Озовахме се облечени като Коралайн и Фреди Крюгер на партито, като аз бях Коралайн. Носех жълт дъждобран, но не успях да открия подходящи жълти ботуши и затова си обух моите черни кубинки. Боядисах косата си с временна боя и се гримирах като за училище. Всеки втори беше се маскирал като corpse bride и ghost face и точно поради този факт обстановката изглеждаше някак скучна.
- Окрасата е впечатляваща.-отбеляза приятелката ми аз се съгласих с нея.-Постарали са се тази година.
Помещението се осветляваше от неонови лампи и няколко светещи, издълбани тикви. Бяха докарали машина за мъгла и сложили изкуствени паяджини по стените. По стените висяха залепени паяци и герлянди на духчета и вещици.
В далечината забелязахме директора, който беше облечен като огромен бургер. На задника му пишеше "eat me". С този костюм избутваше всеки тинейджър, изпречкал се на пътя му като снегорин.
- Здравейте.-поздрави Рита, като се разминахме с нея. Беше облечена като Пипи дългото чорапче и рижавита и коса беше завързана на две опаки, които бяха щръкнали във въздуха.Носееше бяла тениска, а върху нея дънкова рокля на сърчица. Единият и чорап беше вдигнат до коляното, а другия свален до глезена, точно като във филма.
- Здравей.-отвърнах
- Ето го и Аш.-посочи Вал-Толкова е секси в тази полицейска униформа.-сръчка ме и се обърнах в посока на погледа и, където той разговаряше с Нолан, държейки пистолета прихванат за колана му. Изглеждаше напълно влязъл в роля и това ме накара да се усмихна.- Иди да го заговориш.- сръчна ме отново.
- После, сега трябва да свърша нещо.-отвърнах, сещайки се за главната ми задача.
- Оф не ми казвай, че цяла вечер ще се занимаваш с онзи олигофрен.
Наистина ли те интересува ?Отпусни се за миг и се позабавлявай.
Кимнах и закрачих към момчетата.
Ще почакате малко г-н Нещастен.
- Здравейте офицер.-поздрави го закачливо Валерия и той се обърна към нас
- Здравей Крюгер.-отвърна и погледна към мен-Охо Синекоске, изглеждаш прекрасно.-направи ми комплимент, карайки ме да се изчервя.-Синьото ти отива.- добави и надигна пластмасовата си чаша към устните си.
- Благодаря, а ти какво си ?-обърнах се към Ноа, който се беше без тениска, намазан с изгоряло масло и долнище на камуфлаж.
- Рамбо.-отвърна с широка усмивка и затегна червената превръзка под рижавия си перчем.
- Гледала съм го, супер изглеждаш.-казах и огледах тълпата.
- На мен и никой не ми направи комплимент.-пошегува се Аш
- Валерия каза, че си секси.-казах и се надигнах на пръсти, защото не виждах нищо от мутрата на Себастиан, който се опитваше да оцели задника на директора с един лък.
- Кого търсиш ?-попита Нолан
- Ланс, да си го виждал ?
- Ще отидеш да го сваляш ли ?-започна да ме бъзика Аштън.
- Да.-отвърнах и се насочих към него. Стоеше до щанда с коктейли и си чистеше очилата. Извадих телефона си и влязох в инстаграм.
》Господин_Нещастен.888 🙃
● Къде си Нещастен ?
Вдигнах поглед към русокосия и видях, че изчезна.
- По дяволите. - изругах и се обърнах, за да се върна при приятелите си, но се блъснах в някого.-Извинявай.-извиних се и побързах да се изнижа, но ме хвана за китката.
- Добре ли си ?-попита и вдигнах очи, за да видя, че това е г-н Питърс.
- Да, нищо ми няма.-кимнах- Хубава шапка, ходи Ви тази визия.-казах и той се засмя. Наистина му отиваше, беше се облякъл като каубой.
- Благодаря.-усмихна се-Ти също изглеждаш страхотно. Синята коса подчертава добре очите ти.
- Благодаря Ви.-усмихнах се и свех поглед по навик, за да не види руменината по бузите ми.
- Нещо лошо ли казах ?-попита
- Не, не..-засмях се нервно
- Направи ми впечатление, че и снощи така реагира.
