Evan' s pov
Бях излязъл навън, за да поговоря с колежката по физкултура да си разменим часовете за утре, но по пътя си забелязах Теа и Валерия, които се разправяха. Любопитството в мен надделя и реших да проверя какво се случва. Според изчисленията ми трябваше да са най-добри приятелки, за какво ли се караха ? С това момиче щях да си навлека белята. Трябваше да спра да се занимавам с нея. Какво ме засягат проблемите и ? Но беше редно да се намеся професионално като учител. Тоест да взема превантивни мерки, за да избегна да стане сбиване. Приближавайки ги разбрах, че става Аштън отново е на върха на пирамидата. Явно не можеха да си го поделят. Това момче ми беше толкова противно. Но търпение, някой ден ще го поставя на мястото, за което му знае много устата.
- Имал смелост да спи с Дария докато са били във връзка с Джо, но е нямал, за да ми признае за чувствата си ?! Така ли да разбирам ? - извика Теа
- Върви го питай, защо питаш мен ?-изкрещя и в отговор Валерия
- Не, ще питам теб. Нали си му адвокат ? - синеоката наклони глава към лицето и, сякаш имаше намерие да и избоде очите.
- Никого не защитавам,
престани !- озъби се приятелката и и реших да се намеся преди да е станало късно, но преди да успея да кажа каквото и да е било не ми дадоха възможността.- Какво ти става днес ? - ръкомаха разгневено
- На теб какво ти става ?!
- Какво става тук ? -попитах зад тях и те стрелнаха главите си по едно и също време към мен.
- Не се месете.- вдигна ръка Валерия да замълча и започна с дългия си и скучен монолог, който всеки момент щеше да ме преспи.- Продължавай да го разиграваш и ще видиш как ще те забрави. Никога повече няма да погледне на теб на нещо повече от приятелка. Ако наистина държиш на него му го покажи и го приеми с всичките му недостатъци. Каквото е било, било. Тогава не сте били заедно и нямаш право да му търсиш сметка, нито пък той на теб. От сега нататък е важно как ще се отнасяте един към друг. И не, не го защитавам. Просто се опитвам да ви събера, мамка му ! Това целя от момента, в който разбрах, че го харесваш. И двамата сте изключително важни за мен и не мога да допусна ви да изгубя. Вече се разделих с двама от компанията. Ти също си наясно колко трудно е без тях и как липсват. Замисляй се другитя път преди да плямпаш простоти..-завърши най-накрая и дори се разрева. Без да дочака каквото и да е отговор от страна на Теа, макар че тя нямаше такъв, като гледах ни обърна гръб и закрачи обратно към сградата.
- Добре ли си ?- попитах и тя вдигна колебливо очи към моите.
Тези сини очи...
Бяха като магнит за мъжкото ми сърце. Толкова сини, толкова дълбоки. Имах чувството, че ме е хванала здраво и ме тегли навътре в себе си като напориста морска вълна, готова да ме завлече в откритото море.
- Желаеш ли да споделиш ? - попитах, с надеждата да я предразположа, за да разбера повече за драмата около тях тримата.
- Не желая..-поклати отрицателно глава и све поглед към устните
ми.- А на Вас какво Ви е ?- попита, изкарвайки пакетче носни от джоба
на грейката си.-Заповядайте.-насочи го към мен и като посегнах да си взема ръцете ни се докоснаха.
Побърза да отдръпне ръката си и забелязах, че се беше разтреперила леко. Явно я напрягах по някакъв начин с присъствието си. Затърсих погледа и, но повече не посмя да ме погледне. Сякаш се боеше да го направи.
- Несъзнателно съм се прехапал. Случва се понякога.- обясних.-Благодаря.- добавих, изваждайки си една.
Същевременно усетих, че някой ни наблюдава и оглеждайки се мернах Бианка, която ми помаха отдачеч, ухилена до уши.
- Проклятие !-изругах и девойката се обърна по посока на погледа ми, за да види за какво говоря.- Не се тревожи за нея, ще оправя нещата.-разтрих рамото и.
- О не, снима ни.-покри лицето си,
когато онази изкукуригалата изкара телефона от чантичката си.
- Теа, успокой се. Ще обясня на директора, не се
притеснявай. - опитах се да я успокоя, но не се получи.
