През останалата част от пътя мислех за страниците от дневника на Кийт, които прочетох. Как е възможно да се влюби в мен само от един поглед? От къде на къде ще го прави?! Кой му дава право да изпълва всичките си мисли само с мен?!
Колкото повече мислех за това, недоумението ми се превръщаше в яд и ярост.
Ако не се спра сигурно ще се нахвърля на Кийт, който седи до мен и не подозира нищо, и ще го удоша.
- Хей, хайде да правим нещо! - обърнах се към Кийт.
-Добре. - усмихна ми се той.
- Играе ли ти се на... - започнах аз, но не се сетих за нищо интересно.
- Въпроси с да или не? - попита обнадеждено Кийт.
Усмихнах се. Кимнах.
- Като джентълмен, ще дам път на дамата. - подмаза ми се той.
- Щом искаш... - ухилих се аз. - Ще започна с нещо сложно.
- Добре. - каза недоверчиво той.
- Имал ли си гаджета?
Той ме погледна несигурно, а аз му кимнах, за да продължи.
- Да. - последва неловка тишина. Нещо ме жегна, някакво чувство, което досега не бях изпитвала. Май се нарича ревност. Не, че знам какво е чувството. Не го бях изпитвала до сега... - Сега е мой ред. Същият въпрос.
- Не. - отговорих съвсем честно. - Много гаджета ли си имал?
При изричането на думата "много" едва не се задавих.
Той се поколеба. После каза едва чуто:
- Да.
Повдигна ми се. Той е държал ръката на много други преди мен, докосвал е много други на същите места, на които докосва мен. Сълзи запариха в очите ми. А после изникна още един въпрос, и още един. Но нямаше да ги държа за себе си. О, не!! Искам да знам!
- А правил ли си... - замълчах. Никога няма да изрека тази дума пред него. Виж, пред приятелки като Клери, нямам проблем.
Той ме погледна гузно и аз разбрах отговора без да го изрича.
- Много пъти ли? - попитах задавено аз.
Кийт кимна утвърдително.
Доповдига ми се отново.
Изправих се така, в движение и минах покрай краката му, а той само каза:
- Кат, моля те, недей.
Но вече беше късно. Аз се придвижвах с подпиране по малкото коридорче, оставено между двете редици седалки. Щом стигнах до класната си казах:
- Госпожо, не се чувствам добре. - и наистина не бях добре. Всеки миг щях да повърна при мисълта за Кийт и всяко момиче, което е опънал.
- Да, доста си бледа. - благодаря, че отбелязвате очевидното, госпожо- Ще кажа на шофьора да спре на първото удобно място.
Кимнах и седнах на нейното място. забих поглед в пътя пред нас. След няколко секунди до мен се появи Клери, която ме гледаше притеснено. Направих й място до мен на седалката. Щом се настани ме попита:
- Какво ти е? Знам, че не е само от завоите.
Как все ме разгадава?! Толкова ли съм прозрачна?!
- Да.
- Кийт, нали!? Какво ти е направил? Кажи и ще го удоша, а после ще забуча главата му на кол.
Усмихнах се, но после пак ми прилоша.
Разказах на Клери за въпросите и отговорите на Кийт. При споменаването на частта със с****, чриятелката ми се отврати.
Не след дълго спряхме на една поляна, а аз вече едва сдържах храната си в мен.
Аз първа слязох от автобуса и се затичах към едно храстче. Тами не последва и придържа косата ми, докато аз си изповръщах червата. През цялото време Ками ми подаваше салфетки, а Сара ми донесе вода. И за пореден път разбрах колко невероятни приятелки имам. Дори в такъв отвратителен момент те са до мен. ( Ако четат това, искам да кажа, че съжалявам за всичко и че ги обичам много, дори тези, които не съм споменала по-горе!)
След няколко минути се изправих и се качих в автобуса. Седнах на мястото си до Кийт, защото бях твърде уморена, за да се местя.
- Добре ли си? - попита разтревожено той.
В първия момент дори не разбрах, че говори на мен.
- Да. - казах аз.
- Сърдиш ми се, нали? - попита гузно Кийт.
Много ясно, че му се сърдя! На вас щеше ли да ви е приятно, ако момчето, по което сте хлътнали, или нещо такова, ви каже, ей така, без срам, че е спал с повече момичета, отколкото аз мога да преброя?!
- Малко. - казах аз като използвах показалеца и палеца си да демонстрирам. Започнах с разстояние от един-два милиметра и продължих да уголемявам разстоянието.
Той ме погледна отчаяно.
- Съжалявам. Не исках да те обидя.
Засмях се.
- Ти не ме обиди. - той си отдъхна. - Ти ме отврати!
В погледа му се четеше болка. Май наистина много го засегнах.
Внезапен гняв се прокрадна във вените ми. Само, че това чувство не бе насочено към него...,а към мен. Ядосах се на себе си. Може ли да съм толкова тъпа?! Не отговаряйте!
Обърнах се към прозореца и си сложих слушалките в ушите.
По някое време съм се унесла...
Абе, хора! Много спя! Как може такова нещо! - мислех си аз вече в просъница.