Снощи прекарахме два часа, в гонене на пернато пиле. Всички се бяхме изморили и станахме вир вода. В знак на благодарност, майката на Нолан ни предложи да вечеряме у тях. А това си беше като печалба от лотарията, защото готвеше прекрасно. След това Аштън закара първо мен ,а после и Валерия. Когато се прибрах всички си спяха в стаите и лампите бяха загасени.
Днес си позволих да се наспя до
единайсет, понеже беше събота. След като прекарах около половин час, търкаляне в леглото, превъртайки клипчета в галерията ми най-накрая станах. Трябваше да се приготвя да излизам. Снощи се разбрахме в дванайсет да отидем да огледаме онова летище.
Оставих телефона на шкафчето и отидох до огледалото, разваляйки плитката, която си направих преди лягане. Разтърках очи и се зачудих дали да си взема душ или не. В крайна сметка реших, че ми е нужен такъв, за да се ободря.
* * *
Когато излязох си изсуших косата и я завъртях на небрежен кок. Седнах пред тоалетката и започнах да се гримирам, но телефона ми ме
сигнализира нотификация и станах да го взема. Имах заявка за следване в инста. Не видях нито снимка, нито някаква лична информация за човека. Не ми се занимаваше с фалшиви профили и го махнах веднага. След няма и минута получих известие, но тази път за заявено съобщение.
》Господин_Нещастен.888.🙃
○ Приеми ме, слънчице :)
Затраках с пръсти по клавиатурата,
за да го попитам "Кой си ти ?", но се отказах. Нямаше смисъл да му отговарям.
○ Липсваш ми 💗 .
- Каква откачалка. - казах си
-Теа, Аштън е долу и те
чака.- провикна се леля от стълбището
- Кажи му, че ще бъда готова след десет минути. - отвърнах
Оставих телефона и продължих с довършването на грима си. Навън времето беше приятно топло и затова си облякох рокля. Сплетох косата си на две плитки и обух черните си конвайрски.
Взех си нещата и излязох от стаята. Докато слизах по стълбите долових смехът на Симон. Смееше се насила на една от шегите на Аш. Врътнах очи и го поздравих.
- Здрасти. - поздравих
- Здравей. - отвърна и се изправи от дивана.
- Ще тръгваме ли ? - попитах, отбягвайки гаднярския поглед на братовчедка ми.
- Да , другите вече ни чакат.
Кимнах и се насочих към вратата.
- Какво ?-попита зад мен
- Нищо. -отвърнах
- Сърдиш ли се за нещо ?-попита
- Преди малко се събудих, сънена съм.
- А, окей.-отвори ми вратата, за да се кача, а след това заобиколи и се качи на шофьорското място.
Отключих телефона си, за да проверя дали онзи е все още онлайн.
》Господин_Нещастен.888.🙃
○ Знам, че си там. Отговори ми 😃💓
● Кой си ти ? - Написах и вдигнах очи, за да погледна през предното стъкло, докато той изпрати отговора си.
○ Най-сетне😊 .
● Кажи си името, откачалко 😍 .
○ И какво като го кажа 👀 ?
● Защо ми пишеш от скрит профил ?
○ Забавно е 🤷🏽♂️ .
● Или просто нямаш смелостта да се разкриеш ?
○ Предпочитам онлайн свалките 😋.
● О, значи си стеснителен ?
○ Изобщо 😉.
На всяко изречение слага емоджита,
колко детинщино.
● А защо сте нещастен, г-н Нещастен 👀 ?
- С кой си пишеш ?-попита Аш закачливо и видях, че се взира в екрана, в опит да надникне.
- Някакъв анонимен, който се прави на интересен.-отговорих честно
- Име ?- полюбопитства
- Господин Нещастен.
Той избухна в смях, но след това каза:
- Звучи оригинално, харесва ми.
- Мм, на мен също.- отвърнах саркастично, кимайки с глава.-Не е смешно, а плашещо. - извиках
- Някой те харесва и няма топки да ти се обясни в любов. Обзалагам се, че е онзи с женските цайси от класа ни.
- Ланс ? -направих погнусена физиономия. Всъщност беше доста сладък и симпатичен, но не беше мой тип.
- Че кой друг ?Момент, сега разбирам.
- Какво ? - напрегнах се
- Затова снощи, толкова настояваше да се присъедини към нас...- ахна
- Престани, не е смешно.-ударих го
- Харесва си те, няма лошо.
- Не искам да ме харесва. - измрънках
* * *
През останалото време от пътуването бях потънала в мисли. Не ми беше до шегите му. Винаги се е шегуваше в подобни ситуации, касаещи любовния ми живот.
Когато пристигнахме, виждайки отегчените физиономий на Валерия и Нолан и на мен ми стана тегаво. Бяха се подпряли пред колата на Вал и изглеждаха така, все едно са дошли по принуда.
- Къде се губите ?-попита тя
- Чаках кралицата да се наконти.-отвърна Аш и аз го изгледах накриво.
- Сигурен ли си, че това е мястото ?-попита Ланс-Прилича на джунгла.
- След като се поразчисти малко, ще заприлича на нещо. Дълго е около четири километра и половина. Може да сложим няколко щанда до тази съборетина.-започна да се обяснява
- Какви ще слагаме ?-попита Нолан със свъсени вежди
- За напитки и храна.
