Събудих се по-рано от обикновено, за да мога да си преговоря отново и отново задачите от вчера, които решавахме с Аштън. Също така се обадих на Дария да кажа, че нямам възможност да излезем. Брат и ще ме скъса от подигравки, все пак това му е заложено в природата.
Имах торбички под очите от недоспиване и ужасно ме болеше главата. След като ми останаха двадесет минути се оправих набързо и слязох на долния етаж, където леля и братовчедите ми закусваха.
- Добро утро.-поздрави ведро тя
- Добро утро.-прозях се и взех два от домашно изпечените кроасани.
- Няма ли да закусиш с нас ?-попита
- Бързам.-отвърнах и се запътих към антрето
Единият го изядох, а другият го дадох на Аштън, който вече ме чакаше пред нас. Качихме се в колата му и потеглихме към гимназията.
- Добро утро.-поздравих
- Добро утро, разбра ли какво се е случило с Пеги ?-попита и аз се обърнах към него.
- Не, нещо лошо ? - свъсих вежди, докато се занимавах с предпазния колан.
- Контузила се е по време на тренировки.-сподели и аз покрих устата си с длан
- И ?
- Има вероятност да остане инвалид.
- Бог да пази. Тя няма да го преживее, толкова много обича балета.
- Знам, това и бе и мечтата като дете. Постоянно ни говореше как ще се прочуе из цял Париж след като замине.
- Последно говореше за някакво голямо представление и как щяла да участва като прима балерина в него.-споделих
- Не знам, но се надявам да се оправи.-въздъхна
- Аз също.
Настроението ми от скапано стана по-скапано. Една от приятелките ми преживяваше труден момент, но не можех да бъда до нея. Беше ужасно, ще и звънна след часовете.
Видях, че пристигнахме и си махнах колана. Слязохме от колата и се натъкнахме на Нолан. Помахахме му и той тръгна към нас.
- Да не си решил да се върнеш ?-попитах
- Не нищо такова. Трябваше да взема някои от училищните учебници. Баща ми настояваше да не се отказвам и да продължа да уча поне от вкъщи.-обясни- Вие как сте, какво правите ?
- Добре сме, разбра ли за Пеги ?- повдигна въпроса Аш
- Не, какво се е случило със нея ?-попита рижавият ни приятел и започнахме да му разказваме
от тук-от там нещата.
Не след дълго и Вал се появи и се наложи да преразкажем историята. И двамата бяха изпаднали в шок. Разбрахме се довечера да се съберем в бараката и да и звъннем по видео чат, за да я научим за състоянието и.
* * *
Бяха изминали първите три часа и сега предстоеше този по Физика.
Надявах се да мине леко, защото снощи си беше чисс ужас. Изкарах си учебника и тетрадката. Погледнах към часовника над дъската, имах пет минути. Бяха достатъчни да преразгледам задачите отново.
Валерия ми се смееше отстрани, че съм се побъркала заради новия учител и беше права. Снощи нито минах, нито пък успях да свърша някаква друга работа. Мислите ми бяха напълно заети само със задачи по физика.
- Хайде стига ти толкова.-затвори ми тетрадката под носа.-Разкажи какво правихте снощи с Аш.-побутна ме закачливо
- Учихме. -отвърнах
- Друго ? - заигра с вежди и крайчетата на устните и се извиха в огромна, ехидна усмивка.
- Нищо от това, което ти се върти в главата не се е случвало. Гледахме филм и ядохме от бисквитите на леля. После го изпратих и така.-обясних и се обърнах назад,
само, за да се подсигуря, че не е чул следващият и въпрос. Беше седнал при момчетата и се смееше на нещо.
- А кога смяташ да му признаеш за чувствата си ?
- Тихо.-запуших и устата
- Какво чакаш ?Джо си замина и едва ли ще се съберат отново. Ако не ти, тогава някоя друга ще му се залепи.
- Не искам да разваляме приятелството си. - въздъхнах и се облегнах удобно на облегалка на столчета си.
- Няма да го развалите, просто ще задълбочите отношенията по между си. А и погледни го от хубавата страна. Ще има кой да ти пише домашните по физика и математика. Ще имаш получаваш подаръци за Свети Валентин и най-вече..- направи кратка пауза и се наведе към ухото ми.-.. няма да си самотна и ще си имаш гадже.-почти изкрещя последното.
- По-силно не можа ми да го кажеш ?- изпуфтях и се хванах за ухото. Май ми спука тъпанчето.
- Кой ще си има гадже ? -попита като някоя клюкарка Дария
- Теа, харесала си е едно
момче. - отвърна и горделиво Валерия.
- Иии ?- изписка с широка усмивка тя.-Той знае ли ?
- Не, все още не.-въздъхнах
- От нашето даскало ли е ? -попита и с Валерия отрекохме в един глас.
- Не !
- Окей ?-брюнетката се засмя нервно и си седна на мястото, когато Питърс нахлу в стаята.-Дали е проверил тестовете ?-попита зад нас
- Със сигурност, едва ли е изпуснал възможността да ни нашари двойките.-засмя се Валерия
- Всеки да си седне на мястото.-каза той, докато гледаше към момчетата на задните чинове.-Проверих тестовете, масово слаби оценки. Не знаете да решавате елементарни задачи, а още не сме стигнали до термодинамиката. Тук съм си направил списък, включих имената на някои от вас. -размаха един бял лист.- Този, който си чуе името да се изправи. Така, Себастиан, Мичъл,
Енрике, Валерия, Бари и..-огледа всичките и спря погледа си на
мен.- Теа. -добави с крива усмивка и с Валерия изпуфтяхме.
