Джено стоеше пред рафтовете с книги и разглеждаше, докато Джемин бе седна на леглото си и го наблюдаваше.
- Откъде познаваш Шяоджун? - попита го Джемин. - Като, че ли не се зарадва особено да те види.
Очакваше, че Джено ще го излъже и няма да му каже, че с Шяоджун са били заедно. Мислеше, че ще каже нещо от рода на "не сме много близки, познат е на един приятел", но остана доста изненадан.
- Бяхме заедно, но се разделихме наскоро.
- О, ясно. - Джемин кимна бавно.
Чернокосият бе умен, сигурно бе предвидил, че Шяоджун може да му каже истината и затова бе сметнал да не го лъже и да му каже преди него.
- Защо се разделихте?
Джено въздъхна и се обърна към него.
- Нещата не се получаваха. Той е мило момче, но просто не се разбирахме. Бяхме твърде различни, никакви общи интереси. На моменти дори беше неловко, когато бяхме само двамата, защото нямахме за какво да говорим.
Джемин кимна леко замисляйки се. Шяоджун така и не му бе разказва за отношенията му с Джено. Нямаше и на представа дали това, което другия казваше бе така, защото Шяоджун нищо не му бе споделял за връзката им.
Джено се настани до него.
- Стана доста неловко, че така ни видя. - каза Джемин, поглеждайки го.
- Да. И така и продължихме започнатото.
Джено се приближи към врата му, русокосия потрепери леко щом топлия му дъх се сблъска с кожата му. Чернокосият обви длан около челюстта му и нежно отметна главата му назад, за да открие повече от шията му. Джемин затвори очи и прехапа устна. Трябваше да го спре, колко и да му харесваха ласките на Джено, трябваше да го отблъсне.
- Джено, спри. - каза задъхано Джемин.
Чернокосият изпълни желанието му и се отдръпна.
- Защо? Това заради Шяоджун ли е?
- Не аз... Просто не съм в настроение за това.
- Но преди малко беше.
Джемин се отдръпна от него и пропълзя назад към леглото, облягайки се на рамката. Джено бързо се приближи до него и го обкрачи. Вдигна брадичката му с два пръста и го накара да срещне погледа му.
- Кажи ми отново, още веднъж, че искаш да спра. И ще се отдръпна. Но според мен не искаш.
Джемин се изсмя и извъртя глава на страни. Погледа на Джено бе толкова тъмен и интензивен, че едва му устояваше. Искаше да го предърпа надолу към себе си и да го целуне.
Защото по дяволите, толкова го желаеше в момента? Не трябваше да става така. Трябваше единствено Джено да го иска.
- Чакам отговора ти? За сега не си много убедителен. Искаш ме, нали? - Джено се подсмихваше доволно.
- Казах ти, че това няма да означава нищо за мен.
- Ммхм, каза го. - Джено прие казаното като окуражение да продължи.
Обви длани около бузите му и се наведе надолу сливайки устните си нетърпеливо с неговите. Джено простена тихо, движеше устните си бързо и жадно срещу неговите. Джемин му отвръщаше със също толкова голямо желание. Положи ръце на раменете му и го бутна назад. Изправи се, заставайки на колене върху леглото също като другия, като през цялото време почти не прекъсваха целувката.
Двамата бързо се отърваха от блузите си, веднага след това Джено отново предърпа Джемин към себе си. Телата им бяха като залепени едно към друго. Пръстите на Джемин бяха преплетени в косата на Джено и го притискаше повече към себе си. Не можеше да мисли за друго освен за него. Усещаше как ръцете на чернокосия галеха нежно гърба му, докосванията му го влудяваха. Искаше още и още. Не намираше сили да спре.
А и защо да спираше?
Нали това искаше Шяоджун? Да съблазни Джено, да го накара да се влюби и да разбие сърцето му. Е, доближаваше се устремено към целта на плана.
Ръцете на Джено се обвиха здраво около кръста му и го положи да легне внимателно. Надвеси се над него, започвайки да обсипва тялото му със целувки, постепенно смъквайки се надолу докато не стигна ластика на анцуга му. Джено пъхна пръсти под ластика, но преди да го дръпне надолу погледна към Джемин.
