Събудих се от чуруликането на птичките. Няколко слънчеви лъчи нахлуха през прозореца и се забиха директно в лицето ми. Разтрих очи и видях, че съм легнала върху Нолан.
Валерия беше заспала на краката ни,
а Аштън дремеше на канапето.
- По дяволите..-изруга рижавият след като го прекосих, за да стана.-Теа ?! Какво правиш у нас ?-попита объркано
- Млъквай Гарфилд.-измърмори раздразнена Валерия.
- Заспали сме в колибата.-обясних и той се огледа.
- О не..-още повече се панира и скочи от леглото.-Фермата..-хвана се за главата- Колко е часа ?
- Осем без петнадесет.- прозях се и той изкриви лицето си, сякаш всеки момент бе готов да заплаче.
- Отдавна трябваше да съм станал,
сега цялата работа е останала на татко. Такъв съм идиот..
- Успокой се, не си виновен. Всеки ден ставаш рано и явно умората е наделяла. Ти също си човек, като всички и имаш нужна от почивка.
- Доскоро.- метна си шапката на главата и излезе през вратата като кон. Прозях се отново и погледнах към Валерия, а след това и към Аштън.
- Събуждайте се, закъсняхме за училище.-казах високо, но не ме чуха.-Вал..-размърдах я и тя измърмори нещо от сорта на
" разкарай се ". Отидох да пробвам с Аш, който се събуди от второто сръчкване.
- Какво има ?-попита със затворени очи.
- Трябва да отиваме на училище, вече изпуснахме първия час. Поне да сме там за втория. - казах
- Не мърдам от тук.-отвърна, като се обърна на другата страна и пак захърка.
- Хайде де, сама ли ще ме оставите ?А и ми обеща, че ще останеш с мен след часовете.-казах и го видях да отваря очи.
- Ти върви, аз ще дойда по-късно.-махна ми с ръка.
- Добре.-отказах да споря, защото нямах време. Трябваше да се прибера и да се оправя.
Божичко, леля !
Кой знае колко се е притеснила.
Взех си телефона и видях, че имам над 15 пропуснати. Набрах я, вдигна ми веднага. Все едно е чакала с телефона в ръка.
- Ало, Теа ? Къде си ? - бяха първите и думи
- Заспала съм у Валерия. Съжалявам, гледахме филм и двете бяхме задрямали. Нямах възможност да ти се обадя, за което наистина много съжалявам. - обясних
- Важното е, че си добре. В училище ли си сега ? - попита и се почесах нервно зад тила.
- Не, преди малко се събудих. Сега тръгвам към вкъщи. - отвърнах честно
- Побързай, ще изпуснеш и втория час.
Затворих и тръгнах да се прибирам.
Когато стигнах у дома се качих в стаята ми и си облякох пола и я съчетах с бежав топ. Метнах пухестото си кожено яке и тръгнах на бегом към даскало. Нашите много държаха да нямам отсъствия.
Довечера със сигурност ще питат каква е причина да имам две такива. Хванах си такси, защото се изморих да тичам с тия кубинки, а и цялата бях станала вир вода.
Платих на шофьора и слязох от жълтия автомобил. Влязох в сградата на училището и се запътих към стълбището. Хвърлих палтото и започнах да изкачвам стъпалата едно по едно, понеже бях с пола.
- Отново закъсняваш.-чух дрезгав мъжки глас зад себе си и когато се обърнах видях него, господинът по физика.
Бях останала без дъх и само кимнах.
Той мина с поглед по голите ми бедра и се почувствах ужасно.
Спрях се и го изчаках да мине пред мен. Придърпах полата си надолу и свех поглед.
- Къде е приятелката ти ?-попита
- Ще закъснее.-казах и минах зад него.
- Така като гледам и днес няма да останете след часовете.-предположи, като завъртя главата си към мен.
- Значи не е задължително, така ли ?-лека усмивка се прокрадна на лицето ми, докато гледах в краката си.
- Аз за какво съм я направил тази група ? -попита и от смяната на тона му, усмивката ми замръзна.-За себе си ли ?
Не казах нищо, забързах крачка и се запътих към стаята ни. Колко е крив и прям, госпожа Барнс ми лисва все повече и повече..
* * *
Валерия се появи към края на четвъртия час, но той, разбира се, трябваше да се прави на строг и не я допусна да остане в часа. Аштън дойде след края на последния и то заради мен. Много сладко от негова страна, наистина оценявах това негово качество, че винаги си държи на думата.
- В коя стая ще сме ? -попита
- В кабинета по география, понеже само на първия етаж парното работело.-обясних
- Хубаво да тръгваме тогава.-каза-Валерия няма ли да остава ?
- Тя дойде и си тръгна. Беше се ядосала на Питърс и реши, че няма смисъл да си трови нервите повече.
- Честно казано и на мен много не ми се оставаше, но..- обърна се към мен, дарявйки ме с половин усмивка.
- Знам, за което ти благодаря.-аз също се усмихнах.
Отвори вратата на стаята, в която щяхме да сме и ми направи път да мина.
- Няма нужда да се правиш на джентълмен.-прошепнах и двамата се засмяхме.
- Седнете някъде и без излишни приказки.-нареди черноокия и ние седнахме на последния чин до прозореца.-По един на чин.- добави и аз врънах очи.
