-И какво точно е целта тези хартии? - Ейс се почесва по главата, защото се учудва, че Илин е решил да му показва някаква, обработена, целулоза.
Мъжът се обръща към момчето и се засмива:
-Какъв е смисълът да ти кажа, като мога директно да ти го покажа? - той му подава листовете. - Хвани ги и остави магията да потече през ръцете ти!
Ейс го послуша. Концентрира се, за да призове точно необходимото количество. Прекалено малко не би могло да отключи ключалката, а прекалено много би счупило катинара. Така е с абсолютно всяка магия - сила, която не може да се впише в определен диапазон , не би била годна. Тя е Хаос, а не Космос.
Лилавата прозрачна субстанция обхваща седемте листа и ги преобразява. От всеки от тях започва да се развива малко хартиено птиче, на което постепенно поникват криле. Шест от ,,новоизлюпените" излитат през прозореца, а последното каца на рамото на Ейс.
Момчето се опитва да погали малко неклетъчно същество, но изведнъж то се пръсва. Единственото, което оставя е мастилен белег на ръката на кестенявия. Много специфичен при това! Абсолютно същият знак, който седи и до врата на входа на имението - Слънце и Луна, като звездата е застанала точно така, че нейните лъчи сякаш леко го погалват.
Това има символно значение. Седи, за да напомня винаги, че колкото и лош да е един човек, той може да бъде огрян от лъчите на някоя добра душа и самият той да започне да свети. Но това е и предупреждение - с лъчите може да бъде злоупотребено, да бъдат използвани по нечестен начин и дори да бъдат отнети от слънцето.
-Останалите птици отидоха, там където си мисля ли? - Ейс задава реторичния си въпрос.
Илин му се усмихва:
-Абсолютно, момчето ми! Всеки един от листовете преди години е бил омагьосан от Калиопа, за да достигне един определен човек. Заклинанието е било поставено в хибернация и му е нужен малък тласък, за да бъде активирано. - той поставя ръката си на рамото на момчето. - Ти му даде необходимото!
Ейс отново поглежда към ръката си и в мозъка му се формира още един въпрос:
-Каква си тези числа? Предполагам, че са координати, но за какво са? - той сочи написаното под символа.
-Мястото на първата ви среща - възрастният мъж изрича думите бавно.
Изчаква десет секунди, след което добавя:
-И предполагаемото място, където би трябвало да удари първият от слугите на Зандър - това кара Ейс да подскочи.
-Чакай малко! Ти искаш да кажеш, че няма да имаме дори минута време, за да се опознаем ли? Никога не си споменавал подобно нещо? Защо чак сега ми го казваш?
Илин се обръща и тръгва към хола на имението:
-Всички с времето, момчето ми! Детето първо казва първите си дума, или прави първата си крачка. Но не е възможно да направи двете едновременно! Какъв ще бъде смисълът от бъдещето, ако ти вече знаеш всички отговори в настоящето? - ако нещо може да накара Ейс да стигне до задънена улица, това са загадките на Илин. Познава го от толкова време, но той не спира да го изненадва. - Хайде, трябва да те приготвим! Мисля, че ще ти е за пръв да излезеш сам?
Еуфорията обзема Ейс и той решава да последва учителя си в непознатото.
***
-Какво става с Рали? Не ми казвай, че отново си зарязал момиче! - Лидия се постарава да скастри сина си за непристойното му поведение.
-Получих гневно съобщение от много интересно индивид от Маями - градът, в който се премести тя. Беше нещо от рода на: ,,Не се закачай с гаджето ми!" - Мориц отпива от фреша си. - Явно, скъпата Рали, не може да се задоволи само с гадже, което притежава плажна ивица в Лос Анджелис, но и трябва такова с ивица в Маями. Тази златотърсачка не може да се спре, накрая ще остане сама! Как изобщо съм се влюбил в нея?
Майка му се приближава към него:
-Ами другите? Какво ще кажеш за тези преди Рали?
-Положението не е по-различно с тях. Всички са като нея... Оставиха ме, след като отказах да им дам нещо. Толкова ли не могат да разберат, че под приятелка имам предвид момиче, с което да се смеем, да си говорим и да си разчитаме един на друг?
Тя поставя ръката си на рамото му:
-Приличаш прекалено много на баща си. Ако не те бях раждала, бих си помислила, че не си мое дете - докато жената изрича тези думи, Мориц обръща глава към майка си.
