След вечерята исках да се прибера,
но на Аш не му се понрави и настоя да прекараме още малко време заедно. Затова реши да се отбием в един нощен клуб. Мислех, че ще ме заведе на някое тихо местенце, за да побъбрим, но явно ще утолява жаждата си.
- Да повикаме и другите, какво ще кажеш ?-надвика музиката, влизайки в телефония указател.
- Сигурно вече спят, по-добре недей.-изцъках с език.
- Нолан може би, но за Вал съм сто процента сигурен, че все още е будна.-усмихна се широко и набра номера и.- Нищо не се чува. Ще отида да говоря в тоалетните.-съобщи
- Хубаво.-измрънках под носа си и направих физиономия зад него, когато ми обърна гръб. Толкова добре сме си драмата, защо и тя трябва да идва..
Взех чашата си със синьо съдържание и я разклатих в кръг.
Само едно питие, не повече. Надигнах го към устните си и отпих съвсвем малка глътка.
- Не очаквах да те видя тук по това време.-чух познат глас и се обърнах към него. Ококорих очи и се стъписах, все едно са ме хванали на местопроишествие и се разкашлях нервно. Почти се задавих.
- Добър вечер и на вас.- отвърнах и отново надигнах чашата си, но този път отдих по-голяма глътка, заради напрежението, което донесе със себе си.
- По-леко..-засмя се и надигна своята чаша.
Винаги идва в неподходящия момент. Все едно знае къде съм и се телепортира точно там. Хвърлих му бърз поглед с крайчето на окото си и видях, че се усмихва.
- Какво ?-обърнах се към него със засрамено изражение.
- Нищо.-рече.- Беше интересно да ся види как пиеш сама в някой бар. През някаква тежка раздяла ли преминаваш ?- попита, карайки отново да се смутя.
- А Вие какво правите тук ?-прочистих гласа си.
- Идвам тук, за да разпускам след дълъг работен ден.- обясни и погледа му се заби в скута ми.
Що забелязах това побързах да придърпам роклята си. Прочистих гласа си и се огледах за Аш.
- Отпусни се Теа, сега не сме в училище. Тук не съм ти учител, а ти и не си ми ученичка. Приеми ме като просто познат.
- Добре.-въздъхнах и отново посегнах към чашата си. Пресуших я до дъно, за да се отпусна и пригладих косата си.
- С какво толкова се занимаваш след училище, че постоянно се измъкваш от консултациите ?-започна разговор
- Ходя на курс по фотография.-споделих.- Ами Вие ?
- Обичам да поправям коли и да изработвам разни неща. От колко години се занимаваш с фотографията ?
- От три, спортувате ли нещо ?
- Ходя на фитнес три пъти седмично и на тенис няколко пъти в месеца.
Имаш ли братя или сестри, които да са толкова красиви колкото теб ?
След последният му въпрос цялото ми лице пламна от срам. Вдигнах колебливо очи към неговите, за да видя, че чакаше отговора ми. Отново се прокашлях, ако продължавам така ще се превърне в тик.
- Единствено дете съм. Живея с леля си и двете и деца, нашите са в чужбина.-обясних- А Вие..-почесах се нервно зад тила.- Имате ли деца ?
- Тук не е нужно да ми говориш на "Вие".-засмя се, сменяйки
темата.- Вече се разбрахме за това, нали ?
- Съжалявам, но ми е малко странно. Не съм свикнала. - избръщолевих
- Ще свикнеш.-промълви, сякаш нямам друг избор и надигна чашата си.
Моля ?! Какви ги говори този човек ?
Съвсвем се е побъркал.
- И не, нямам деца, но много бих искал да имам някой ден.-засмя се, облизвайки устни.
- А разбирате ли се..-тъкмо тръгнах да му задавам друг въпрос, но ме изгледа с повдигната
вежда.- Разбираш ли се с бившата ти ?-поправих се и малко след това осъзнах, че въпроса е твърде
личен.- Съжалявам, не е нужно да отговаряш.
