Бяхме в локалното заведение, в което се събираха връстниците ни.
Имаше билярдна маса,
малък бар, приготвящ бърза храна и коктейли. Също така и аркадни машинки за игри от 90-те. Самият интериор беше на ретро тема. Имаше и огромна камина, която в момента бе запалена и придаваше още по-уютна атмосфера.
- Избирай място, Аш и Ноа след малко ще са тук.-каза и аз кимнах,
насочвайки се към една от масите.
Приятелката ми отиде за картофки и бира и докато я чаках огледах хората в помещението. Очите ми се срещнаха с чифт познати черни.
В корема ми се заформи топка от необяснимо вълнение и почувствах обичайното напрежение и дразнимост.
Пиеше бира и разговаряше с човека пред него, който беше обърнат с гръб към мен. Изглеждаше развеселен от разговора, защото се засмя и красива усмивка засия на лицето му.
- Забравих да спомена, но Ланс Лепката също ще идва. Сигурно, за да разговаря с момчетата за летището.-Валерия се върна с две бири и панер пържени картофи.
Постави едно от бирените шошета пред мен, а другото го надигна към устните си, отпивайки жадно.
- Впрочем отново трябва да напръскаме мястото с препарати,
защото дъжда е отмил всичко..-докато се обясняваше същевременно взе един картоф в устата си и направи физиономия.-Ужас, не са изцедили добре олиото от тях.
- Това там..-започнах, като се наведох към нея.-Не е ли Евън Питърс ?-прошепнах името му и преди да я предупредя да не се обръща тя го направи.
- Къде ?-започна да върти глава.
Поставих длан пред очите си, в опит да се скрия, но той вече ни бе забелязал и гледаше право към мен с широка усмивка.
- По дяволите.-изругах.
- Я ми кажи..-продума, докато се обръщаше бавно към мен.-Да не си направила някаква магия на този мъж, а ?-засмя се-Виж го как се усмихва..-отново се обърна към него.
- Стига си го гледала. - ритнах я под масата
- Ей голяма работа. Да отидем да го поздравим, а ? Ще е доста невъзпитано от наша страна.-изправи се от мястото си.
- Какво правиш ?-казах през зъби.
- Хайде Теа, какво толкова ? Просто ще го поздравим.- копира думите ми, връщайки ме в онзи ден, в който се засякохме на пазара.
- Просто му махни от тук.-отвърнах
смутено
- Добре.-засмя се, като си седна обратно на мястото.
Помаха му, той и върна поздрава и
отново предостави вниманието си върху мъжа пред него.
- Пий де !- насили ме
- Не ми се пие. - сбръчках нос и погледнах към вратата в очакване на момчетата да се появат.
- Затова се разболяваш толкова често. - измъмри
- Това какво общо има ?- по лицето ми се изписа объркване.
- А ето ги и момичета.-избърса пръстите си на салфетката и се изправи, за да ги прегърне един по един.
- Здравейте.
- Как си ? - Аш разтри рамото ми.
- Добре съм, а ти ?-попитах със светещи очички към него.
- Щом ти си добре и аз съм добре.-усмихна се и се намести до мен. Отговорът му накара бузите ми да поруменеят от срам и забих глава в телефона под масата, за да прикрия това.
Нолан се намести начело на масата, а Ланс седна до Валерия, като от време на време и хвърляше по някоя усмивка.
- Какво ще пиете ?-попита тя
- Същото като вас.-отвърна Аш
- Сега се връщам.-изправи се от мястото си Вал и отиде да вземе още бири.
- Този какво прави тук ?-попита брюнета до мен и видях, че гледаше към Питърс, който май си тръгваше.
Ръкостиска се с приятеля си и се насочи към нашата маса.
- Каквото правим и ние, той също е човек.- въздъхнах
- Добър вечер господине, как сте ?-поздрави го Ланс
- Добре съм, вие как сте ?-попита, като вкара ръце в джобовете на коженото си яке. Беше ми странно да го виждам небрежно облечен.
- И ние сме добре, благодарим Ви.
- Теа ?-обърна се към мен-Оздравяла си като гледам.-кимна към шошето с алкохол пред мен.
