Следващите няколко часа, бяхме прекарали пред домът на мръсника,
но той така и не се появи. Започна да се свечерява и Колин на няколко пъти се опита да ме разубеди да се приберем, но му отказвах. Бях гладна, изморена и се схванах на тази проклета седалка.
- Явно някак си е разбрал, че го издирваме.-предположи той
- Може би майка му го е уведомила,
че сме идвали.-отвърнах
- Трябваше да влезем в проклетата къща. Можехме да открием телефона и щяхме да го оставим в районното.- разсъждаваше на глас
- Защо точно аз ?- попитах
- Не знам, набелязал си те е. А и с този изящтен, пищен задник..-огромна усмивка се появи на лицето му.
- Престани !-ударих го с лакът и видях, че някаква кола спря пред тях.- Ето го.
- Нищо не виждам от тук.
- Отново се е маскирал.- отбелязах,
забелязвайки, че носи шапка с емблемата на някакъв рибарски магазин. Отделно си беше метнал и качулката на якето.
- Наблегни на дрехите му, има ли нещо познато в тях ?-попита, но не дрехите, а сякаш колата бях виждала някъде.
- Ще се пробвам да вляза
вътре.- съобщих категорично
- Няма да ти отвори.- отвърна
- Кой е казал, че ще влизам през вратата ?- повдигна едната си вежда.
- Ти си била опасна..-присви устни, кимайки с глава.- Хайде иди, аз ще остана тук за всеки случай. Ако стане напечено ми пиши.- каза
- Хубаво.-отвърнах, като слязох от колата.
Пресякох улицата и минах зад къщата, търсейки откъде да вляза.
Погледнах към прозореца на втория етаж. Лампата светна и черна сянка се размърда напред-назад из стаята. Не виждах нищо, заради пердетата. Тъкмо, когато се приготвих да се върна, прозореца се отвори и се обърнах автоматично. Ако имах бутилка вода у себе си щях да си изплакна очите, защото не вярвах на това, което виждах. Той изглеждаше също толкова изненадан, колкото мен.
- Теа ?
- Г-н Питърс ?
- Какво правиш тук ?-попита
- Аз..-запънах се
- За тетрадката ли дойде ?
- Да.-отвърнах спонтанно и забих глава в земята.
По дяволите, той ли е ? Той ли е Господин Нещастен ?! Ще се побъркам. Трябва да се махна оттук. Имам нужда да поспя и да си събера мислите. Имам чувството, че взех да откачам. Хванала ме е параноята заради този проклетник.
- Заповядай, влез.-беше слязъл за нула време на долния етаж, за да ми отвори вратата. Чакаше ме търпеливо, подпрял се на рамката.
- Не исках да Ви притеснявам по това време, извинете ме.-смотолетих и се обърнах, за да хвърля бегъл поглед на Колин, който вдигна ръце, питайте ме какво става. Кимнах му, че всичко е наред и пристъпих навътре.
- Искаш ли нещо за пиене ?-попита и аз поклатих отрицателно глава.- Ще ме изчакаш тук или..-прекъснах го
- Всъщност, може ли чаша чай ?-попитах и той кимна.
Огледах се и видях, че майка му гледаше телевизия в всекидневната.
Бе върде заета, за да ме забележи.
С плахи стъпки се хванах за парапета на стълбището и се изкачих нагоре, тайничко молейки се да се забави достатъчно в кухнята.
Влязох в първата стаята, която видяха очите ми и започнах да претърсвам чекмеджета и шкафове,
както ме беше посъветвал Колин.
Не намерих нищо и затова се преместих в другата стая, в която го бях видяла първоначално. Трябваше да проверя първо в нея. Загубих доста време, дано се забави още малко.
Продължих да ровя усърдно, докато накрая не стигнах до едно чекмедже на бюрото му, което се заключваше с ключ. Направих опит да го отворя, но, естествено, беше заключено.
- Какво правиш ?-попита, нахлувайки в стаята с порцелановата чаша чай.
- Реших да изчакам в стаята. Не искам да безпокоявам майка Ви.-оправдах се на бързо.- Всъщност, исках да поговоря с Вас за нещо.-изръсих, докато си играех нервно с пръстите.
- И какво е то?- черните му очи се забиха любопитно в моите, опитвайки се да ме прочете.
- Помислих над предложението Ви.
- Кое предложение ?-смръщи вежди, приближавайки се към мен. Остави чашата на бюрото си и се подпря с една ръка на дървената плоскост.
- За частните уроци. Бяхте прав,
наистина имам нужда от тях. Предложението все още ли важи ?-повдигнах вежди въпросително.
