- И не забравяй да вземеш моркови на връщане ! -провикна се леля зад мен, след като излязох за училище.
- Няма ! -отвърнах в отговор и пресякох улицата.
Набутах слушалки в ушите си и докато вървях срещнах едно бездомно кученце. Спрях само да го погаля и продължих по пътя си.
- Теа, по дяволите !Накара ме да тичам като някой идиот след теб. Изпотих се, все едно съм била на ориенталски танци.-Вал изкочи насреща ми и ми изкара слушалките от ушите.-Знаеш ли, че станах с двадесет минути по-рано, само за да вървим заедно до училище ?
- Съжалявам.-отвърнах
- След часовете трябва да отидем да напазаруваме за партито. Ако искаш си вземи дрехи от вас, ще се преоблечеш у Аштън, защото партито ще е у тях.
- Добре.
***
Пътят до училище мина в разговори относно партито и подготовката около него. Обсъждахме кого да поканим и кого не. Но в крайна сметка винаги се случваше така да идват неканени. Редовните бяха Себастиан и Бианка. Появяваха се заедно като крал и кралица, сякаш купона бе в тяхна чест.
Пристигнахме пред портите на гимназията и се запътихме към Аштън, който беше седнал на една пейка в двора. Седнахме до него и се заприказвахме, докато започнат часовете. След първия звънец всички се прибраха по стаите и двора постепенно се изпразни.
* * *
На обяд седнахме да хапнем в училищната столова. Масата в средата бе заета от "популярните".
Популярните бяха хлапета, мислещи се за нещо повече от другите. Може би наистина парите са всичко. Ако ги нямаш, си кръгла нула. Заехме обичайното си до прозореца място и отворихме най-обикновена тема на разговор. Аштън успя да ни разсмее с глупавите си шеги, но съзирайки Рита да става от мястото си и да идва към нас, усмивките ни замръзнаха.
- Здравейте. -поздрави
- Здравей. -отвърнах и погледнах към приятелите ми, които ровеха в чиниите си като кокошки, правейки се, че не я виждат.
Спряха да общуват с нея след като ни заразя, за да бъде част от готините. Там и беше мястото, какво щеше да прави със задръстеняци като нас ?
- Снощи забравих да ти благодаря. Ако не беше се сетила да проверим в кабинета на секретарката, сигурно щяхме да се бавим до вечерта. Затова реших да те поканя да седнеш при нас днес.- каза го така, все едно съм спечелила купата на световното.
- Да седна при вас ? - почти се задавих
- Уау ! -възкликна Аштън - Теа , да не си ударила мистерията, че те канят да седнеш при тях ?-изсмя се иронично - Столчетата позлатени ли са ? - погледна към Рита, която се възмути и сведе глава.
- Много ти благодаря, но и тук съм си добре. - насилих се да се усмихна
- Добре, ти си знаеш. -повдигна рамене и се завъртя на петите си.
- Само това оставаше, да те завлекат и теб в пропадналата им банда. -измърмори под носа си Вал
- Трябваше да отидеш.-каза Аш-Щеше да ти е по-добре с тях.
- Не бих ви заменила за нищо, особено пък за тях. -поклатих глава
***
Приключихме с обяда си и всеки си взе нещата и тръгна към вкъщи. Ние с Валерия първо минахме през пазара, за да купя на леля ми моркови за супата, иначе щеше да ме нахока, че съм забравила.
- Добър ден. - поздравих мъжа зад щанда
- Добър ден. -отвърна с усмивка и ми подаде торбичка.
-Благодаря. -прошепнах и се заех да избирам моркови. - Колко е килограма на прасковите ?- попитах, виждайки, че са в добро състояние.
А и от няколко дни ми се хапваше, но все забравям да си взема.
- Пет долара и 50 цента.
- Хей. -сръчка ме приятелката ми и когато не и обърнах внимание ме сръчка отново -Хей Теа, това не е ли задника по физика ? - попита, несигурна в това, което вижда.
