- Какво правиш тук? - попитах отново аз.
Момчето стоеше засрамено пред мен и не смееше да ме погледне.
- Аз... такова... исках .... ъм ... да проверя...ъм ....дали си добре. - измънка той.
- О, по дяволите, Картър, отговори ми! - извиках аз. - Какво щеше да направиш, ако спях!?
Вече бях наистина ядосана. Всичко ми дойде в повече.
- Щях да легна до теб... - промърмори той.
Устата ми се отвори съвсем лекичко.
Това, което направих беше невероятно глупаво, но не мога да го променя.
Отметнах завивката и се преместих навътре. Картър ме погледна изненадана и малка несигурна усмивка се появи на лицето му.
Дано Кийт да не разбере. Чакай малко! Та той допусна друго момиче да му влезе в устата, а аз и Картър само ще спим един до друг и нищо повече! Това е нищо! Нали?
Той легна колебливо до мен. Беше наистина топъл. Почувствах се странно, но и някак приятно. Отпуснах се на възглавницата като издадох лек звук от болка. Картър ме погледна:
- Добре ли си? - попита.
Кимнах.
- Съжалявам. - каза той.
- За какво?
- За баща ми...
- Не си виновен ти.
Картър не каза нищо повече, просто протегна ръката си към мен и след кратко колебание се облегнах на нея. Сгуших се до брата на Кийт и почти моментално заспах.
Не бях спала толкова добре от дни. На сутринта се събудих с усмивка. Картър още спеше до мен, преметнал ръка през кръста ми.
- Картър... - побутнах го.
- Ъммм... - измрънка той, но не помръдна.
- Кааартъъър!! - казах аз. - Време е за ставане!
- Още пет минути! Моля!
- Пет минути, а?! - усмихнах се аз. - Добре тогава.
Леко се завъртях и започнах да го гъделичкам. Ясно беше, че няма да се събуди по друг начин.
Картър започна да се мята и на бързо се разсъни.
- Спри, спри! Моля те! Кати!!
- Да спра? Тогава стани! - казах игриво аз.
Момчето се завъртя, но не прецени добре разстоянията и цопна на пода. Засмях се дори по-силно.
Той се изправи и потърка дупето си с гримаса на лице.
- Хей! Не се смей! Това заболя!
Избухнах в още по-истеричен смях.
Познавам това момче от по-малко от 24 часа, а с него се чувствам като у дома си. По - спокойна съм от колкото с Кийт. Аз... напоследък не съм сигурна в любовта му към мен. А след като го видях с онази пача... не знам какво да мисля. Ето! Това момче ме побърка! Използвам вулгарни думи! Божичко!
Влязох в банята, хилейки се.
Погледнах се в огледалото и едва не припаднах от гледката. Половината ми лице беше посиняло, другата - полилавяло! Какво още ще се обърка?!
Взех си бърз душ и се загърнах с халата, защото бях забравила да си взема дрехи от гардероба преди да вляза.
В стаята ми нямаше никого. На нощното ми шкафче бе оставена бележка. Бях любопитна и я прочетох.
Скъпа Кати,
От една страна се радвам, че успях да те развеселя, но от друга, фактът, че болката ми ти доставя удоволствие, малко ме плаши! J Както и да е. исках да ти кажа, че закуската е готова и да си облечеш нещо подходящо за излизане, като лятна рокля, например. J
Чакам те долу!
К.
Лятна рокля? Излизане? Какво се случва в момента?
Отворих гардероба и, без да искам, открих една страхотна рокля. Беше бебешко-синя и на бели точки. Имаше дебели презрамки и средно- дълбоко деколте. От кръста надолу бе разкроена. С две думи : перфектната рокля!
Веднага я облякох. Открих и кецове в същия цвят. После случайно открих, че роклята има джобове!
Щом бях готова изтичах надолу по стълбите, защото бях страшно гладна. Честно казано, тук е по-хубаво от нашия хотел.
Закуската бе поставена на същата онази дълга маса до прозореца в трапезарията. И както снощи, имаше много храна!
Картър вече ядеше, а аз си сипвах като невидяла. Когато момчето ме погледна ахна.
- Много си красива!
- Ъм... благодаря. - казах аз и седнах.
Бях много любопитна и затова питах направо:
- Къде ще ходим?
- Ще видиш! Изненада! - каза загадъчно братът на Кийт.
Вървяхме по крайбрежната улица и с Картър коментирахме банските на хората насядали по плажа. Денят беше точно за плаж. Изкачихме се по кратко нанагорнище и се озовахме на тясна търговска улица. Подминахме първия магазин за сувенири, но на втория ни спря един мъж на около 40.