-Той така ли те е избрал? - винаги се е чудел как родителите му си пасват толкова добре.
-Мисля, че слънцето те е напекло прекалено много! Какво ще кажеш да се прибираш? - майка му се засмива.
Мориц дръпва очилата си малко по - надолу:
-Мисля, че на теб трябва да ти е най-ясно, че слънцето не може да ми навреди по абсолютна никакъв начин! - жълтото образувание на гърдите, за да потвърди, започва да свети по-силно, но Мориц няма възможност да го забележи тъй като погледът му е хванат от нещо друго. - Какво трябва да е това? - той посочва малката хартиена птичка, която продължава да лети до него.
Лидия не изглежда по-малко учудена от сина си:
-Това няма как да е възможно, толкова скоро... - тя не може да продължи изречението си.
Той докосва птичката и тя остава белег на ръката му, който го изумява:
-Е, явно трябва да си стягам багажа и да тръгвам на пътешествие. Жалко, че в Чикаго няма плажове!
***
-Евелин скоро мама ще се върне, не се тревожи! - ако Лора обича нещо, то това е да се грижи за своята сестра.
Евелин не е просто уникална, защото е нейна сестра. Тя е единствената по рода си, единственото същество от женски пол, при което хемофилията не е летална. Разбира се, това няма как да е възможно по природните закони - всеки знае, че тази болест в хомозиготно състояние завършва по един и същи начин. Но Калиопа преди години успяла да промени по такъв начин нуклеотидната последователност в ДНК на дъщеря си, че нейните белтъци, отговорни за кръвосъсирването, да не са по - различни от тези на момчетата, които боледуват от коварната болест. Да, тя все още е болна и това затруднява живота им, но по-добре болно дете, отколкото мъртво.
В сърцето на Лора витае дъга. Причината обаче не е в сестра и - тя се научи да се радва на малките неща. Още повече, след като вижда, че самата Евелин е щастлива, то какво повече може да иска? Проблемът и е в това, че вечер вечеря само с двама човека, а не с трима, както би следвало. Никога не е можела да възприема поради каква причина баща и е решил да ги остави, когато тя е била на осем. Най-вероятната е била , че се е уплашил, след като жена му съобщила, че ще имат дете, което е болно от болест, която била смъртоносна за момичетата, ама някак си то щяло да живее. И въпреки това тя не може да се примири с неговия избор. Каквото и да е детето, би следвало да се грижи за него. Майка и бе казала, че при тръгването си искал да взема и голямата си дъщеря, но тя не я дала. Дори и да и предложил нещо, сигурно самата Лора щяла да откаже. Не само че не можела да остави малката си сестра и майка си, но и вече била пожертва това, което била постигнала до момента с тренировките.
От тогава нейното мнение за мъжете било променено. Тя вече не гледала на тях по такъв начин. За нея те са чудовища. Намира ги виновни за всяка несправедливост - като започнем от съвсем елементарни неща като принизяването на дамите в обществото до природния закон, че тъй като те са хетерогаметни, при тях било абсолютно възможно болестта да не свърши с летален изход. В очите и се вижда какъв яд и неприязън изпитва към тях - от тези, които вижда на улицата до съучениците и в училището, което завърши преди две години. Тя не може да побере в ума си как може да има такива глупачки, които да се влюбват в тях и да са готови да им подарят живота си стига да им кажат по фалшив и престорен начин: ,,Обичам те!". Никога не и е било ясно как тези момичета не виждат какво представляват техните любими и колко неадекватно могат да се държат. Но тогава тя се сеща: ,,Аз съм плод на такава любов. Какво ли е видяла майка ми в баща ми по онова време? Дали и той е бил такъв? Или е бил различен? Не, не е възможно! Те са еднакви - лъжци, хамелеони, гадни актьори, които искат от теб само материалното, но не и духовното! Просто мама е била сляп!"
-Како? - гласът, звучащ като малка камбанка, прекъсва тишината в стаята.
Лора откъсва погледа от прозореца и милва с ръката си бузата на сестра си:
-Кажи, мое малко цветенце? - гласовете на двете сестри не се различават почти изобщо, за разлика от външния им вид. Докато Лора е взела тъмната коса на баща си и сините очи на майка си, то при Евелин се наблюдават зелените очи на баща си и кестенявата коса на майка си.
-Защо онова листче се опитва да счупи прозореца ни и да влезе при нас? - момичето посочи прозореца.