- Дали не е най-добре да заключим? Може още някой да влезе и да ни прекъсне.
Джемин кимна. Предполагаше, че Шяоджун вече бе разказал всичко на Хендери и той едва ли щеше да се пребере веднага след работа. Сигурно щеше да намине през дома на Шяоджун първо. Но все пак бе по-добре да заключат за всеки случай.
Джемин понечи да се надигне, но Джено го спря.
- Аз ще заключа. - той бързо стана и изтича до вратата.
Завъртя ключа и се върна обратно при Джемин. Както само преди минута, отново пъхна пръсти под ластика на анцуга му, но този път не се поколеба, преди да го дръпне надолу, оставяйки Джемин само по тесните му боксерки. Джено забеляза, че члена му бе започнал да се надървява и се подсмихна леко. Наведе се напред целувайки устните на русокосия, като същевременно плъзна едната си ръка между телата им и отърка длан в члена му.
Джемин простена приглушено. Джено движеше дланта си бавно, не забързваше темпото, усещаше как възбудата на другия нарастваше под допира му и това го окуражи да продължи. Желанието в него също се засилваше, толкова много го искаше, че имаше чувството, че полудява. Беше странно, до сега Джено не бе изпитвал такова желание към никой.
Ръцете на Джемин се вкопчиха в ластика на анцуга на чернокосия и започна да го дърпа нетърпеливо. Джено се засмя.
- Някой май стана доста нетърпелив.
- Млъквай и махни това.
Джено се усмихна и се отдръпна от него, за да махне дрехата. Захвърли анцуга на пода и щом се обърна Джемин едва ли не се хвърли към него. Устните им се разтвориха, правейки път на езиците им да се срещнат в страстна целувка. Джемин го обкрачи и Джено тласна бедра нагоре отърквайки се в него. Толкова бе възбуден и толкова много го желаеше, че имаше чувството, че би могъл да свърши само след още няколко отърквания в другия.
Джемин стиска косата му в шепата си и отметна главата му назад, устните му веднага нападнаха врата на Джено, започвайки да го обсипва с мокри целувки. Засмукваше и хапеше кожата му оставяйки смучки след себе си. Дланите на Джено бяха вкопчени в дупето му и го стискаше, опитвайки да го накара да не се движи, но русокосия продължаваше леко да се отърква в него.
Джено усещаше кулминацията си, но не искаше да свършва толкова бързо, а Джемин изобщо не му помагаше в това отношение.
- По-бавно. - изпъшка Джено.
Джемин се подсмихна, пусна косата му и бавно плъзна ръката си надолу по гърба му, усети как кожата настъхна под допира му. Джено изправи глава и срещна погледа му.
- По-бавно? - Джемин повдигна вежда и се приближи. - Колко бавно точно ти харесва?
Устните им бяха на милиметри разстояние, но Джемин само леко целуна края на устата му. Постави няколко нежни целувки по бузата му, после се доближи до ухото му.
- Толкова бавно харесва ли ти? - прошеона той, върховете на пръстите му се плъзнаха надолу от раменете по гърдите на чернокосия. - Ами така?
Джено не можа да сдържи стона, който се разкъса от гърлото му. Той се опита да улови устните му в целувка, но Джемин не му позволи.
- Стига, не си играй с мен. - изръмжа Джено, гледаше го умолително.
Джемин се подсмихна, беше доста доволен от реакцията му. Пръстите му се вмъкнаха в боксерките на чернокосия и се обвиха около члена му. Джемин го освободи от дразнещия плат изваждайки го и започна да движи дланта си бавно по дължината. Скоро се отдръпна и накара другия да събуе босерките си преди отново да обкрачи скута му и да обвие пръсти около члена му. Джено изпъшка тихо и облегна чело срещу това на другия. Дишаше тежко, опитваше се да сдържа стоновете си, но не можеше. Джемин постепенно започна да движи по-бързо дланта си по члена на Джено, карайки го да стене по-силно.