- Няма да стане господине. -обади се Себастиан.
- Не те питам, ако искаш да завършиш ще оставаш след часовете.
- Много съм зает следобеда.
- И с какво си толкова зает, Себастиане ? - скръсти ръце Питърс и го погледна с присмех. С Мич се спогледаха и се засмяха, сякаш си бяха прочели мислите.
- Знаете, момичета, купони,
ала-бала..- изреди Бари
- Тези момичета ще почакат. Другите да имате някакви възражения ?Теа, например ? -отново ме предостави с вниманието си и стомаха ми се сви на кълбо.
Какъв му е проблема с мен ?Докога ще ме тормози ?Поклатих отрицателно глава и след миг усетих шепот в ухото си.
- Не се тревожи, ще оставам с теб след часовете.-каза Аштън и с това донякъде ме зарадва.
- Може ли и аз да оставам ?-вдигна ръката си той.
- Разбира се, но нали знаеш, че оставаме да решаваме задачи, а не да се забавляваме ?
- Разбира се, наясно съм.
- Добре, сега си отворете на следващия урок. -нареди и всички отвориха учебниците си като по команда.-Заглавие: Първи принцип на механиката. Първа точка, движение и покой.-издиктува и не можехме да му смогнем.- Втора точка: Закон за интернация. Пишете : Когато върху едно тяло не действа сила, то..-млъкна за кратко, само, за да накара всички ни да вперим очи в Аштън.-Момчето на четвъртия чин, средната редица..-посочи към него.-Защо не си записваш ? В края на седмицата ще събирам тетрадки и тези, които имат липсващи планове да му мислят.- размаха маркера, който държеше
- Ръката ми е счупена.-вдигна гипсираната си ръка и я размята хаотично, карайки другите да се засмеят.
- Лъже, той е левичар.-обади се Бианка от първия чин.
- Теб пък кой те е питал, гном такъв ? - отвърна и
- Не е нужно някой да ме е питал, че да кажа това, което мисля. И още един път смей да ме обиждаш на гном.. - обърна се към него и започна да отправя закани.
- Стига сте се обиждали, не сте бебета !
- Ама той започна първи..-заинати се русата пача.
- Тишина, продължаваме с урока.- повиши тон учителя и удари с учебника по бюрото си.
След като приключихме и останаха около пет минути до края, оставих химикалката и разтрих изтръпналите си пръсти.
- Искам да ми кажете имената си,
започваме от първата редица.
Всички започнаха да изреждат имената си, а той ги записваше в тефтера, като от време на време поглеждаше към учениците.
- Вас двамата ви знам.-посочи към момчетата на последните чинове.-Себастиан и Мичъл..- записа имената им и вдигна глава от тефтера си, за да продължи.- Бари,
Енрике и Ейдриън. На втората редица Бианка и Рита, вие двамата ?-посочи зад тях двете
- Айзък и Олив.
- Айзък и Олив..-повтори, докато ги записваше- Така, Теа и Валерия.-погледна за кратко към
нас - Дария и ?
- Аштън.
След като записа имената на всички, остави тефтера и химикалката на бюрото и се обърна към мен.
- Допълнителните часове започват днес от 14:15 ч. , бъдете тук.-съобщи го така, все едно се отнасяше само за мен.
- Ние с Валерия нямаме възможност за днес. - побързах да кажа
- Защо ? -повдигна вежда и закрачи към нас.
Самото му присъствие ме изнервяше и ме караше да се чувствам притисната между четири стени.
- Записани сме в извън училищни дейности. -обясни кратко и ясно приятелката ми.
- И какви са те ? -подпря се на чина ни.
Очите му обходиха цялото ми лице,
пораждайки некомфотност и желание за бягство.
- Трябва ли да знаете всичко ?-изрекох без да се замисля, но вместо да се намръщи в очите му се появиха малки пламъчета на забавление.
- Да не би да е нещо строго секретно ? -пошегува се. Не ми харесваше как ме гледаше, този настойчив поглед ме потискаше. Не откъсваше очи от моите и това ме изнервяше още повече. Защо ме зяпа така, дразнещо е.
- Часът свърши, сър.-Аштън се изправи от мястото си и го погледна накриво.
- Знам Аштън..- премести вниманието си върху него.- Не беше нужно да ме уведомяваш, но благодаря. -усмихна се криво и отново се обърна към нас.-Утре оставате задължително.- заяви, потупвайки с пръсти върху чина ни. След като кимнахме се обърна и се насочи към бюрото си.
- Довижданее.-помаха му Бианка,
с флиртаджийска усмивка. Поклатих глава и се облегнах назад.
- Какво беше това ?-сръчка ме Вал, сякаш знаех какво стана преди малко.
- Откъде да знам. - начумерих нос
- А и как само я зяпаше..-измърмори Аш, като се настани върху чина
ни.- Има нещо гнило в този тип,
не ми харесва.
Бях напълно съгласна с него, имаше някакво странно излъчване, което и аз усетих още от първия ден.
- Все тая, поне днес се измъкнахме .-отвърна, щастлива от факта Вал.
- След часовете съм на тренировки, ще дойдете ли да ме гледате ?-попита приятелят ни
- С удоволствие, но имам други планове. Госпожата ми по френски ме очаква. -извъртя очи Валерия
- Аз ще дойда. -казах и той се зарадва
- Супер, да тръгваме
тогава ? - плесна с ръце и се скочи от месото си.
<3