- Деца, мога ли да ви предложа да си купите нещо? Имаме всякакви неща. Дървени играчки, магнити, отварачки... Господине, може ли да Ви предложа една красива огърлица за приятелката Ви?
При изричането на думата приятелка, се задавих с водата, която си бях взела малко по-надолу.
- Ние не сме гаджета! - каза Картър със зачервени бузи. - Тя ми е сестра.
- Сестра!? - попитахме едновременно аз и продавача.
- Ъм...да, осиновиха я преди година.
- Ооо, разбирам...- каза замислено господина. - Е, приятна разходка, деца!
- Благодарим! - казах аз. - Сестра!? - попитах след като се отдалечихме.
- Не можах да измисля по-добро оправдание! - защити се Картър. Русата му коса проблясваше на слънчевата светлина.
Няколко минути вървяхме в мълчание, когато някой извика името ми. Обърнах се, а зад нас тичаше Кийт! Мамка му! Не съм готова да го виждам!
Той спря пред нас, пое си въздух и изкрещя:
- Къде беше, по дяволите, Кат!? - погледна над рамото ми и очите му придобиха черен цвят. - И какво прави той тук?
- Не съм длъжна да ти отговарям! - сопнах му се аз. - Ти сам доказа, че не те е грижа за мен!
- Какви ги говориш?! Грижа ме е за теб повече, от колкото за мен самия! И затова искам да разбера какво правиш с него!!
- Това какво правя и с кого го правя си е моя работа! - вече взех да се ядосвам. Глупакът пак успя да ми развали деня.
Врътнах се и хванах Картър за ръка. Задърпах го нагоре по улицата. Кийт не се отказваше. Дръпна ме за китката и ме накара да го погледна.
- Какво търсиш при Картър!!? И какво е станало с лицето ти!? - говореше ядно, а Картър не стоя и миг повече и се нахвърли на брат си. Разменяха си удари без да спрат.
Съвзех се от шока и хванах ръката на Кийт. Той ме избута и от силата, с която ме блъсна, се строполих на паважа с едно углошително бум!
Двамата спряха да се бият и ме изгледаха разтревожено. Кийт чак сега осъзна какво е направил и се опита да м се извини, но аз нямах желание да слушам лъжите му повече. Изправих се и се обърнах към скъпото ми „гадже".
- Чудиш се защо ти се сърдя през ден или защо винаги щом си отвориш устата хората около теб бягат? Нека ти разясня! Ти си един нещастник, който никога няма да живее хубав живот и винаги ще е сам, защото не мисли преди да каже или направи нещо. Ти си най-големият задник на света. С право си останал сам!
Гледаше ме недоумяващо. После гняв се изписа на лицето му.
- Така ли си мислиш!? Е, тогава, щом не ме понасяш, сбогом!! Не желая да бъда с човек, който ми говори подобни неща и ме мами с брат ми!
- Аз ли те мамя, бе, глупак! Какво беше онова пред магазина за сърфове, а?! оная пача те целуна и ти и отвърна!! Така ли беше или съм сляпа!?
Кийт не каза нищо. Просто гледаше някъде в пространството.
- Така си и мислех. - казах аз разочаровано. - Скоро ще си събера нещата от хотела.
Не знам защо му го казах. Просто се изморих от всичко и трябваше да се разсея с нещо. Обърнах се към Картър докато вървяхме към дома му. Устната му беше сцепена, веждата също.
- Добре ли си? - попита ме той. Вместо аз да го питам, дето той изяде по-голям пердах от мен, аз си седя и се чудя какво да кажа. Затова просто кимнах.
Прибрахме се и аз се качих в стаята си. Заключих се и рухнах на килима. Не можех да сдържам сълзите си повече.
Мисля, че с Кийт току-що скъсахме! - помислих си аз.
Съжалих за всичко, което му казах. Беше пристъп на неописуем гняв. Не мислех всичко това. Сега се чувствам ужасно без него, но... той си го заслужи, нали така? Беше ужасен с мен и напълно си го заслужи дори ме удари! Въпреки че може да е станало неволно... о, я стига! Една част от мен го защитава, другата- не! Боже! Ще се побъркам!
Плаках, ли плаках, и нищо не се промени. Седях там, на килима, в една невероятно красива стая, съжалявайки се за всичко. Аз се превърнах в развалина без частта от душата на Кийт, която той ми подари, за да пазя и обичам, когато за пръв път се целунахме. Аз съм безмилостна глупачка, която съсипва не само нейния живот, но и този на околните...