- И какво ще му обясните ?Най-мното да Ви уволни и да загубите работата си. А аз да напусна гимназията, както и държавата заради слуховете, които ще излязат. Ако вече не са и излезли..- след като изрече всичко това огъня в мен забушува още повече и ми падна пердето.
Не можех да допусна това да се случи, не можех да допусна да се премести в друго училище. Ще полудея ако не я видя и ден. Кълна се, че ще убия тази празноглавка. Започна да ми лази по нервичките още ден първи.
- Бианка !-изкрещях и от нея се изтръгна гърлен смях.-Веднага ела тук !- посочих с пръст към земята пред нозете си. Тя закрачи с розовите си ботушки към нас и разклати телефона си
дразнещо.- Какво си мислиш, че правиш ?-попитах я
- Аз ли ?-посочи се с пръст.- Нищо, а Вие ?- продължи да се смее насила-Вижте се само. Гневни сте, защото ви хванах в крачка ? Ах, горкичките ми те ! Какви сте ми грешници..-направи физиономия, като ощипа и двама ни за бузите. Веднага разкарах ръката и от лицето си и се огледах на две страни, да не би някой да е видял.
- Нямаш право да ни снимаш без наше разрешение.- казах през зъби, опитвайки се да сдържа тона си равномерен.
- Това да Ви е проблема господине, все пак след малко ще трябва да се разправяте с директора. Подгответе си добра реч.-усмихна се до уши
- Ти също, от днес нататък всички ще гледат на теб към по-различен начин.- обади се Теа до мен и се обърнах към нея с объркано изражение.
- Млъквай британски чай !-изсъска срещу нея Бианка.- Но ако ми изтриете двойката по физика може и да размисля.-обърна се към мен с широка усмивка и пърхащи мигли.
- Знаеш, че това няма да
стане.- изсмях и се в жалкото лице.
- Ще видим какво ще стане и какво няма.- отвърна тя и усетих как Теа впива нокти в ръката ми.
- Моля Ви.- помоли през зъби, гледайки ме като малко сладко котенце с тия очички.
- Най-добре я послушайте.-усмихна се празноглавката.- А сега ще ви оставям.-изпрати ни въздушна целувка, преди да се завърти на петите си и да ни остави.
- Още ли мислиш, че съм я
чукал ?- обърнах се към нея, когато отново останахме сами.
- И да е така, не ме интересува.-скръстих ръце.- Заради малкото Ви алиби сега ще се издъня в очите на семейството ми. Да бяхте изчукали една от учителките поне !-ръкомаха изнервено
- Прекалено са стари за
мен. - повдигнах рамене
- Ученичките по-добър вариант ли са ?-скръсти ръце пред гърдите си.
- Ако трябва да съм честен..-отвърнах провлачено
Харесваше ми да я гледам такава. Кълна се, че ако не ми беше ученичка, досега да съм я изчукал множество пъти. Какво ми пречи да го направя ?
Изгониха те от три училища точно, поради тази причина, забрави ли ? - обади се вътрешния ми глас
Но тази беше различна от другите и едва ли ще успея да се стърпя дълго без да я докосна. Но тя едва ли ще иска да бъде с по-голям мъж от нея. Нали я виждам как точи лиги по онзи пещерняк. Може би трябва да се държа като гадняр, за да отпратя тези фантазии.
- Аштън беше прав. - промълви, разчупвайки неловката тишина, която беше настанала по между ни.
- Прав за какво ?- веселието ми се изпари и на негово място се появи уплах от това да не ме сметне за такъв, за какъвто ме мислеха всички. Не бях педофил, просто не ми вървеше с жените на моята възраст. Малките са по-лесни за контролиране и манипулиране. Толкова истински и толкова невинни..
- Няма значение, закъснявам за час.- рече, прибързвайки да се измъкне, но нямаше да я оставя да ми избяга. Хванах я за китката и я завъртях към себе си. Допирът на кожата ми с нейната ме караше да губя разсъдъка си. Прехапах устни, прекъсвайки очния контакт и в главата ми се заформиха някакви мръсни и порочни мисли за това как чукам малката и уста в някое тайно прашно местенце.
- Отговори ми.- прошепнах бавно срещу устните и, придърпвайки я още по-близо към лицето си, за да ме погледне.
