Сандра беше в безсъзнание, когато я докарах в болницата. Лекарите я преглеждаха и изобщо не даваха никаква информация за състоянието ѝ. Една медицинска сестра излезе от интензивното заедно с дежурния лекар.
- Пациентката е стабилизирана. - Уведоми ме тя.
- Тоест как е?
- Господин Романо изслушайте ме, положението ѝ е доста тежко.
- Карайте в прав текст докторе не искам догадки. - Хванах го за яката.
- Успокойте се иначе ще бъда принуден да ви изхвърля от тук!
- Само посмей! - Заканих му се.
Братислав ме дръпна от него и ме накара да седна на един от столовете.
- Едва я върнахме към живота, сърцето ѝ бе спряло. Това се дължи на болестта ѝ.
- Каква болест?
- Явно страда още от малка, защото се е влошила с времето. Аритмията е доста опасна, когато не се вземат необходимите мерки.
-Лечението какво е?
-Ще ѝ се направи отново кардиограма, тогава ще ѝ се предпишат подходящи лекарства. Тя трябва да се храни здравословно и също така да избягва стреса. Използвала ли е наскоро успокоителни или приспивателни?
- Да... - Мътните да ме вземат!
- Ясно защо е припаднала, нека ги избягва в бъдеще.
- Добре.
Аз бях виновен да му се невиди, въобще не предполагах, че ѝ бях навредил до такава степен, мислех че Саша ме лъже, за да я спаси от мен. Оказах се пълно нищожество, не бих желал смъртта ѝ, не исках да бъда причината, която едва не коства живота ѝ. Проклет да съм! В момента се молех само да отвори очи. Мразех да нося отговорност за собствените си злини. Братовчед ми висеше в коридора заедно с мен и чакахме.
- Не биваше да ѝ давам онова чудо! - Ядосвах се на себе си.
- Станалото, станало сега искаш не искаш ще се грижиш за нея.
- Нима имам избор?
- Нямаш ще ти помогна с каквото мога, защото отчасти и аз имам вина.
- Не, ти ми каза да ѝ дам съвсем мъничко, а аз от бяс ѝ натиках цялото шише в устата.
- Как се е събудила въобще? - Братислав прихна в смях.
- Добре, че половината го изплю на пода.
- Ще ѝ кажеш ли, че ти си виновния?
- Дума да не става ще ме изкорми.
- Ами лекаря?
- Той ще си мълчи предупредих го предварително.
- Опасен си.
Медицинската сестра цъфна до нас.
- Госпожица Иванова дойде в съзнание.
- Слава Богу... - Отдъхнах си.
- Палачът да влиза. - Пошегува се Братислав.
- Млъквай!
Сандра се намръщи, когато ме видя, отидох до нея и седнах в единия край на болничното легло.
- Дошъл си да довършиш започнатото ли? - Заяде се.
- По-добре ли се чувстваш? - Игнорирах въпроса ѝ.
- Сякаш те засяга, правиш се на загрижен само, защото са те накарали.
- Никой не може да ме принуди Сандра, наистина ме изплаши.
- Убивал си и преди нищо ново за теб.
- Ти ми трябваш жива, ако те исках мъртва щях да те очистя още в клуба.
- Не е късно.
- Престани с твоите капризи, не съм чак толкова милостив. Почини си хубаво, утре ще те прибера и ако си решила да бягаш няма да ти се получи, пред стаята ти има охрана.
- Приличам ли ти на човек, който би избягал? Да ти припомня ли, че почти умрях?
- Недей няма нужда.
Тръгнах безцелно, поисках да остана сам, трябваше да си събера мислите. Телефонът ми вибрираше в джоба, на екрана бе изписан непознат номер.
- Кого търсите? - Вдигнах раздразнен.
- Романо отдавна не сме се чували. - Веднага разпознах италианския акцент на Каприезе.- Отношенията ни са се подобрили щом говориш с мен.
- Слушам те, какво искаш?
- В Загреб съм, ела да се видим.
- Къде си?
- Във вашият хотел, ще те чакам на бара.
- Идвам.
- Ще доведеш ли някого с теб?
- Не защо питаш? - Търпението ми се изчерпваше.
- Забранено ли е да попитам? Побързай имаме да си говорим на дълго и широко.
Затворих му без да го изслушам, качих се в автомобила ми и потеглих.
***
- Защо ме повика Санти?
Той демонстративно си наля уиски в чашата и ме погледна със злобните си очи.
- Къде са ти обещанията, които даде на сестра ми?
- Как смееш да идваш тук и да ми задаваш въпроси? Забрави ли, че Мелина ми изневери?!
- Е, и момичето което си взел не е по-различно от нея. - Говореше със спокоен тон, обаче отвътре се изяждаше от яд.