-Не е възможно... Мама ми каза, че няма как да се случи толкова скоро! - коментарът на Лора уплаши Евелин, тъй като тя никога не е била занимава с тайните на магиите. Майка и и сестра са решили да не я притесняват допълнително.
***
На Зоуи и липсва Япония. Да, Америка и Маями са красиви, но не е същото. Родната страна на родителите и е изключително красива, неповторима. А и хората са изключително мили и топли. Тук хамбургерите и картофките са ги отчуждили, превърнали са самите тях в една бързо приготвена, но с малко полезни качества, храна. И тя не спира да го вижда с всеки изминал ден. Новата и съученичка Рали е идеалният пример. Само където вече не само в училище, но и на плажа трябва да я вижда. Наблюдавайки ги, скрита между едни скали, тя можа да чуе за какво разговорят Рали и най-добрата и приятелка тук - Рени:
-Не мога да повярвам! Как може да се отнесе така с теб? Ти си толкова хубава, не заслужаваш това отношение! - момичетата са до плажа и докато Рени говори, водата не спира да мие краката на двете.
Рали прокарва ръка през екстейшъните си( по някаква причина косата и започнала да пада от преди два дена и затова трябва да се застрахова да не остане без никаква), започва да ръкомаха и да говори на висок тон, използвайки най-различни извивки на езика, за да може да звучи, колкото се може по - емоционална:
-Нямам думи! Но той беше изключителен сухар! Такива нещо му предлагах в Лос Анджелис, а той дори не искаше да чува за тях! Все едно идваше от друга планета! А и си имам все още Симеон! Защо трябва да ми пука? - двете момичета се обръщат към морето.
Зоуи си няма и на представа за кого говорят, но момчето явно не е лошо, щом го обсъждат по този начин. Всъщност с него явно доста си приличат. Много често, поради по - силно развития си слух, тя ги е чувала да обсъждат самата нея - да говорят за поведението, за това, че не обича домашни партита, че предпочита да носи спортни дрехи, а не някакви екстравагантни парцалки( така и не можа да проумее как харесваш нещо, което наричаш парцал, но реално като подобни въпроси навлизат в главата и, тя винаги се сеща и разсмива: ,,Та, те самите се харесват, защо ли да не харесват и парцалите?") и това от което най-много я боли е когато започнат да обсъждат самата и раса и етнос - те не могат да я приемат такава, каквато е по геном, а какво остава за цялостния и вид? Тя не иска да ги слуша, защото ще се разстрои, но сякаш винаги супер слуха и се активира в точно този момент.
-Како, наистина ли можеш да сменяш хората, които обичаш по специалния начин, по който аз не обичам теб и татко, толкова често, както онези каки долу говорят? - малкото петгодишно човече се размърда между ръцете и, които е увила около него, което я учуди, но после се сети, че у него са останали леки наченки на недоразвити магически способности от баща им като супер слуха например.
Тя разроши косата на Аш и му каза, с колкото се може по - мил гласа:
-Не, миличък! Тези каки са пример като намериш твоята специална как какво да не правиш с нея! Това е специален вид любов! Как беше онова момиче от детската градина с очилата? Бети? - мъникът кимва в съгласие. - Тази любов я изпитваш само и единствено към Бети и към никой друг, ясно? - той отново кимва. - Надявам се да е така и да не се налага да ти дърпам ушите! - двамата се засмиват.
Тя обръща момчето напред и му прошепва:
-Искаш ли сега да се позабавляваме с тези двете?
-Не мога да ти откажа - сладкият му гласец стопли душата на сестра му.
Тя насочва ръката си напред и се концентрира. Всичката вода в морето започва да бълбука, сякаш нещо от вътре я движи. Изведнъж от нищото точно на мястото , където Рали и Рени стоят водата се оформя във вълна с човешки ръст. Тя залива двете момичета, като измокря косите и пончотата им.
-Какво беше това? - фалцетният глас на Рени се извисява и прозвучава като котешко мяукане във въздуха.
-Не бива да се ходиш на плаж, ако не искаш да се измокриш!
-Точно така, фъстъче! - Зоуи милва малкото си братче по бузата - О, виж това е човекът, който тя ,, обича"!
Момче със среден ръст приближава към двете момичета:
-О, Симо , съжалявам, че трябва да ме виждаш в този вид... - Рали не е оставена да си довърши изречението.