- Защо, какъв е проблемът ?-попита Аш
- Аз съм учителя тук, аз задавам въпросите.
- Шибалник.-изруга под носа си, като се измести на чина пред мен.
- Като ти знае много устата излез да решиш първата задача, така и така си станал.-усмихна се дразнещо. Огледах пространството наоколо и забелязах, че само Бари и Ланс бяха дошли. Извадих си една тетрадка по всичкология и започнах да преписвам от дъската.
- Искам и обясненията за задачата.
- Ще ме оставите ли да я реша на спокойствие или не ?-приятелят ми започна да се изнервя.
- Това е една от стъпките при решаването на задачите, Аштън. И пиши малко по-разбрано, какво е това ? - направи му забележка и посочи към тройката, която приличаше на двойка.
- Що не вземете да я решите Вие,
а ?- опули му се насреща.
- Сядай, Теа ще излезе. Тя със сигурност знае как се решава, щом си играе с телефона под масата.
- Не си играя с телефона. - отрекох веднага. Бях го взела, за да сметна нещо на калкулатора, не съм извършила престъпление.
- Всичко се вижда от тук, стига си спорила и излизай пред дъската.
Изпуфтях и оставих телефона върху чина.
- Получава се 80 кJ.- прошепна Аш, подавайки ми маркера.
Застанах пред дъската и видях, че ми я е оставил на половина решена.
Не можех просто да напиша отговора. Със сигурност щеше да иска пълното решение. И тъкмо,
когато тръгнах да пиша нещо, той изтри всичко.
- Хайде Теа.-подкани ме
Обърнах се към брюнета за помощ,
но опита му за подсказване се оказа неуспешен. Питърс ми направи забележка да се обърна напред и погледна приятелят ми накриво.
- Опитай се да я решиш сама. - каза
Стоях като парализирана вече от десет минути и не знаех какво да сторя.
- Някой има ли си на идея как да я реши ?-обърна се към другите двама.- Мълчание.
Въздъхна и пристъпи към мен.
Ръката му докосна моята и това изпрати тръпки по цялото ми тяло.
Взе маркера и започна да записва решението на задачата. Беше готов за няма и минута.
- Използваш тази формула и след това заместваш с числата от условието.-обясняваше, докато гледаше право в душата ми.-След това изчисляваш всичко и записваш отговора. Нещо сложно ?-попита и аз поклатих глава.-Пробвай се с втората, тя е подобна на нея.
- Не може ли някой друг ? - попитах
- В момента се упражняваме, няма да пиша оценки, успокой се.-каза, след което се подпря на бюрото си.
- Господине, баща ми дойде да ме прибере, може ли да си ходя ?-изправи се от мястото си Бари
- Заминавай.-махна с ръка
Погледнах към Аш, който беше забил глава под чина, сякаш се бе изключил от реалния свят. Краката ми започнаха да се схващат.
- Ето ти условието на задачата.-подаде ми един бял лист мъжа. Прочетох го няколко пъти, но нищо не разбрах. Опитах отново и отново, докато не се сетих за задачите, които решихме снощи. Маркерът се завъртя из между пръстите ми и се молех единствено да съм я решила правилно, че най-накрая да си седна.
- Чудесно, видя ли, че можеш ?- попита той и вдигнах глава към очите му. Усмихваше се, тръпчинките му отново изплуваха. Може би момичетата имаха право. Евън Питърс наистина притежаваше някакъв си свой чар, с който умееше да покорява женските сърца.
- Какви очи..-прошепна
Усмивката ми замръзна и си помислих, че ми се е причуло, но той стоеше пред мен и продължаваше да ми се усмихва.
Прочистих гърлото си и се запътих обратно към мястото, на което седях. Какво се случва ? Защо си мисля такива неща за учителя ми по физика ? Трябва да се спра преди да е станало прекалено късно. Тълкувала съм намеренията му погрешно, това е.
- Излезте в десет-минута почивка за тоалетна и вода.-чух да казва някъде зад мен.
- Да излезем ли да се поразходим ?-попитах приятелят си и той кимна. Исках да се махна от тук и да разсея мислите си, иначе ще полудея. Погледна лицето ми и свъси вежди.
- Добре ли си ?-попита и аз кимнах-Червена си, да нямаш температура ? - докосна челото ми, за да провери
- Нищо ми няма, хайде.-задърпах го към вратата.
- Да не би онзи да ти е казал нещо ?-попита след като излязохме в коридора.
Замислих се дали да му кажа.
Сметнах го за излишно. Споделяме си някои неща, но това е прекалено.
Най-малко да си помисли,
че ми хлопа дъската, защото съм чула как учителят ни по физика ми прави комплимент. Звучи абсурдно дори в главата ми, а ако го изрека на глас не знам.
- Ехо, Земя до Теа -прищрака с пръсти пред лицето ми.
- Не ставай смешен, какво да ми е казал ?-засмях се пресилено, но виждайки вкамененото му изражение се засрамих.-Прилоша ми от задачите трябва да е.
- Яла ли си днес ?-попита и аз поклатих глава.-Хубава работа, ако не бях те попитал сигурно щеше да продължиш да стоиш гладна.
- Бяха слели последните два часа и не ми остава време.- защитих се
- Отиваме за закуска тогава. - каза
<3