си въпрос.
- Съжалявам, просто съм любопитен.-сведе глава от срам
- Не мисля, че съм готова за връзка и то точно с Аштън. Най-добре да приключим с това недоразумение колкото се може по-скоро. Ще се направим, че нищо не е било и нека всеки бъде с когото поиска.
- Тоест имаш намерение да тръгнеш с педофила ?
- Казах нещо, ако продължиш да плямпаш простотии ще ти ударя един през устата.-спрях се и се обърнах отново към него.- Не се получава, затова се разделяме. Друга причина няма, разбра ли ?
- Окей, съжалявам. Този път наистина. Прекалих, признавам.-разтри нервно тила си
- Да и то много.- кимнах
- Извинявай, Теа.- присви устни в права линия и протегна ръце, за да ме прегърне, но отстъпих назад.
- Лека вечер.-пожелах му и забързах напред към нашата морава.
- Почакай !-извика зад гърба ми, но се затичах и отворих вратата щом се докопах до нея.
Оставих покупките върху кухненският плот и си дръпнах един стол. Докато наблюдавах как леля ми готви, в главата ми се формираха сцени, в които Валерия е яхнала Аш гола. Тръснах глава и илюзиите се замениха с моменти от днешния и вчерашния ден. Във всички беше той и единствено той, Евън Питърс.
Онези маслинено черни очи..
Защо не мога да си ги избия от главата ? Да не би да ме е хипнотизирал ? Преди да се усетя, вече се качвах в стаята ми и бях извадила телефона си, готвейки се да му пиша. Но след като видях какво ми бе изпратил преди час, пръстите ми изтръпнаха.
Снимка на спяща полугола жена в спалнята, спяща по корем.
》Господин_Нещастен.🙃
○ Ще ми се да беше ти.. :)
Заключих се в стаята ми и хвърлих телефона върху леглото с всичка сила. Той си играеше с мен, за Бога.
Но нали това исках ? Да ме остави намира и да си намери друга занимавка. Това трябваше да е някаква шега. Какво не е наред с мен ? Ще си взема душ, иначе главата ми ще гръмне.
* На следващия ден
Честно казано не ми се ставаше от леглото сутринта и не ми се искаше да виждам противните физиономии на Валерия, Аштън или Питърс. И тримата бяха в черния ми списък.
Вместо да се тормозех можех да реша това много бързо като се преместя в друго училище, но не. Харесваше ми да страдам и да бъда наранявана.
На влизане в училище срещнах Рита, която както ме видя ми връчи някаква декларация в ръцете.
- Какво е това ?-попитах, обръщайки я на няколко пъти, за да прочета за какво се отнася.
- Идваш с мен на екскурзията, трябва ти релаксация.- рече
- И как ще стане това като Питърс и Аштън също ще са там ?-попитах
- Просто ще ги игнорираш.- повдигна рамене. Говореше така, сякаш е нещо елементарно.
- Не е толкова лесно.- въздъхнах
- Права си.-усмихна се, докато гледаше встрани от мен.- Не е толкова лесно.- повтори
Проследих погледът и и видях учителят ни по физика да обяснява нещо на някакво хлапе. Той също ме забеляза. Успях да го разконцентрирам, защото спря да отразява момчето и м удостои с цялото си внимание.
- Особено с мъж като г-н Питърс. Може би наистина е хлътнал, виж как те зяпа. Потякоха му
лигите.- изкикоти се.
- В случая става дума за любов.
- А какво е, ако не е любов ?- попита
- Нужда да ме изчука, за да засити мъжкото си его.-обясних, скръствайки ръце пред гърдите си.
- И това е възможно, но нищо не пречи да се позабавляваш малко с него.- намигна ми
- Страхотни съвети от страхотна приятелка, уау !- аплодирах я- Браво, браво.
- Както виждаш, Аш не е много готов за връзка с теб. Все още не знае какво иска, погледни го.-кимна с глава към него и Валерия, които се бяха подпряли на стената в коридора и гледаха нещо на телефона му.
- Мисля, че разбрахме нещата погрешно.- отвърнах
- Аз пък мисля, че ти пука прекалено много за хора, които не дават пет пари за теб.- потупа рамото ми, преди да ми обърне гръб и да се насочи към стълбището.