- Няма да е зле да имаме и лекарско лице на разположение.-обади се Ланс
- Да повикаме и ченгетата, не искаш ли ?-отвърна саркастично.
Очилаткото се вгледа в мен и присви очи, този поглед ме изнерваше и стресираше допълнително.
- Какво, какво ме зяпаш ?-заекнах
- Харесва ми колието ти, изглежда съвършено върху нежно бялата ти кожа.- каза и след този комплимент ми се прииска да се изпаря като водна пара или да лична високо в облаците. Само и само да съм далеч от него. - Ще отида да проведа един бърз разговор, баща ми има храсторези и всякакви препарати срещу плевели и голяма растителност.- добави, след като настана мъртвешка тишина.
Той ли стои зад този профил ?Трябва разбера и то още сега, иначе ще се побъркам от любопитство. Не мога да го питам директно, естествено че ще отрече. Трябва ми тактика, с която да го предразположа. Влязох в профила си и натиснах върху името му.
》Господин_Нещастен.888.🙃
● Тук ли си ? - написах и заиграх се с кейса, чакайки да ми отговори.
○ Виж ти, кой е решил да се върне 🤗
● Нека се срещнем довечера.
○ Не става така.
● Защо ?
○ Ще се срещнем, когато аз пожелая.
● Довечера ще те чакам на партито в училище, ако не се появиш до девет ще бъдеш блокиран :)
○ Нямаш търпение да ме видиш ли, как да го разбирам ?
- Какво каза, съгласи ли се ?-попита Нолан и вдигнах глава, за да видя, че Ланс се връща.
Беше забил глава в телефона си и чатеше с някого. Вдигна глава и ни погледна с усмивка. В същия миг телефона ми извибрира и се плахо погледнах какво пише.
○ И аз нямам търпение за момента, в който краката ти ще са около врата ми, а езикът ми е на тясно около платта ти 😋 .
- Да, утре може да се захванем за работа.-отвърна и отново заби глава в телефона.
○ До довечера, синеочке моя 🤗.
О, Господи ! Той е Господин Нещастен. Продължаваше да се усмихва така глупаво. Прибра телефона в джоба си и ме погледна с повдигнати вежди.
- Какво има, Теа ?-попита със някак закачлив тон. Започнах да издавам нечленоразбирателни звуци и Аштън не успя да се стърпи и се засмя подло.
- Аа, нищо. Какво да има ?-пригладих плата на роклята си
- Зяпаш ме страшно.-засмя се-Ще ме убиваш ли ?
Ако наистина си ти, да ще те убия.
Докато другите измисляха график за дните, в които ще идваме да чистим изпаднах в един затворен кръг от мисли. От една в друга, от друга, в поредна и така, докато спомените от лятната ваканция от осми клас не ме връхлетяха.
Имахме коледно тържество, което си бяхме организирали ние учениците в едно заведение. Там Ланс ме беше поканил да танцуваме. По онова време преживявах тежко връзката на Аштън и Джо и нямах мотивация за нищо. Все още си спомням думите, които ми каза, докато танцувахме..
" Ако на някой му е писано да бъде в живота ти, нищо не може да го накара да си тръгне. Но ако не е, нищо на света не може да го накара да остане. "
- Казах ти.-прошепна Аш, минавайки покрай мен. Скръстих ръце и погледнах към Валерия.
- Какво ? - поклати въпросително глава
- Трябва да поговорим. - заявих
- Добре, може да отидем до..
- Сега.
- Оу, добре. Момчета ще се приберете ли с Аш ?-попита и те кимнаха.-Излезе нещо спешно и с Теа трябва да тръгваме.-обясни и се качихме в колата и.-Какво става ?-попита след като потеглихме.
- Ланс.
- Какво за него ? - присви очи
- Пише ми от анонимен профил в инста.-отвърнах троснато
- Добре де, успокой се. Какво толкова ти пише ? - засмя се
- Все още не съм напълно сигурна дали е той, затова му казах да се срещнем на партито довечера.
- А какво те кара да си мислиш, че е той ? - попита
- Защото Аш пося семенцето на съмнението, а и когато отиде да говори с баща си му писах. Като се върна пишеше на някого и не спря да се усмихва идиотски." Какво има Теа ? " - изимитирах противният му глас и тя започна да се смее.-Не е смешно, спри. - прокарах ръце през косата си.
- Ланс не е чак толкова грозен.
Бих ти казала да си пробваш късмета с него, но знам че сърцето ти вече принадлежи на друг. А като стана дума, кога мислиш да му кажеш ?
- Стига с това. - изпуфтях
- Няма стига, може би и той те харесва. - каза
- Може би ?-повдигнах вежди и се обърнах към нея.
- Предполагам. - повдигна рамене
- Не си му казвала нещо, нали ?-попитах, усещайки как напрежението от стомаха ми се разпростира из цялото ми тяло.
- Нее, луда ли си ? Снощи, когато ме закара у нас ми сподели, че от известно време харесва едно момиче. - сподели
- Ами ако момичето не съм
аз ? - попитах разтревожено
- Знаеш ли какво ? - попита, като се обърна за кратко към мее.-Предлагам ти да сменим темата, до тук с момчетата. Нека да отидем до мола, това е най-ефективната терапия. Ще си купим костюми за партито довечера, а след това ще идем у нас да гледаме страшни филми.
- Добре. - издишах шумно и се облегнах назад.
<3