Между нас настана неловко мълчание и исках просто да се мръдна от тук.
- Аа, Господин Питърс, каква приятна изненада ?-поздрави го директора и използвах повода, за да се измъкна. Поех си дъх и го задържах за няколко секунди преди да го пусна.
- Да не би току-що да флиртуваше с Питърс ?-Бианка впи нокти в бецепса ми, изкачайки зад плашилото, забито в саксията.
- Не съм, какви ги дрънкаш ? -отрекох веднага
- Видях те как му се мазнеше. Искаш да му се харесаш, за да ти пише хубави оценки. - продължи с глупавата си теория.
- Няма такова нещо, пусни
ме. - задърпах се
- Толкова си отвратителна Ленън,
какво ли ще кажат родителите ти ако научат за това ? - погледна ме с присвити очи и подла усмивка.
- Нищо лошо не съм направила, какво ти става ? - извиках
- На мен ли какво ми става ? Не аз съм тръгнала да флиртувам с учителя по физика. Стой далеч от него или ще изпея всичко на директора !-размаха заплашително пръст пред лицето ми.
- Ах ти, кучко такава !-Валерия се появи и я хвана за косата.-Ще заплашваш най-добрата ми приятелка, ха ?
- Пусни я, не си заслужава.-хванах я за ръката, за да я спра.
- Ще те смажа като муха върху стъкло, разбра ли ?!-изкрещя в лицето и - Разбра ли, кучко ?-повтори по-силно - Ти си тази, която флиртува с учителите. Само смей да намекнеш нещо на
директора.- заплаши, като раздруса главата и като баскетболна
топка. -Ще отида след теб и ще разкажа за миналогодишното ти алиби с г-н Харт.
- Не би посмяла.- засмя се сухо
- Да се обзаложим ?-усмихна се самоуверено брюнетката
- Какво искаш от мен, какво ?-попита
- Да си държиш езикът зад зъбите,
ето това ще направиш. Ясна ли бях ?-попита и тя закима с глава.-Браво на теб, послушно куче..-потупа я силно по гърба и след това я пусна.-Добре ли си ?-каза като нещастницата се разкара и дойде да ме прегърне. Поклатих глава и преглътнах сълзите си.
- Така ли изглеждаше от страни, че флиртуваме ?-попитах засрамена от факта.
- Честно ? - присви устни в права линия.-Амии...-каза
провлачено- Може би мъничко.-отвърна, карайки ме да се чувствам още по-зле.
- Може би ?! - повторих ужасена
- Но никой не ви обърна внимание, освен Бианка, успокой се.
- Как да се успокоя ?
- Какво толкова си говорихте с Питърс ? В часовете се държи като пълен задник с нас, а извън тях ти се усмихва сладко, сладко.
- Така ли прави ?-попитах и тя се засмя
- А-а !-възкликна-Не ми казвай, че не си обърнала внимание. Така се беше изчервила, че чак от тук те видях.-пошегува се, но на мен изобщо не ми беше до смях, чувствах се нелепо.
- Харесваш ли го ?-попита след кратко мълчание
- Моля ?!-извиках-Ти луда ли си ?! Как изобщо си го помисли ? Как ?!
- Не знам, предположих, че това е причината досега да не си признала на Аш.-повдигна рамене
- Да ми признае какво ?-попита зад нас и сърцето ми прескочи удар.
- Подслушваше ли ?-попита невярващо тя и той застана пред нас, чакащ отговор.
- Не, да ти изглеждам като клюкарка ? - свъси вежди - Е, какво за мен ?
- Ще отида до тоалетната.-казах, за да се измъкна от този разговор и тръгнах към изхода.
- Теа !-извика след мен, но се направих на глуха и побързах да изляза. Мобилният ми извибрира, за новополучено съобщение и го отключих с разтреперени длани.
》Господин_Нещастен.888 🙃
○ Тук съм :)
Огледах се, но не видях никого.
● Къде тук ?
○ На партито, глупаче 😉.
● Чакам те пред салона.
Изпратих съобщението и се подпрях на стената. Изминаха няколко минути в продължително чакане, но той не се появи. Тъкмо, когато изгубих надежда и щях да се откажа, Ланс излезе и се насочи към стълбите, но го спрях.