Беше права, Аш дори не ме потърси след станалото. Нито той, нито Валерия. Можеше поне да ми се извини.
- Теа, какво правиш с тази предателка ?-попита щом се опитах да ги подмина в коридора.
След всичко станало, не мисля че има право да ми държи сметка. Точно, когато имах най-голяма нужда от нея, тя се изпари.
- Помолих я за декларация.-отвърнах и се проклех наум за това, че и се обяснявах.
- Значи ще идваш на екскурзията ?-смръщи вежди.
Някой май не се радва, че ще ходя с тях. Защо ли..
- Да.-отвърнах и тя погледна към Аш,
побутвайки го с лакът.
- А вие какво правите ?-макар че изобщо не ми се говореше с тях се насилих да попитам.
- Нищо, висим си.- потупа парното зад себе си.
- Снощи ми беше звъняла,
но..-прекъсна ме
- Щях да те помоля да ми изпратиш домашното по химия, но както и да е. Оправих се някак.- усмихна се след последното си изречение, поглегдайки към Аш. Преместих погледът си на него. Продължаваше да си гледа в телефона, правейки се, че ме няма.
- Чух някои неща за теб и
Питърс.- обърна разговора в друга посока и брюнета най-накрая вдигна глава към мен.- Ходила си у тях.-продължи, присвивайки устни в права линия.
- И ти ли не ми вярваш ?- попитах
- Иска ми се да ти вярвам, но какво, по дяволите, си правила у тях ? Ами, ако ти беше сторил нещо ? Какво доверие му имаш, че ходиш в проклетата му къща ?
Трябваше ли да и кажа ? Трябваше ли да им споделя, че той е онзи анонимния и ? Може би, ако им призная най-накрая защо всъщност бях ходила у тях щяха да проявят разбиране и да..
- Казах ти, че се чука с него. Дори не може да се защити.-проговори най-сетне Аш.
- Престани.-сръчка го тя отново.-Виж Теа, опитваме се да ти помогнем.
Изнудва ли те, насилва ли те, какво ?Говори с нас, ние сме ти приятели.
Приятели ли ? А къде бяхте когато имах нужда от вас ?
- Не отидох по принуда, а по собствено желание у тях.- отвърнах с гордо вдигната глава. Те са тези, които трябва да се срамуват, не аз.
- Виж я ти, отишла по собствено желание. И какво правихте у тях, много ми е интересно ?- прибра телефона и потърка брадичката си, чакайки отговор от моя страна.
Игнорирах го и продължих към стълбите. Нямаше да се обяснявам на никого повече. Да мислят каквото си искат.
* * *
Часовете се влачеха един след друг, а аз нямах търпение да се прибера. Днес седях сама на един от последните чинове. Не ми се говореше с Валерия. Как е могла да скрие от мен, че си пада по Аштън ?
- Трябва да поговорим.-точно той сега се бе надвесил над чина ми. Извадих слушалките от ушите си и станах, за да го последвам.- Съжалявам за онзи ден малко прекалих. Ти си всичко за мен и не бих искал да те загубя, знаеш го. Не знам какво си помисли снощи като ме видя с Дария.
Момчетата настояваха да изляза с тях и се съгласих, защото имах нужда да се разсея. После се самопокани, уж имала да говори нещо с Бари.-спряхме се пред стаичката на чистача, за да поговорим.- Ще ми простиш ли ?-попита
- Прощавам ти, остава ли ми друго ?-въздъхнах
Може би наистина съм изопачила нещата. Аз бях влюбена в това момче от пет години, какво ми става ? Защо се отказвам толкова лесно от него ?
- Честно ?-попита и аз
кимнах- Благодаря ти, няма да се повтори.-прегърна ме
- Трябва да обсъдим и друго.-казах,
когато се отделихме.
- Какво е то ?-поклати въпросително глава
- Ти знаеше ли..-започнах, но не откривах точния подход.
- Какво дали съм знаел ?
- Валерия, такова..-продържих да се запъвам, докато почесвах нервно дланта си
- Говори направо, знаеш че мразя недомлъвките.- издиша шумно и улових капчицата раздразнение в гласа му.
- Знаеше ли, че е влюбена в теб ?-изплюх камъчето и зениците му се разшириха.
- Какви ги говориш ?- попита съкрушен Ланс зад мен.
По дяволите.
<3