- Че харесвате малки момичета.-изплю камъчето
- Еха.- промълвих иронично, макар че не бях толкова изненадан да го чуя. Очакваше се.- Само педофил не бяха ме наричали през живота ми. Ти сериозно ли вярваш на всичко, което чуеш ? - попитах със свъсени вежди
- Вече Ви обясних сутринта. Вярвам ако слуховете имат някакво основание. - въздъхна
- И какво е то в случая ? - при въпроса ми очите и потънаха в моите. Отново, както винаги избърза да приключи очния контакт, като ги премести на устните ми, карайки ме да се усмихна.
- Отговорете си сам на този въпрос.-избута ръката ми и усмивката ми замръзна. Тя се затича като изплашено коте към сградата, оставяйки ме съвсвем сам и се загледах в огромния и стегнат задник, който молеше да бъде изчукан.
Teah' s pov
Към края на часовете седнах сама в столовата, тъй като Валерия ме отбягваше и реши да седне с Ланс.
Аштън го нямаше никакъв, а Дария вече не можех да нарека моя приятелка. Като я погледнах единственото, което виждах бе факта, че е спала с момчето, което харесвам. Не знам кога се е случило,
но ако е наскоро, то си е забиване на нож в гърба. Оказа се същата кучка като Бианка. Защо ли очакванията ми за нея да бъде по-различна от другите са били толкова високи ?
- Здравей.-поздрави Рита, прекъсвайки монолога в главата
ми.- Може ли да седна ?-попита и аз кимнах, в отговор.- Всичко наред ли е ? - зададе втори въпрос, явно забелязала унилостта ми. Повдигнах рамене и тя въздъхна.- Знам, че нищо не е като преди, но можеш да ми имаш доверие. Беше в тоалетните, нали ?-попита и аз отново кимнах, без да
проговарям.- Наистина съжалявам за детинската постъпка на Дария. Знам, че си падаш по Аш още от самото начало. Дори няколко пъти я предупредих да не се забива с него, но, както виждаш е действала на своя глава.
- Защо го правиш ?-попитах
- Кое ? - повдигна вежди в объркване
- Идваш тук и ми искаш разрешение да седиш с мен на една маса, при положение, че си приятелка с почти всички тук..
- Приятели...-засмя сухо.- Не бих ги нарекла точно такива. Ясно ми е, че го правят заради факта, че чичо е директора. Едва ли някога биха ме забелязали, ако не беше той.
Понякога седя из между всички тях и се питам какво правя при група непознати и защо съм зарязала дългогодишните си приятели ? Но пък виждам, че изобщо не ви липсвам. Добре сте си без мен, а ?-засмя се, макар болката в очите и гласа и.- Даже сте ме заменили с Ланс, като гледам.
- Липсваш ни, не говори
така.- хванах дланта и в
своята.- Никой не може да те замени. Ще ми се да се върнеш, но май с тях ти е по-добре.
- И кое му е по-добрето ? Всеки ден едно и също. Обикаляне на мола и кафенета през деня, барове и клубове през нощта. Да не забравяме и за фризюрските салони и спа процедурите всеки уикенд. С вас нямаше нужда да се правя на такава, каквото не съм. Бях себе си и се чувствах натисна комфортно в кожата си. Нямаше нужда да се престаравам, за да се разбираме.
Всеки път, когато се опитвам да заговоря Аш и Вал се държат адски студено и отблъскващо.
- Рита какво правиш при тази свиркаджийка ?-попита Себастиан през смях и другите започнаха да се хилят подир него като ято папагали.
- Не е свиркаджийка, а една от приятелките ми. - направи опит да ме защити, но но се получи кой знае колко.
- До вчера говореше зад гърба и какви ли не неща, а днес смееш да трвъриш, че ти е приятелка ?-засмя се силно Бианка.- Миличка, да нямаш би полярно разтройство ?
- Теа, това не е вярно. Никога не съм казвала лоша дума за теб или за някого от останалите.-опита се да хване ръката ми, но я отдръпнах.
Вече не различавах истината от лъжата. Омръзна ми от техните интриги. Противните им смехове кънтяха из цялата столова. Изправих се от стола и отидох да оставя подноса си. Рита ме последва, молейки ме да не им вярвам. Честно казано днес ми дойде в повече и не ми се занимаваше и с нея. Затова реших да я игнорирам. Исках да се прибера и да си легна.