Изведнъж дъха ми спря, кръвта ми застина и коленете ми омекнаха.
Сякаш получавах паническа атака, но беше по-страшно.
- Къде ? - започнах да се оглеждам
- Ето там, дръж се
естествено. -посочи към него.
Беше на двадесет крачки от нас и си купуваше плодове. Даде пари на продавача и се запъти към нас.
- Длъжни ли сме да го поздравяваме ?Нека му обърнем гръб и да се направим на слепи.-каза приятелката ми
- Не, но няма да е удачно.- казах
- Щом не, тръгвай тогава.- хвана ме под ръка - Утре ще минем за праскови.
- Просто едно здравей, какво толкова ? -извъртях очи
- Но той не заслужава да го поздравяваме човек, виж го какъв е...-не успя да намери подходящата дума- Кого залъгвам, хубав е. Дори прекалено хубав, че да ни е учител по физика. -въздъхна - Ама какво толкова ги теглите тези моркови, бе господине !-развика се - Бързаме,
давайте малко по-живо.
Човекът я погледна и само изцъка с език.
- Здравейте момичета.-поздрави зад нас Питърс и твърдия му тембър накара коленете ми да омекнат още повече.
- Здравейте. -отвърнах и побутнах приятелката си.
- Аа, не Ви видях. -засмя се престорено и прозвуча като развален двигател-Здрасти.-помаха
- Не беше толкова страшно, нали ?-попитах, след като се сля с тълпата.
- Не бих го направила пак.
Няколко часа по-късно
Както всяко тийнейджърско парти и
това не се различаваше от останалите. Беше нагъмжано с хлапета, които не познавахме.
Съмнявам се дали изобщо знаеха какъв е повода на самия купон. Дошли са, за да се напият и после да си легна с някой или някоя.
Джо през цялото време стоеше плътно до гаджето си. Да, бяха скъсали, но все пак бяха от доста време заедно. Не е лесно да се разделиш, ей така с човека, с
когото си създал хиляди спомени.
Със сигурност се бяха привързали един към друг. Аш също тъжеше от факта, че утре сутринта сродната му душа заминава, но сякаш имаше и нещо друго. Изглеждаше странно спокоен. Нолан седна до него и се заприказваха. След това си намигнаха и излязоха в задния двор.
- Хейй !-помаха ми Дария с чаша шампанско в ръка.
- Хей. -отвърнах
- Да излезем утре след
училище ? -предложи
Дария е приятелка с Бианка и също бе една от популярните, но не бе толкова самовлюбена и надменна.
Не приех предложението и, казах, че ще си помисля. Нямах и доверие. Ходи постоянно след опашката на Бианка и антоража и, откъде мога да съм сигурна, че не зависят нещо срещу нас ?Или пък просто искат да измъкнат нещо от мен, както винаги..
***
Вечерта мина в разговори, смях и сълзи. Джо си тръгна преди полунощ, защото трябвала да си провери куфарите отново. Аш се беше напил до козирката, а Нолан му правеше компания, като за цялата вечер беше изпил само едно кенче бира. Той също си тръгна рано, както правеше на всяко парти. Утре трябваше да става рано,
заради работата във фермата, която не беше никак малка.
Рита се опита да ме заговори на няколко пъти, но Валерия не и остови възможност, като ме задърпа да танцуваме. Почти всички се бяха разотивали и започнах да разчиствам наоколо.
- Теа остави, не се занимавай.-махна ми с ръка Аштън- Утре ще извикам чистачка.
- Добре, ъм ние с Вал ще тръгваме, тогава. - почесах се зад тила
- Защо не останете да спите тук ?Има доста стаи горе, а и абсурд да ви оставя да се прибирате сами по тъмното.
Беше прав, най-добре да останем тук. А и не сме чужди, познаваме се от пет години почти.
