През целия път от "Кларк Индерстрейшън" до университета,Андрию не попита нито веднъж за това какво сме си говорили с чичо му, което ме улесни,защото нямах идея какво да му кажа,ако попита.
-Е,какво мислиш за старият чичо Харисън?- Андрию попита тъкмо като спря пред сградата на университета.Погледнах чавовника-2:35-имах още 25 минути преди лекцциите и предпочитах да ги прекарам в компанията на Андрию,отколкото в залата претъпкана с други студенти.
-Чичо ти се казва Харисън?Харисън Кларк?Що за име е това?Кой родител ще причини на детето си такова нещо?-откопчах колана си и се облегнах назад.
-Именно.Милият човек,аз го наричам чичо Хари.Всъщност почти всички от семейството го наричат така.
-Добър човек е...-не се сещах как да го опиша.
-Но?
-Но, не това очаквах това от главният директор на успешна компания.
Андрию се разсмя леко и се пресегна да увеличи звука на радиото-звучеше някаква мелодия на Бах:
-Гледаш твърде много филми.Очакванията са ти толкова... стериотипни.-понечих да възразя,но той бързо добави-Разкажи ми нещо за себе си.Не си от тук,нали?
-С майка ми живеем в Бостън от както бях 7 годишна.-Бостън все още ми липсваше,особено,когато неможех да заспя късно вечерта.
-А баща ти?-намусих се,не обичах да говоря за баща си.Андрию очевидно се усети,че не е удобно да засяга темата,затова бързо добави.-Няма нужда да казваш,не трябваше да питам...
-Не,нямаше как да знаеш...Той-баща ми-си тръгна,когато бях на 10.- незнаех защо му го казвах,обикновено избягвах да говоря за баща си,но имаше нещо в Андрию,което ме накара да продължа да говоря.-Една нощ излезе,каза,че отива с приятели навън,да отпразнуват рожденният ден на някакъв негов приятел,не се прибра на сутринта или наследващата или последващата.Майка ми не си направи труда да го търси.Прие го очудващо добре.Само дето...
преди 4 години,когато се записвах да уча,една вечер майка ми се прибра,каза,че го видяла,дошъл пред работата ѝ настоявал да говори с нея и после...започна да пие.Миналият месец излезе от клиника за алхохолици за трети път.-усетих сълзите да напират в очите ми, приглътнах и премигнах на няколко пъти срещу светлината.-Е,това беше моята тъжна история,а каква е твоята?
Андрию се усмихна леко и се обърна към мен:
-Наистина ли очакваш да ти кажа?-протегна ръка и махна един кичур,който беше паднал пред очите ми и го завъртя около пръстите си.-Не съм човек,който споделя много Катрин.
Засмях се.
-Е,аз ти споделих нещо.Сега си искам наградата.
Андрию се засмя и се наведе към мен,носът ми се толепи в моя. Дъхът ми секна.Тръпка премина през тялото ми.
-Награда.-прошепна в ухото ми.-Чакай да помисля...награда...-носовете ни отново се срещнаха.
-Да...-успях да промълвя,преди да впие устните си в моите.
Целувката трая само няколко минути,но на мен ми се сториха като часове.Мозъкът ми изключи,единственното за което можех да мисля бяха устните му върху моите и ръката му върху шията ми.
Изпитах неустоимо желание да сваля сакото и ризата му.Устните му се откъснаха от моите.По лицето му се разтегна усмивка.Усещах дъха му върху кожата на шията ми,когато проговори:
-Е,това е добра награда не мислиш?-ухаеше на кожа,кокосов орех и още нещо,но неможех да различа какво.
Чак сега усетих,че гърба ми се беше ударил във вратата на колата,а дясният ми крак беше изтръпнал.Погледнах към часовникът-3:15-бях закъсняла за лекциите си.
-Нагрдата ти беше невероятно,но не мисля,че професорът ще я приеме за валидно извинение за закъснението ми.
-Е,така и така вече закъсня,не е нужно да ходиш,можеш да дойдеш с мен.-тонът му беше весел,но погледът в очите ми подсказваше,че е сериозен.
-Къде?-нямах намерение,да ходя на лекции,само за да бъда преследвана от спомена за устните на Андрию върху мойте.
Андрию се замисли за миг преди да отговори:
-Бостън.Може да отидем да видим майка ти,ако искаш.
-Бостън?-имаше една част от мен,която искаше да се върне в Бостън ,да види майка си и да си тръгне,но също така имах чувството,че ако веднъж се върна там повече няма да мога да си тръгна,не бях се връщала откакто започнах да уча.-Да.Добре.Бостън.
ХххххХ
-Бостън?-изражението на Челси беше безценно.-Но ти нали неискаше да се връщаш там?Майка ти винаги идваше при теб...
