Въпреки ,че останалите започнаха да се подиграват и на Ронджун,той не се отказа от мен. Бе твърдо решен да бъде мой приятел и изглежда няколко заплахи от страна на Джехьон и Джони не го спираха.
Навън валеше сняг ,а вятъра пронизваше. Не можехме да отидем зад храста затова Ронджун ме принуди да ядем вътре. Бях се замислил и естествено не видях нарочно изпънатия пред мен крак. Затворих очи очаквайки болезнения ми сблъсък със земята,но това така и не стана.Осъзнах ,че не бях паднал на земята ,а върху нещо меко или по точно върху някой. Отворих очи и видях ,че бях паднал върху Джено. Той изпъшка болезнено и аз побързах да се изправя от него. Всички се бяха насъбрали около нас,някои само гледаха,други снимаха,а трети помагаха на Джено да се изправи.
- Не гледаш ли къде ходиш бе смотаняк - извика един от приятелите на Джони и Джехьон - Джено може сериозно да пострада
Срещнах погледа на Джено ,на лицето му ясно бе изписано ,че го боли. Аз бях виновен за това,Джено пострада заради мен.Усетих как сълзи избиха в очите ми, мозъка ми спря да функционира и аз се вцепених. Не можах нито да продумам нито да помръдна докато гледах как водеха Джено към сестрата. Няколко човека ми крещяха ,казваха ми колко съм некадърен,безполезен,казаха ми да вървя по дяволите и куп други неща ,които аз вече не чувах. Виковете се превърнаха в шум ,а образите пред мен започнаха да се размазват. Ръцете ми трепереха и краката не ме държаха. Усетих как някой ме хвана за раменете и ме разтресе. Върнах се към реалността и срещнах притеснения поглед на Ронджун. Премигнах два пъти и се огледах. Никой вече не ми крещеше ,но усещах осъдителните погледи насочени към мен.
- Аз съм виновен - казах и очите ми отново се насълзиха - как може да съм толкова непохватен
- Не си ти виновен - каза Ронджун и изтри една сълза от бузата ми
- Напротив съм и сега заради мен Джено пострада,казах ти че не трябва да има хора около мен.
- Джемин слушай ме - каза Ронджун сериозно и хвана лицето ми с шепи - ти не си виновен! Видях всичко,спънаха те и Джено се опита да те хване ,но не успя затова паднахте
- Дори да е така Джено пострада
- Всичко ще се оправи,Джено ще се оправи,ще видиш - каза Ронджун и ме прегърна