- Мамка му. - Джено усещаше наближаващата си кулминация, изстена силно и след още няколко движения на ръката на русокосия той свърши.
Джемин се подсмихна доволно. Стояха известно време така, преди Джено да се отдръпне малко. Погледите им се срещнаха за секунди, миг по-късно чернокосия го бутна назад. Не загуби време и се отърва от бельото му, захвърляйки го на някъде. Хвана бедрата му, раздалечавайки ги и се наведе. Русокосия бе напълно изненадан от действието му.
- Джено... Ах! - простена Джемин щом усети езика му върху члена си.
Джено обви пръсти около остановата на пениса му и започна да облизва главичката му, като приплъзваше дланта си нагоре-надолу по останалата част.
Джемин тръшна глава назад, гърба му се изви. Ръцете му полетяха напред вкопчвайки се в косата на другия.
- Джено! - Джемин започна да стене и повтаря името му.
Чернокосият се отдели и се надигна, забърза движението на ръката си, карайки Джемин да достигне кулминация. Отдръпна се и се излегна до другия на леглото. Джемин дишаше тежко, погледа му бе забит в тавана. Джено го погледна и се усмихна широко, не искаше да преувеличава, но определено не си спомняше да се е чувствал така с друг до сега.
Джемин обърна глава на страни към Джено, който все още го наблюдаваше.
- Зяпнал си ме. - отбеляза русокосият.
- Не мога да отделя очи от теб.
Джемин се засмя и го сръчка с лакът.
- Млъкни.
- Какво? Казвам истината. Много си секси.
- Знам. - Джемин се усмихна широко.
- Колко си скромен само. - Джено се обърна на една страна и подпря глава на ръката си, надигайки се малко.
- Да, знам.
Джено се засмя. Двамата бяха съвсем близо един до друг. Той се наведе и го целуна.
- Какво правиш? - Джемин се намръщи. - Казах ти, че това няма да означава нищо. Не си мисли, че можеш да ме целуваш, когато поискаш.
- Защо се държиш така? Според начина, по който ме целуваше и докосваше, си личеше, че ме искаш. Не разбирам, защо ме отблъскваш?
Джемин замълча за минута, обмисляйки отговора си.
- След няколко дни прекарани с теб имах чувството, че съм опознал характера ти. Но като се замисля не знам нищо за теб. Не съм сигурен дали това ти държание не е само преструвка. Откъде да съм сигурен, че мога да ти се доверя?
- Ами аз? Откъде аз да съм сигурен, че мога да ти се доверя? - Джено придоби сериозно изражение. - Ти си този, който ме отблъсква, но и винаги търси вниманието ми. Ти казваш, че това не означава нищо. Ако някой трябва да се страхува да се довери това съм аз.
- Тогава, защо не се отдръпнеш от мен? Защо продължаваш да ми звъниш и да ме търсиш?
- Не знам. Просто ти ми харесваш. Не си като останалите. Заинтригуваме и искам да те опозная. Но ти не ми позволяваш. Сякаш се опитваш да изградиш стена между нас, за да не ми позволиш да се доближа повече до теб.
Джемин се чувстваше толкова объркан от разговора. Къде беше негодника, за който Шяоджун го предупреждаваше? Нима Джено бе толкова добър в преструвките? Защо му изглеждаше толкова искрен в момента?
Имаше чувството, че другият наистина искаше да се сближат, да го опознае. Но все пак, нали това му бе целта? Да накара Джено да се влюби в него. Може би бе на прав път, щом чернокосият толкова открито и без овъртания му признаваше, че е заинтересован от него и иска да го опознае.
- Тогава трябва да рискуваме и двамата и да се доверим един на друг.
- Ммхм. Надявам се, че няма да ме нараниш. - Джено погали бузата му.
Русокосият се изненада от думите му.
- Няма. - каза Джемин и се почувства ужасно, че излъга другия.
В крайна сметка именно това щеше да направи. Да го нарани. Изведнъж изпита вина. Вече плана за отмъщение на Шяоджун не му се струваше особено добра идея.
•••