Излязох от столовата и се запътих към стълбището. Докато слизах по стъпалата телефона ми започна да звъни на пожар. Вдигнах без да поглеждам и после съжалих, че не проверих предварително. Сега не беше момента да се разправям и с майка ми.
- Теа какви са тези отсъствия, които виждам в електронния дневник ?-попита тя, без първо да ме поздрави или да се позаинтересова от здравословното ми състояние.
- Здравей и на теб мила мамо. Как сте, какво правите ? - отвърнах
- Очевидно работим, за да покрием доходите покрай квартирата. Но теб какво те интересува, нали ? Твоята е лесна, не мислиш за ток, вода и данъци. Отделно трябва да работим и за борчове. Вместо да се скатаваш, вземи започни работа. Не си малка вече. Аз на твоите години работех на полето, цяла къща въртях. Какво ли знаеш ти за подземният свят на картофите..
Какво ли знам ? Изоставихте ме на грижите на леля и сега очаквате да съм перфектна..
Въздъхнах тежко и така се изкуших да натисна червената слушалка.
Всеки път едно и също. Никога не ме е питала как съм и как преживявам у леля. Мисли си, че живея спокоен и безгрижен живот тук. Понякога ми се ще да заживея сама с някое бездомно куче или коте и да си гледам живота.
- На кого ли говоря..- продължи да мрънка, съсипвайки ми още повече настроението.
- Тук съм.
- Защо имаш отсъствия ? Затова ли ти платих толкова пари за учебници и помагала ?
- Бях болна и ми се наложи да..
- Болна била, ами обличай се. Симон ми каза, че си ходила по полички на училище, фасони ли ми правиш ?
Блъснах се в Питърс, докато слизах.
Той ме хвана в обятията си, за да не падна и факта, че ръцете му бяха около тялото ми, накара дъха ми да спре.
- Извинявай.-прошепнах на мъжа и той кимна, отдръпвайки се.
- Изобщо не ми се извинявай, а започни да внимаваш в
картинката.- рече майка ми
- Хубаво мамо, ще затварям.
- Затваряй, че момчетата те чакат.-отвърна и ме изпревари, като тя затвори първа.
- Говорихте ли с директора ?-попитах
- Все още не.- почеса нервно тридневна си гъста брада.
- А кога мислите да го направите ?-попитах на предела на нервите си. Днес се чувствам притисната отвсякъде. Тъкмо се опитвам да приключа един проблем и изскача друг.
- Успокой се, нищо не е станало. -рече с някакво пренебрежение.
- Идете и го кажете на тях.-кимнах с глава към столовата, където бяха двамата кретени.
- Тъй като никой няма да остава днес следобед и аз мисля да се прибирам.-уведами, сякаш ме интересуваше.
- Ами добре ?-отвърнах, но прозвуча като въпрос.
Разтри тила си, сякаш се опитваше да ми каже нещо и в момента съчиняваше изречението в главата си.
- Теа..-започна, гледайки право в очите ми, но не успя да довърши.
- Къде беше ?-Аштън се появи от долният етаж, качвайки се към нас.
- В столовата.-отвърнах
- Да се прибираме, чака ни работа.-намигна и веднага схванах за какво говореше. Трябваше да довършим задачите около летището.
- Добре, само да си взема
раницата.- помолих да ме изчака
- Всичко наред ли е ? Сутринта ми изглеждаше малко раздразнителна ?- поинтересува се
- Да, наред е.-отвърнах и в главата ми изплуваха думите на Дария от сутринта.
- Радвам се.-отвърна с усмивка, повдигайки се на пръсти.
За миг бях забравила, че Питърс също е тук. Седеше подпрян на парапета, чакайки Аштън да довърши и да си тръгне.
- Извинете, какво щяхте да ми кажете ?-погледнах към него в очакване.
- Няма значение, забрави.-отвърна и продължи нагоре.
- За какво си говорихте ?-попита приятелят ми любопитно.- Пак ли те насилва да оставаш ?
- Не, просто се разминахме и щеше да ми каже нещо, но сигурно е забравил. - предположих
- Или пък видя мен и си глътна граматиката. -отвърна
- Много си забавен. - извъртях очи
- Знам.- преметна ръка през раменете ми и ме придърпа леко към себе си. - Да ти вземем раницата и да тръгваме..
<3