- Хубаво. -съгласих се и се качих на втория етаж, за да потърся приятелката си.
На сутринта
Когато се събудих него го нямаше.
Сигурно е на летището. Може и да не дойде в училище, кой знае ?
С Вал се оправихме и тръгнахме към нас, за да си взема учебниците и да се преоблека. Тя реши да си остане с дрехите от снощи, защото и без това закъснявахме и щяхме да изпуснем първият час. Аз на нейно място бих предпочела да закъснея,
отколкото да се появявам с подобна рокля като нейната.
По пътя обсъждахме какво ще правим след часовете и споделих, че ще излизам с Дария и брат и. Не беше много съгласна да излизам с тях, тъй като ги презираше и двамата. Не спря да ми повтаря, че има нещо странно в поведението и.
Бях долу-горе съгласна, но исках да се уверя, че наистина е така. Може пък съмненията ни да се окажат грешни и да излезе съмсвем друг човек.
***
- Часът е започнал преди десет минути. - каза, задъхано Вал, докато изкачвахме стълбите - Голяма работа ако закъснея с още пет за цигара.
- После ще пушиш, идвай. -задърпах я към класната стая.
Влязохме задъхани и обляни в пот. Виждайки Питърс се разсънихме напълно. Какво прави тук ? Имаме математика. Изгледа ни отгоре до долу и присви очи. Какво ли си бе помислил..
- Не разбирам.. -прошепна приятелката ми-Къде е мис Търнър ?
- Първо добро утро и второ следващият път си обличи нещо по-прилично, все пак това е училищно заведение, а не кръчма.-Вал извъртя очи и се насочи към мястото си, но той се провикна зад нея и тя спря. -Къде тръгна ?
- На чина ми ?-скръсти ръце пред гърдите си.
- Не чух да си ме питала дали може да останеш в часа ми ? - наклони глава
- Може ли да остана в часа
Ви ? - продължи да върти очи тя
- Може. -отвърна троснато- Мис Търнър е болна и се наложи да я заместя, тъй като директора ме помоли.-отговори на въпроса и от преди малко. -А ти какво чакаш ?-погледна към мен. Бях останала права до вратата и се чувствах бетонирана.
- Ами аз..
- Седни си. -нареди
Погледът ми обходи няколко човека,
докато стигнах до мястото си. Забелязах, че половината ги нямаше.
Сигурно ще се появят някъде след третия час.
- Отворете учебниците на.. - взе да казва учителя, но Рита го прекъсна.
- Не носим учебници.
- Да, нека вместо това ни разкажете малко за личния Ви живот.-намигна Бианка, подпирайки се на лакти.
- Псс ! -някой ме ръчна с химикал.
Обърнах се и видях Мич да върти въпросително глава.
- Какво ? -попитах, недоумявайки какво ме пита.
- Къде е Аштън ? - попита
-Да, къде е това лайненце ?-повтори Себастиан и събра ръцете си в юмруци.
- Вас какво ви интересува ? -озъбих им се
- Виж какво.. - отправи закана, изправи се от столчетото си
- Саймън, седни си на мястото.-нареди Питърс
- Себастиан, името ми е Себастиан, мистър Питърс. -натърти на името му.
- Все тая, чу ме. Или сядаш или напускаш часа ми. - посочи към вратата
- Ще изляза, по-скоро ще ме приспите, отколкото да ме научите на нещо.-измърнка, докато вървеше към вратата. -Ама, че тъпанар.
- Може ли и аз да изляза ? -попита развълнувано Мич
- Излез. -направи физиономия мъжа
След като двамата идиоти изчезнаха, настана тишина. Всички си бяха забили главите в телефоните и гледаха нещо. Аз се опитах да се свържа с Аштън, за го питам дали ще идва. Но последно е бил онлайн преди шест часа. Сигурно си е легнал след като се е прибрал от летището. Пък и снощи така се нафирка, че сто на сто е с махмурлук..
<3