- Хей, Кийт! Спри! – откъснах се от устните му. – Трябва да спрем.
- Защо? – попита тъжно той.
- Защото ни няма твърде дълго, а знаеш какъв е Марк. Веднага ще реши, че сме правили…
- Ако се опасяваш, че ще лъжем, по-добре наистина да вземем да го направим.
Ахнах потресена и ударих Кийт в гърдите.
- Да бе! Я стига! – извиках аз.
- Добре, добре! – вдигна ръце той. – Успокой се, слънчо.
- Хайде. – издърпах го от банята и се върнахме в стаята на Майк. Заварихме го да прави челна стойка, а Ками го придържаше.
Усмихнах се и се приближих. Марк гледаше часовника си и след миг каза:
- Стоп!
Майк падна по гръб без предупреждение и събори Ками, която нямаше време да се дръпне. Ками лежеше на пода, Майк беше върху нея.
Всички избухнахме в смях. Майк се изправи и подаде ръка на Ками. Тя я пое със зачервено лице.
След малко Марк се прозя, след него и Кийт, Марк и Ками. Само аз не се прозях, въпреки че трябваше да вложа цялата си воля да не го направя.
- Я, на някой май му се доспа! – казах аз на шега.
- Май има нещо такова! – ухили се Марк.
- Да лягаме тогава. – каза Майк.
Домакинът ни постла няколко одеяла и като джентълмен позволи на Ками да спи в леглото му, при условие, че и той спи до нея. В началото тя се възпротиви, но аз, Марк и Кийт си заплюхме трите одеяла на земята и тя нямаше друг избор.
От друга страна аз също бях до някъде прецакана. Кийт легна до мен. Сигурно се питате : „ Че защо да си прецакана? Готино момче лежи до теб!”. И да, от една страна е хубаво, да не кажа приятно, но се чувствам неловко тялото ми да се опира в неговото, било то, през завивките.
Загасиха лампите и аз се обърнах с гръб към Кийт. Странното бе, че той не се опита да ме докосне, просто заспа. Аз също се унесох.
* * *
Събудих се от светлината, която влизаше през една дупка в завесите и падаше върху очите ми. Не можех да помръдна. Осъзнах, че бях прегърната от Кийт. Лежах върху гърдите му, а краката ни бяха сплетени в сложен възел. Въпреки, че разумът ми крещеше да се дръпна, сърцето и тялото ми не слушаше. Останах така около пет минути стискайки очи в опит да заспя, но не се получаваше.
Изведнъж Кийт се размърда. Отвори сънените си очи, погледна ме и после ме целуна по носа. Усмихна се. Аз също.
Станахме и се измъкнахме без да будим другите. Оставихме им бележка в случай, че се притеснят.
Излязохме от апартамента и тръгнахме към парка. Там седнахме на една пейка прегърнати. Не ми пукаше, че хората ни зяпат. Не ми пукаше за нищо. Оставих чувствата да ме изпълнят. Вече бях сигурна в тях. Аз го обичах. Знаех го. Чувствах го.
Той ме изпрати до дома ми.
- Не искам да те пускам, но трябва да се прибирам. – каза той вплел пръсти в моите.
- И аз не искам.
- Чао. – каза тихо той, поднасяйки ръката ми към устните си.
- Чао – прошепнах аз.
Кийт се обърна и започна да се отдалечава, а аз извиках:
- Кийт! Чакай! Искам да ти кажа нещо!
- Да? – обърна се към мен със светнали очи.
- Обичам те. – прошепнах аз.
На лицето му изгря усмивка.
- Знаех си! – каза и с две гигантски крачки се озова пред мен. Прегърна ме и прошепна в ухото ми – И аз те обичам, слънчо!
После ме пусна и си тръгна.
Качих се на бегом до апартамента ми, влязох в стаята си, като внимавах да не събудя нашите и се хвърлих на леглото. Усмихвах се като идиот. Бузите ми бяха почервенели.
Взех една книга от личната си библиотека и зачетох. Неусетно съм заспала…