-Идвате ли или не?-по пътя за Бялата къща,както я наричаха Андрию и чичо му,бях решила,че трябва да вземем Челси и Сам.И двамата познавах откакто бях дошла да уча в Ню Йорк и бих искала да им покажа поне нещо от живота ми преди това.Пък и не мислех,че мога да прекарам няколко дни насаме с Андрию точно сега.
-Аз идвам.-Сам се разкрещя отдругия край на стаята,където търсеше някаква тениска под дивана.-В Бостън има ли нещо интересно?
-Музеите на науката и изкуството,Кулите на Прунделшън и Ханкок, Аквариумът на Нова Англия,Сградата на Симфонията и Маркета Куинси...-започнах да изброявам на един дъх,знаех повечето забележителности на Бостън,тези просто бяха най-големите и имаше най-голям шанс,да са ги чували.По вида на израженията им,разбрах,че не бяха.
-Никога не съм чувала,нито едно от тези неща.-Челси все още стоеше на стола облизжован с естествена кожа и не се трогваше от предложението ми.-Но,виж сега не мога да те оставя сама с двама мъже...
-Хей!-Сам най-накрая беше намерил тениската,как беше успял да я натъпка там за единият ден,в който бяхме в Бялата Къща,така и неможах да разбера.-Разбира се,на някой хора неможе да се има доверие.-хвърли неговата версия на смразяващ поглед към Андрию.
Андрию,който стоеше срещу Челси на другият кожен стол,само се разсмя леко и с крайчето на окото си Сам:
-Няма за какво да се притесняваш,ако исках да спя с нея имах тази възможност.
Бузите ми поруменяха.Не,че Андрию преувеличаваше,през целия път на университета до тук се бяхме натискали на задната седалка на колата,а милият Чансън (който дойде учудващо бързо,само 10 минути след като Андрию му се обади,че имаме нужда от шофьор),
беше надул радиото до дупка.
Челси изписка и скочи от стола си.
ХххххХ
-Защо,аз незнам,че си се целувала с красивият милионер?-Челси ме беше замъкнала в най-близката стая,която се оказа нещо като огромна трапезария.Имаше голяма дървена маса,на която имаше бяла копринена покривка и бяха поставени 6 празни чинии,заедно със приборите и чашите.Около самата маса имаше 16 стола,а в ъгъла на стаята имаше голям позлатен бюфет,в който бяха поставени всякакви видове чаши-от порцеланови чашки за кафе до кристални за шампанско.
-Щях да ти кажа като намеря удобен момент,мислех си,че Андрию ще има нещо против да ви кажа,но явно няма...така,че...
-Добре ли се целува?
Въздъхнах.Понякога ми се искаше да я удуша.Тръпнах един стол и седнах тромаво на него,а Челси се настани прилежно на пода и скръсти крака.
-Ами...може да се каже...по-добре от Джак...-езикът ми се оплете, неможех да намеря вярните думи.-Да.
-Да?"Да",какво?-Челси ме погледна с онзи поглед,който подсказваше, че знае какво имам предвид,но иска да ме дразни.
-Да,целува се добре.
-Имаш ли намерение за някакъв вид връзка с него или мога да си пробвам късмета?-ето това обичах в Челси,когато беше сериозна, говореше без заобиколки.
Замислих се.Идеята да се целувам с Андрию,несъмнено ме привличаше и можеше да се каже,че бях хлътнала по него,но не бях от тъпа хора,който искат да имат "приятели с привилегии",но пък от друга странна с Андрию не бяхме точно приятели...
-Объркана си?-предложи Челси.
Кимнах.
-Защо?-станах,краката ми бяха изтръпнали.Отидох до бюфета и дълго разглеждах една порцеланова чашка за кафе с китайски мотиви преди да ѝ отговоря:
-Аз...просто не съм от жените,който искат мъж само за секс,не и когато може да има нещо повече...
-Мислиш ли,че с Андрию може да има нещо повече?-Челси се приближи до бюфета и започна да рисува фигурки върху прахта,с която беше задипано стъклото.
-Може би.-отворих стъклото и взех чашката,като започнах да я въртя в ръката си.-Със сигурност има сексуално привличане между нас,но си мисля,че има и още нещо...-чашката се изплъзна от ръцете ми и се строши с едно "пук" земята.-О,сега му трошим и порцелана,не стига,че ни прибра...-заех се да събирам парченцата от чашката,докато Челси се отдалечаваше "дискретно" и се правеше,че не е видяла нищо.
-Значи,немога да се пробвам да го съблазня,а?-Челси въздъхна леко,а аз почти завърших пребирането на парченцата от чашката.
-Да съблазняваш,кого?-обърнах се стреснато,Сам стоеше до вратата и се подхилкваше дяволито,колко ли дълго е стоял там мръсника...