- Не съм, не е мое.-казах и плъзнах шошето си с бира пред Аш.
- Здравейте господине.-поздрави Валерия с трите бири.
- Здравей.- отвърна той и ме погледна за последно.-Да не забравите за домашното по математика утре.-напомни
- Отвова ли Вие ще влезете да замествате ?- заинтересова се Ланс
- Да, директора ме помоли да взема и часовете на г-жа Шърлин докато се върне. - сподели мъжа
- Едва ли ще се върне.-чух да казва Аш
- Ще тръгвам, приятна вечер и не пийте много.-усмихна се и на бузите му се появиха две тръпчинки.
- Приятна вечер и на Вас.-отвърнахме. Той кимна и се насочи към изхода.
- Кретен, той ли ще ми казва колко да пия ?-извъртя очи Аштън и Нолан се засмя.
- На мен ми се струва готин.- изрази собственото си мнение рижавият ни приятел.
- Ти шегуваш ли се ?-засмя се-Погледни го, прилича на преждевременно остарял самотник, изоставен от жена си.
- Защо не го харесваш, какво ти е направил ?-попита Ланс
- Да Аш, какво ти е направил човечеца ?-засмя се Вал и ме погледна за кратко.
- Имам усещане, че крие нещо. Не знам, сякаш се занимава с нещо гнусно.-предположи, гледайки замислено напред.
- С каквото и да се занимава не ни влиза в работата.-включих се в разговора най-сетне. Той се обърна към мен и ме погледна. В очите му се четеше някакво объркване.- Ще отида до тоалетната.- уведомих и се изправих от мястото си.
- Да дойда ли с теб ?-предложи приятелката ми.
- Не, няма нужда.-поклатих глава.
Влязох в тоалетните и застанах пред мивката, за да си наплискам лицето със студена вода. След като приключих се погледнах в огледалото и в ума ми изникнаха онези дяволско черни очи. Усетих, че телефона ми вибрира и го изкарах от джоба си.
》Господин_Нещастен.888 🙃
○ Изглеждаш ми доста напрегната Теа, аз ли те карам да се чувстваш по този начин ?
Извъртях очи, но реших да му отговоря все пак.
● Ще ти се.
○ Видях как точиш лиги по Питърс :) , отвратителна си.
Това е Бианка ! Обзалагам се, че тя стои зад този профил. Как не се сетих по-рано, трябва да е тук някъде..Ще я открия и ще и дам да разбере.
Прибрах телефона обратно в джоба си и излязох от тоалетните, въртейки очи наляво-надясно.
Огледах по-внимателно хората в заведението и видях, че всеки беше зает с нещо. Един младеж ми направи впечатление. Стоеше сам на масата в ъгъла. Чатеше си с някого и и се усмихнаше над екрана пред лицето си. Няма как да съм сигурна, че е той. А и нали се съмнявам в Бианка. Върнах се на масата при приятелите си и се опитах да спра да мисля за нещастника, но не се получи изобщо. Вечерта ми беше съсипана.
На другия ден
- Какво ще кажеш довечера да излезем да пийнем по
нещо ?- най-добрият ми приятел ми отправи поредната покана за деня, докато вървяхме към физкултурният салон.
- Знаеш, че не съм от хората, които си падат по алкохола. - опитвах да го отрежа по най-деликатния начин.
Беше ми приятел и не исках да го нараня.
- Тогава да отидем в някой ресторант ? Или пък предпочиташ да хапнем насаме ? - попита
- Днес ще взема допълнителни часове по фотография.- споделих
- Нека дойда с теб, ще те
изчакам.- продължи да настоява.
- Ще си загубиш времето.
- Напълно свободен съм след часовете. - намигна
- Добре де, нека излезем.- предадох се най-накрая.
- Ехее, тъкмо си мислех, че няма да успея..-усмихна се широко и ми отвори вратата на салона.
Учителката ни връчи топката и ни разпредели по отбори, както обикновено. Изиграхме две волейболни игри и часа свърши.
Дария не спря да ми се извинява заради брат си. Тя нямаше вина за държанието му, а и ако беше мъж на място щеше лично да дойде да ми се извини.
<3