Знаех че веднага е научил за Сандра и се радвах, че щях да им натрия носовете.
- Кой си ти да ми държиш сметка?
- Братът на годеницата ти.
- Бившата ми годеница.
- Годежът не е разтрогнат пред обществото на „Звеното".
- Отвори си ушите и ме чуй, пет пари не давам за глупавия клуб и картелите, които са твои пионки. Внимавай със заплахите и долните ти игри, предизвикаш ли ме ще стоваря цяла Италия върху главата ти, ясен ли съм?!
- Кристално! - Нагло се усмихна. - Доста смел си станал, бизнесът ти виси на косъм, щях да ти помогна, щом желаеш така ще ти бъда враг.
- Самият ти си затънал до гуша в дългове Каприезе, откакто почина баща ти си едно голямо нищо. - Гаврех се на болезнена тема за него.
- Кой го уби, твоите хора. Сключихме сделка чрез теб и Мелина, ти я провали затова ще си носиш последиците.
- Няма да търпя някаква разглезена кучка при всеки удобен начин да ми слага рога!
- Нищо чудно ти да си я накарал чрез постъпките ти.
- Грижех се за нея. Тя обаче избра друг, нямам никакви намерения да ѝ преча.
- Някой ден ще се разплатим Романо!
Заканата не ме плашеше, бях му свикнал едно обаче не ми излизаше от ума, как щях да опазя Сандра от гнусните им лапи.
- Пак ще се срещнем Санти, пази се добронамереността ми е на привършване.
На излизане от сградата зърнах отдалеч Мелина с някакъв мъж, смееше му се и го милваше по рамото, а брат ѝ твърдеше че ми е вярна. Махнах се, колкото е възможно по-бързо от това място, задушавах се когато я гледах щастлива. Макар и да не си признавах тя ми нанесе най-голямата вреда, измами ме подло и се подигра с чувствата ми, друг ако беше би я убил на секундата, а аз дори не я докоснах. Разби всички мои мечти за нас и си отиде, оставайки само отломки от изградените ѝ илюзии.
***Два дни по-късно
Сандра се прибра у дома, разбира се за мой голям ужас семейство ми отново беше дошло. Майка ми откачаше, че аз обръщам прекалено много внимание на момичето, което отвлякох.
- Ovaj vam donosi samo probleme. - Говореше на хърватски. (*Тази ти носи само проблеми.)
Сандра я изгледа кръвнишки и гушна Наташа, която много я харесваше и постоянно надуваше главата на сестра ми за нея. Родителите ми настояха да говорят с мен насаме, на ясно бях какво ще ми пилят цял час, просто се подготвях за поредната караница.
- Осъзнаваш ли, че настройваш всички срещу теб? - Татко рязко проговори на български.
- Не съм им искал мнението.
- Братът и чичото на Мелина са минали в действие, общите ни парични преводи в банката са премахнати, квитанциите за удръжката са на нашето име.
- Фалирахме ли? - Шегувах се с тях.
- Дано не се стига до там. Превозът на кокаина се бави, защото италианците са блокирали пристанището в Неапол.
- Тогава ще го превозим до Валенсия. Там имаме предостатъчно съдружници, които дават по-висока цена за стоката ни. Ще прекъснем всички връзки и със сицилианците.
- Усещам, че ще ни закопаеш с глупавото си мислене.
- Тези твои приятели да си спрат песовете на мен ми трябват пари, няма да допусна да ме правят на маймуна.
- Не можем да го убедим в противното. - Майка ми го разбра най-после.
- Благодаря за разбирателството.
- Всичко е заради Сандра и нейната майка. Онази вещица подмами сина ни и го впримчи с дъщеря си.
- Тя я продаде, за да спаси собствения си задник и този на Антон.
- Направила е някакъв план, едва ли се е отказала от детето си.
- Повярвай ми би, защото я е изоставила още като малка и се е омъжила за Димитров, ако не се лъжа има и пръст в убийството на стария Каприезе, натопи ни нарочно.
Баща ми се замисли над думите ми.
- Дори и да си прав, Сандра няма никаква работа при нас.
- Да ви светна, че тя живее с мен, а не с вас. Вие сте тези, които се натрисат без покана.
- Сандра е бомба със закъснител.
- Ако я опознаете ще разберете, че е много по-добра от Мелина, не е надменна вижте Наташа как си играе с нея, към онази кога е била толкова привързана?
- Мелина е... - Майка ми започна.
- Долна лъжкиня, която се възползва от наивния ви син. Докато сте в дома ми се дръжте прилично със Сандра, забранявам ви да я огорчавате и обиждате. Преживя много ужасни неща последните дни. Ще се опитам да я разсея от болестта ѝ.
- И за нея ли ще се сгодиш? - Попита ме татко.
- Кой знае може и това да стане...