- Тук съм. - казах и той се обърна, с объркано изражение.
- Ъм, добре ? - прозвуча като въпрос и си продължи по пътя.
- Какъв идиот.. - тръгнах след него, в опит да го настигна. - Ехо ! - извиках
- Даа ? - отново се обърна, гледайки ме отегчено.
- Престани да се преструваш знам, че си ти. - посочих го с пръст
- М-моля ? - заекна
- Ти си Господин Нещастен.
- Теа, какви ги говориш ? Какъв Господин Нещастен те гони ? - засмя се нервно - Добре ли си ?
- Я стига ! -изкрещях- Дай си телефона.- заповядах и тръгнах към него. Той, разбира се, веднага отстъпи назад като подплашено агне и потрепна заради вида ми.
- З-за какво ти е ? - попита притеснено
- Сега ще видиш за какво ми е.-поклатих заплашително
глава. - Колко още ще ме разиграваш ? Ако ме харесваш ми го кажи тук и сега.- наредих, продължавайки да му викам.
- Не те харесвам. - каза и след кратка пауза прошепна. - Съжалявам.
- Да бе. - засмях сухо
- Пияна ли си ? - попита
- Добре, а това как ще го обясниш ?-попитах, като изкарах телефона си. Набрах го и изчаках обратна връзка от неговия.
- От друг ли ми пишеше ? - попитах объркано, след като не се случи нищо от това, което очаквах.
- Виж..-въздъхна - Този, когото търсиш не съм аз, ясно ? Сега, ако позволиш ще ида до
тоалетната. - ръкомаха
- Позволявам. - измърморих, врътвайки очи.
Долових мелодията на нечий телефон, идваща от стълбите и се обърнах. Сърцето ми отново ускори ритъм, а вените ми се изпълниха с адреналин.
- Спипах те. -казах си със самодоволна усмивка и се затичах по посока на звука.
Огледах се, но нямаше никого освен мен. Слязох на първия етаж и започнах да отварям врата по врата, претърсвайки всяка възможна стая. Изпуфтях недоволно и ритнах една от вратите.
- Ето те. - Аштън се появи зад
мен. - Ще ми кажеш ли какво се случва ? - попита и се обърнах бавно към него. За секунда през мен премина съмнение. Но нямаше как да е той. Бяхме заедно, а и защо ще му е да го прави ? Бяхме приятели и ако той също имаше някакви симпатии към мен отдавна щеше да ми каже. - Теа ? - разтресе ме.
- Тъкмо го спипах и.. - прошепнах, загледала се в една точка и преди да успея да си довърша, той ме прекъсна.
- Не искам да знам какво си спипала. Говоря за това, което имаш да ми признаваш.-хвана ръката ми-Слушам те.
- Аз такова, щях да ти призная за..-отново бях прекъсната, но този път от Питърс, който се спауна чудовище от електронна конзола.
Смръщих вежди и цялото ми внимание сега беше насочено към него.
- Тръгвате ли си ? - попитах и той кимна
- Лека вечер и до понеделник. -пожела
- Лека вечер и на вас. - кимнах, задълбочена в мисли. Обърнах се отново към приятелят си, който продължаваше да ме гледа в очакване.
- За ? - подкани ме да продължа
- Мнението ми за летището.
- Това ли е било ? - попита някак разочаровано.
- Да, щях да предложа да превърнем съборетината в сервиз, но ще ни изискват лиценз, а и е държавна собственост .Недай си боже някой да ни изпор..
Въздъхнах, защото ме прекъсваха за не знам си кой път тази нощ и започна да ми писва. Явно мнението ми беше незначително за него. Или пък плямпах много и ставах досадна ?
- Аз мисля да се прибирам, искаш ли да те закарам ? - попита
- Добре ли си ?-отвърнах на въпроса му с въпрос.
- Да, спи ми се.-отвърна, ратривайки слепоочията си.
- На мен също. -признах
- Какво стана с Ланс ? - попита и се замислих защо изобщо пита, след като не го интересува.
- Не е той.- казах кратко и ясно без никакви подробности.
- Странно. - отвърна
<3