- Прекратих връзките си с нея след развода.-отвърна
- А защо се разделихте, ако мога да попитам ? - продължих да любопитствам като някоя клюкарка.
- Хванах я с друг.
- Съжалявам да го чуя.
- А ти, имаш ли си
приятел ? - повдигна едната си вежда
- Ами..-не знаех дали с Аш можеше да се каже, че сме заедно. Все пак, днес ни беше едва първата среща.
- Приятели с привилегии ?- опита се да налучка
- Не, нищо подобно. - възмутих се
- Виж ти, г-н Питърс ? -Аштън най-накрая се появи.- Какво правите тук ? Давите любовната мъка ли ?-занесе го, сякаш бяха на една възраст.
- И аз като вас се опитвам да разпусна.-отвърна мъжът и се изправи от мястото си.- Беше ми приятно да си говорим, Теа. Ще се видим утре.-усмихна ми се черноокия, преди да се обърне и да си тръгне.
- За какво говорихте ?-попита приятелят ми
- Общи приказки, какво стана с Валерия ? Ще идва ли ? - приключих темата за Питърс, като го попитах за разговора му с Вал.
- Не, тази вечер работи като бавачка и не може да
мръдне. - обясни
- Много се забави.-отбелязах
- Заговорих се с един готин пич, затова. -намери бързо оправдание, което ми се стори малко съмнително, на реших да не го притискам. Кимнах и погледнах часа на телефона си. Беше минало полунощ.
- Ще ставаме ли вече ?-попитах
- Тъкмо дойдохме, защо бързаш ?-попита, след което изгърмя два от петте му останали шота.
- Спи ми се, беше дълъг ден. - присвих очи
- Добре, да ставаме.-въздъхна и се изправи от мястото си.
Хванах го през ръка, за да не се изгубя в тълпата и се насочихме към изхода. Качихме се в колата му и след като излязохме потеглихме към нас.
* * *
На другия ден
Бяхме в училище и в момента разказвах на Валерия за вчерашната ни срещата с Аш, докато вървяхме към кабинета по изобразително.
- Срещанала си го бара ?-повтори след като и разказах и частта с учителя по физика.
- Да, сподели ми, че е посещавал често мястото. Изпи една бира и след това си тръгна. - обясних
- Доста неща сте си споделяли май, а ?-избъзика ме, сръчкайки ме с лакът в рамото.
- Казах ли ти за Бианка ?-попитах, отклонявайки я от Питърс за малко и тя поклати отрицателно глава.
- Продължава да те тормози ли ?-повдигна едната си вежда, сякаш чакаше някаква покана, за да отиде да и се нахвърли.
- Да.-кимнах- Снощи ни снима,
докато бях с него и си говорихме.-разясних и за нелепата ситуация
- С кого, с Питърс ли ? Какво сте правили, че ви е снимала ?
- Просто си говорихме и тя реши да ни снима.-повдигнах рамене, но нямаше как да не забележа неудобрителният и поглед, който ми хвърли.- Не ми вярваш ?- отвърнах с доза разочарование.
- Вярвам ти, но виждам и какви искри прехвърчат по между ви и то още от първия ден. Не искам да страдаш, това е. - рече, разбърквайки още по-голяма каша в главата ми.
- Какви искри ? Той е наш учител, нямам ли право да говоря с него ?-започнах да се изнервям.
Защо всички изопачават нещата, мамка му ?
- Не се пали толкова, просто ти казвам как изглеждате отстрани.-поясни, но този нейн отговор хич не ме удовлетвори.
Не мога да повярвам какви ги дрънка.
- Винаги си изнервена по време на часовете му. С една дума, държиш се странно. Отнесена си, постоянно си гризеш устните и още се чудя как не си си счупила пръстите от толкова пукане. Виждам как той те следи с поглед и постоянно те посочва само и само, за да чуе гласа ти. Виждам и как Аштън много скоро няма да издържи и ще направи нещо, което ще доведе до изключване.