Гледаше ме странно, сякаш знаеше за какво наистина съм тук и, че в момента го баламосвам. Дано да се съгласи за уроците. Тогава ще мога да идвам често тук и може би другият път ще успея да намеря телефона.
- Добре.- смотолеви и на лицето ми засия доволна усмивка.
- Благодаря Ви.
- Графикът ми е свободен през вторниците и уикендите, но не винаги. Ще се чуваме допълнително.-разясни
- А дали ще може да провеждаме часовете тук ?- попитах
- Тук ли ?- напрегна се
- Вкъщи не е много удобно.
Разбира се, ако майка Ви няма никакъв проблем с това ?
- Не, няма. А и е за малко тук, след няколко дни си заминава.- сподели и аз кимнах.
- Днес не изглеждахте много добре,
всичко наред ли е ?- реших да попитам
- Както ти казах и сутринта, имах тежка вечер. Но сега съм по-добре.-отвърна и смъкна погледа си на устните ми.- Много по-добре.-усмихна се лениво, след което отново заби тъмните си като сумрака очи в моите.
- Радвам се да го чуя.-отвърнах на усмивката му. - Стана късно, ще се видим утре след часовете.-казах и му обърнах гръб.
- Теа, почакай !-спря ме до
вратата.- Ами тетрадката ?
- Няма проблем, ще си я взема утре.
Все пак е на сигурно място, нали ?
- Добре тогава, нека те изпратя.
Слязохме по стълбите и когато стигнахме до входната врата се обърнах, за да му хвърля още една от любезните си усмивки.
- Лека нощ.-пожелах
- Лека нощ.-прошепна, ухилен до уши.
- Психопат.-промърморих си, след като затвори вратата и тръгнах към Колин. Веднага щом отворих вратата ме засипа с въпроси.
- Той ли е ? Какво се случи вътре ?Какво ти каза ? Не попита ли защо си по това време пред тях ?
- Чакай малко.-изпуфтях,
настанявайки се удобно на седалката.- Нищо не стана. Прерових стаята му и остана едно последно чекмедже, но не ми остана време.
Утре ще се върна за него.- обясних
- Как така ще се връщаш ?
- Спокойно, помолих за допълнителни часовете у тях. Мисли си, че съм заинтересована от предмета му и се старая да си подобря успеха.- намигнах
На другия ден
Бяхме се събрали в училищния двор, понеже директора ни събра и чакахме да чуем какво ще ни каже.
Започна да отправя благодарности към колегите си и към учениците, след което премина към съществената част.
- И така !-усмихна се, гледайки към тълпата.- Понеже ми е последна година тук, реших да организирам екскурзия до Панама като за последно. Градът е пълен със забележителности, също така има страхотен плаж. Да не забравяме, че свързва и два континента.-засмя се, поглеждайки към учителката по география.- Ще ви бъде и от образователна цел. Поемам всички разходи, затова деца, не се притеснявайте. Само ще помоля колежката да раздаде декларациите. Искам да бъдат попълнени до края на седмицата.-заяви
Всички започнаха да ръкопляскат и да подсвиркват в негова чест. Някои дори крещяха в хор " Най-добрият директор ! " . Не понасях да гледам как хората се подмазваха на по-висшестоящите от тях за някаква изгода. Отстъпих назад и без да искам настъпих някого. Когато се обърнах видях, че това е Аштън. Беше присвил очи от болка.
- Извинявай !-плеснах се по челото
- Няма проблем.-усмихна ми се сладко.- Къде изчезна снощи ?
- Имах малко работа с
леля.- излъгах
- Телефонът ти беше изключен и с Валерия се притеснихме.- рече
- Паднала ми е батерията.- присвих устни в права линия.
- Ясно, какво мислиш за екскурзията ?- пресегна се към лицето ми и отмести хвърчащите като хвърчила кичури от очите ми.
- Не знам, никъде не ми се ходи.-отвърнах често, при спомена за последната училищна екскурзия, която завърши в болницата за мен.
- Сигурна ли си ? Г-н Питърс също ще идва.-засмя се присмехулно Бианка, минавайки покрай нас.
За втори път извъртях очи и скръстих ръце пред гърдите си.
- Не и обръщай внимание.-каза приятелят ми.- Нека да отидем, ще сме заедно. Не искаш ли ? Вал също ще е с нас. А и директора плаща, няма да ни се отдаде друга такава възможност да идем в Панама.-ощипа ме за бузата, закачливо.