-Ако става дума за Крисчън Грей 2.0,отсега казвам,че е повече от ужасна идея.
-Първо,името му не е Крисчън Грей.Второ,дори да става дума за него,какво от това?-едвам се раздържах да не му се разкрещя.Стиснах твърде силно парченцата от порцелана в ръката ми и усетих как кръвтта се спуска надолу по дясната ми ръка,едвам се стърпях да не иззохкам.
-По-спокойно де,Кат.Знаеш,че само се шегувам,нали?-Сам вече стоеше до мен,протегнал ръка.-Дай да видя.Челси попитай Крис...
Андрию къде има аптечка.-подадох му окървавената си ръка,а Челси излезе да търси Андрию.
-Не е толкова зле.Просто се порязах леко.-Сам започна да оглежда раната.
-Не си се порязла "леко",но иначе си права не е толкова зле.
Кимвам леко и отивам да седна на един от столовете.
-Само,дето накара Челси да донесе аптечка.
Сам поклати леко глава:
-Аптечката ще ни трябва,все пак раната трябва да се дезиинфекцира. -беше се облегнал на бюфета,а в ръката си държеще остатъка от чашката.
Сам учеше медицина и понякога втигаше голям шум само за едната драскотина.Въпреки,че беше невероятно досоден,неможех да отрека,че някой ден от него ще стане добър лекар.
-Катрин,Катрин,човек неможе да те остави и за миг сама...-Андрию стоеше на прага на стаята,а зад него стоеше Челси,в чийто ръце имаше малка бяла кутийка,която би трябвало да е аптечката.-Да не би да счупи любимият порцелан на майка ми?
Щях да се разсмея,но точно тогава се чу отново "пук".Обърнах се към Сам,беше изпуснал парченцата от чашката,а погледът му беше бесен:
-Виждам колко много ти пука за Катрин,точно затова мислиш първо за порцелана на майка ти.-обърна се гневно към Андрию,а гласът му тежеше от сарказъм.
-Мислиш ли?-гласът на Андрию беше невероятно спокоен,а в очите му не се четеше друго,освен може би-раздразнение.-Мислиш ли,че ако наистина ѝ имаше нещо щях да питам за порцелана?-думите му бяха като добре хвърлени остриета,всяко улучваше право в целта. Огънят в очите на Сам блесна по-силно.-Катрин очевидно е добре,а ти по-добре да не вдигаш цялата къща на крака,защото някой се е порязал на порцеланова чашка.
Сам преглътна.Сякаш можеш да чуя как брой в мислите си от 1 до 10 и обратно.
Възползвах се от момента на тишина:
-Андрию,може би не трябва да си толкова суров към него,Сам просто се опитваше да помогне.А пък ти-обърнах се към Сам-наистина ще е добре следващият път да си малко по-спокоен.
Сам само поклати леко глава и излезе бързешком от стаята.
-Е,аз ще ви оставя сама-Челси нервно се поклащаше от крак на крак.
-Ще ви оставя аптечката за всеки случей.-остави малката бяла кутийка на масата и излезе като затвори плътно вратата след себе си.
Започнах да крача напред-назад,а Андрию,който беше застанал по-възможно най-непринудено-елегантния начин до масата и ме следеше с поглед.
-Защо се държа така с него?-промърморих,докато минавах за трети път през бюфета.
-Държах с добре с него,че аз дори не му повиших тон.
Въздъхнах и покарах ръка по стъклото на бюфета:
-И все пак,ако погледът можеше да убива...
Не бях разбрала,че Андрию се беше озовал зад мен,разбрах чак когато усетих пръстите му на рамото ми и гласът му близо до ухото си:
-Просто...звучеше,сякаш не те ценя,а аз те ценя...
Едвам се сдържах да не ае разтреперя.
-Знам.-доколкото човек,можеше да те цени като се познавате от по-малко от 72 часа...-Трябва да му се извиня...
-Нужно ли е да е сега...-Андрию хвана леко брадичката ми и обърна лицето ми към своето.Носовете се докосваха.
-Да,иначе няма да ми говори с дни.-трябваше да тръгвам,но неможех да помръдна от мястото си.
Андрию въздъхна,целуна ме леко,само за няколко секунди и се отдаличи леко:
-Полетът за Бостън е утре в 6 вечерта.Чансън ще дойде да ви взе,аз най-вероятно ще бъда зает...Дали ще успееш да ги убедиш,да дойдат с нас?
Кимнах,веднъж приемеше ли скалъпенето ми извинение Сам щеше да започне веднага да си приготвя багажа,а ако аз и Сам отивахме, Челси щеше да дойде с нас,нямаше как да изпусне нещо такива.
-Добре,значи до утре и гледай да не счупиш още порцеланови чашки става ли?