-Надявам се повече да не те виждам в никакъв! Макар Лос Анджелис и Маями да са на двете крайбрежия, слуховете се разпространяват прекалено бързо! -ядът в гласа на момчето се усеща от километри.
-Какво? Онзи ... - докато успее да каже нещо я удари вълна, за която Зоуи не е виновна. Рени успява да се отдръпне назад и вълната този път не я залива, поради което тя се засмива - Ти пък защо се смееш?
-Зоуи... - след като чува гласа на баща си, тя си помисля, че сигурно е закъсняла за тренировка.
Момичето става и веднага се обръща към него като в едновременно с това си връзва и косата на опашка. Вижда се изключителната прилика между бащата и дъщерята. И двамата са ниски, косата им е кестенява, а очите черни като нощта. Типични японци.
-Веднага започваме тренировката! - момичето се опитва да се мобилизира, колкото се може по - бързо.
Баща и вдига ръка в знак на мълчание:
-Виж - той посочва към небето, където се вижда как бяла хартиена птичка пърха с крилете си.
Зоуи ахва...
***
Автобусът продължава да се движи по пътя. Още малко и ще стигне на уреченото място. Тя има късмет, че е научила толкова добре да контролира себе си, така че не и правят впечатления дълги, проточващи се моменти, които обикновено изнервят другите. Сините и очи не само, че са красиви, но са и начин, с който се свързва с другите и разглежда душите им.
Погледът и се вперва извън прозореца. Гледа към променящият пейзаж, докато за момент не се фокусира само върху една точка. Момче. Кестеняво. На нейните години. Красиво на пръв поглед. Но не е само това. Неговата душа. Особена е. За пръв път и се случва да забележи подобно нещо. Тя не е обикновена. На пръв поглед в нея вижда една изключителна злина, която я обгръща до краен предел. Но сред тази тъмна енергия, в абсолютното нищо, е разположено нещо специално - лъч светлина. Макар и с миниатюрни размери, той блясва с ослепително, като онези малки фенерчета, които могат да те ослепят със своите лъчи. Тази енергия е подчинила останалото. Използва го за своите цели. Претворява силата и красотата на злото в нещо добро.
Интересно и е да изучи какво представлява това, което вижда. За целта и е нужен по-близък контакт с този човек, но тя едва ли някога ще има шанс да го осъществи? За сега трябва да се задоволи само с това, което има в момента.
След като момчето съвсем се изгубва от погледа и, тя се обръща напред. Тя има само една цел и трябва да я изпълни. Няма да позволи на нищо и никой да и попречи, по - късно може да се заглежда, колкото си иска по непознатите момчета. Ако заглеждане е точното дума, с която могат да бъдат определени нейните интереси.
***
-Върнали са се? Не би трябвало това да се случва, Илин! - жената с кафявата рокля е възмутена.
Той се обръща към двамата родители, като се засмива:
-Мислите ли си, че сте по-наясно с магията от мен? Защо ми казвате очевидно нещо? Създадени са преди магия, но не се повреждат. Доколкото знам, четири от тях достигнаха целите си, но тези... Имат отлична координация, не би следвало да се случи подобно нещо. Освен ако някой не им се пречка - докато съобщава това, Илин вкарва огромна доза мъка в изказаното. - Трябва да проуча по-добре това с гоблена!
Двамата родители провесват носове:
-Сигурен ли си, че ще можеш? Няма ли да ти е трудно само по нашите разкази? - те се учудват.
По-възрастният мъж вдига ръка във въздуха:
-Не само! Още един човек може да ми помогне, той също има достъп до стаята! Дори има възможности и само да проведе проучването, без моята помощ- - той слага доволната си усмивка на лицето, сякаш знае предварително какъв ще е техният отговор.
-Не може да го занимаваш с такива глупости! Все пак той има много по-важна задача, която трябва да изпълни и не трябва да бъде разсейван! Не те ли оставиха за това? - въпросът, който му задават е съвсем неуместен. Това е един от моментите, в които Илин си позволява да повиши тон. Прави го наистина рядко и то поради важни поводи:
-Оставиха ме, за да го науча! А на какво ще го науча, е моя преценка! От вас се очакваше да му дадете най-елементарните неща, от които едно дете се нуждае! Аз се погрижих за това и го научих как да бъде истински мъж! Решението как да продължи курса му, е абсолютно мое и никой няма право да ми противоречи!
А/Б
Вашето мнение е важно за мен, така че бих се радвал да го споделите!