Замислих се над думите и. Може би имаше право. Случваше се нещо между мен и Питърс, което не можех да си обясня. Със сигурност не беше любов, може би някакво привличане. Явно и другите са го усетили. Просто няма да допусна да мине границата и нищо лошо няма да се случи.
- Говори ли с Колин ?-попита, разтривайки челото си.
- Не съм.- отвърнах, забила поглед в една точка.
- А какво чакаш ? Ето го там, върви преди да си го изпуснала. Едва ли ще го срещнеш отново. Постоянно отсъства. - посочи към него
Кимнах и се запътих право напред. Беше с големи слушалки на ушите и си гледаше нещо в телефона. Едва не се блъсна в Себастиан, който му се развика. Успях да го настигна и застнах пред него като му помахах, за да ме забележи. Той вдигна поглед от екрана на устройството си и махна слушалките.
- Какво искаш ?-попита някак изнервено
- Може ли една услуга ? - попитах директно
- Зависи каква, трева ли искаш ?-промълви, оглеждайки се на две страни.
- Не, не искам трева.-направих физиономия.- Ще ти дам да проучиш един анонимен профил. Искам да разбереш кой стои зад него.
- Хубаво, ама тая работа с пари става.-втри ръцете си една в друга.
- Колко ?
- 100.
- 100 долара ?! Няма да стане, не разполагам с толкова. - възмутих се от високата му оферта.
- Ами, ако щеш.-вдигна рамене и си продължи по пътя като ме заобиколи, но отново го спрях.
- Чакай, добре.-съгласих се- Вземи тези, утре ще ти дам остатъка.-тикнах му двадесет и пет долара в шепата.
- Mercì.-отвърна с френски акцент.
Свих устни в права линия, чудейки се откъде да намеря останалите седемдесет и пет долара.
- А доколко дни ще си готов ?-попитах
- Най-късно до неделя, тоест до два дни.
- Добре, благодаря ти.- благодарих му и извадих телефона си, за да му покажа профила.
След като го видя, изкара своя и го затърси в инстаграм. Направи си скрийншоти и ми поиска номера, за да ми звънне, ако открие нещо.
* * *
Бяхме в стаята и Аш поиска да си размени мястото с това на Валерия, за да седне до мен. Беше се подпрял на чина, докато ме зяпаше влюбено.
Усмихнах се засрамено, след като прибра кичур коса зад ухото ми и отклоних поглед. Беше като хубав сън, от който не исках да се събудя.
Вратата се тръшна силно и погледнах към нея, за да видя учителят по физика. Изглеждаше намръщен. Имам чувството, че си мрази работата. Снощи беше в насторение в бара, а днес отново му вали и гърми на главата.
- Добър ден г-н Питърс.-поздрави го с флиртаджийска усмивка Бианка, но той не я отрази.
- Аштън седни си на
мястото.- нареди, гледайки към нашия чин.
- На мястото съм си.-отвърна му заядливо той.
- Не ми се прави на интересен.- свъси вежди младия мъж.
- Някой май не е в настроение..-обади се Себастиан и с Бианка се засмяха в хор.
- Защо ли ?-избръщолеви тя със скрит замисъл, намеквайки нещо.
Вдигнах поглед към черноокия и видях, че беше се начумерил още повече. Гледаше и двамата с ненавист.
- Излезте да решите задачите от домашната работа, която ви възложих.-нареди
- Сега не ми се решават задачи. Защо не накарате Теа ? Постоянно ви виждам заедно, сигурно толкова добре сте и ги обяснили, че и на сън да я бутнете ги знае.-засмя се и се обърна към мен, за да види реакцията ми.
Де да можех да ги реша и да им натрия носовете сега..
<3