- Добре, но нека поговоря с леля и нашите първо.-усмихнах се
-Окей, ако трябва и аз ще помогна за убеждаването.-прошепна и се приближи към лицето ми, за да ме целуне.
Беше кратка целувка, защото другите започнаха да се разотиват и настана една блъсканица.
- Ела с мен на тренировки.-прошепна в ухото ми.
Приготвих се да му откажа заради частните уроци с Питърс, но пък не прекарвам никакво време с гаджето си, като се замисля. А и не желая да го мамя, едва ли би се опитал да ме разбере. Мисли си, че съм блокирала онзи негодник. Боже, не мога да повярвам, че зад онези гнусни чатове стои учителят ни по физика. Следял ме е дни наред, какво ще правя с него ? Най-разумно е да отида и да разкажа на директора, но ще се разчуе из цялата гимназия и слуховете за нас ще бъдат потвърдени.
Докато размишлявах за него, го мернах с поглед да се взира в нас. Кимна ми с глава към сградата и след това изчезна от полезрението ми.
- Какво ?-попита брюнета пред мен
- Нищо.-смотолевих
- Струваш ми се доста замислена тези дни. Да не би Себастиан отново да те притеснява ?- свъси вежди срещу него, докато минаваше покрай нас, хилейки се на нещо с компанията си от деградирали идиоти.
- Не, не..-поклатих глава.- Всичко е наред. Трябваше да..-спрях за миг, за да измисля подходящо
оправдание.- Трябваше да ида до секретарката за едни документи.
- Да дойда ли с теб ?- предложи
- Не, ще се справя.-насилих се да се усмихна
Никак не ми се струваше добра идея да го лъжа. Рано или късно щеше да разбере истината. Влязох в училище и се огледах, търсейки с поглед Питърс. Сетих се за пошулнята,
където прекарваше повечето от почивките си и се насочих към стълбището.
Оказах се права, беше точно там,
подпрял се на масата с цигара из между пръстите.
- Извиках те, за да ти кажа, че днес няма да стане.- съобщи и се зарадвах, защото ще мога да мога да отида да погледам Аш, докато тренира.- Имам неотложим ангажимент. Колкото и да ми се иска да дойдеш у нас следобеда, ще се наложи да го отменим за утре.
Точно днес ли му изкачат ангажименти ? Или му трябва ден, за да скрие на някое по-сигурно място телефона ?
- Добре, аз също съм заета следобеда.- отвърнах
- С гаджето ли ?-попита, докато гасеше цигарата си в пепелника агресивно.
Изправи се, заставайки с две глави над мен и прибра ръцете в джобовете на панталона си.
- Не разбирам Вас какво Ви интересува ?-повдигнах вежда
- Мен ли ? Нищо, просто питах. Не може ли ?-усмихна се насреща ми.
Психар.
Отместих очи от неговите, защото ми действаха главозамайващо и се взирах в стената няколко секунди, преди да усетя ръката му върху бузата си.
- Излезе доста по-умна, отколкото си мислех. Браво !-топлият му дъх заля устните ми.
- Какво Ви става ?-отблъснах ръката му.- Ако още веднъж се усмелите да..-прекъсна ме
- Какво ще направиш ? Ще кажеш на гаджето ти ? Или пък на директора ?-засмя се сурово.- И двамата знаем, че това ти харесва, Теа. Харесва ти да съм наоколо, харесва ти да те докосвам..
Почувствах как мръсотията от приказките му пропълзява по цялата ми кожа, донасяйки ми тръпки не от наслада, а от погнуса.
Почувствах се омърсена и засрамена.
Какво си позволяваше ?
Вдигнах ръка, за да му забия шамар,
но дългите му пръсти се обвиха около китката ми, стискайки я здраво.
- Г-н Питърс ?-разпознах гласът на госпожа Арчър и застинах на място.
- Защо не идеш на лекар ?-попита черноокия, обърквайки ме с несвързания си въпрос.- Изглежда натъртено.- отбеляза, прилагайки още по-голям натиск върху китката ми.
- Всичко наред ли е ?-попита учителката. Затегнах челюстта си и се опитах да си придам спокойствие.
- Да, ъм..-освободих ръката си от неговата.- Нараних се в часа по физкултура, но изключих да отида до сестрата за преглед. Господин Питърс ме помоли да му донеса кутията с цигари, която забрави в стаята и забеляза синината
ми.- обясних и докато изричах цялата тази лъжа сърцето ми щеше да изкочи от гърдите.В какво се забърках..
- Някой ден ще си забравя и главата.-пошегува се той, усмихвайки ми се широко насреща.
<3