-Отново го сънувах...За пореден път... – момчето буквално се е заринало във всичките рисунки на причудливото същество с изключително характерна маска.
-Не казвай на мама и татко – по–големият брат се насочва към вратата – Достатъчно проблеми има, не е нужно да се разправят и с теб.
Той оставя брат си сам с болежките му.
***
Ейс се разтяга. Става му навик да чете всяка сутрин от ,,Великата история". Може да не разбира всичко, но все пак постепенно в мозъка му се формират отделни фрагменти. По този начин ще има някаква обща представа. В момента в главата му се въртят само мисли за бъдещия му екип. Въпросите не спират да и прииждат и той не може да си даде отговор на нито един.
Дали всички са били подложени на такива тежки тренировки? Малко количество сън, частни учители, поради липса на време за гимназия, непрекъснати тренировка на физическа и психическа основа... Какво ще прави, ако се озове в екип с шест момичета? Ами ако не успеят да се сработят? Залогът е повече от голям!
Докато се разхожда в Аурията, където е позволено да влизат само хора от семейство Чейс, забелязва нещо. На специалния гоблен, на който с магия се изплитат всички членове на предишните екипи – от първия възникнал много отдавна до този на дядо му, който се е разпаднал преди години, има промяна. И то в последната групичка. Двамата от членовете са избледнели – мъж и жена , сякаш са изчезнали ...
Няма представа защо се е случило... Нещо, обвързано със Зандър? Или магията просто се е развалила и гобленът вече не работи? Мистерия, на която сега не може да бъде намерен отговор.
Ейс решава да не се губи повече време във взиране в една точка. Ще поговори с родителите си или Илин по-късно за това... По-скоро първите, защото учителят му няма как да знае за нещо, което дори не е виждал, тъй като няма достъп до него.
Илин обаче не е само учител на момчето.Вярно той го учи на магията, показва му как да се справя и когато няма достъп до нея, но освен това той му преподава уроците на истинския живот. На Ейс му е трудно да живее изолиран с четири човека в имението, далеч от света... Единствените случаи, в които той е излизал от него са били свързани с премахването на някои от най-слабите слуги на Зандър, които по-случайност са се промъкнали през бариерата.
Момчето трябва да бъде притежава всички доблестни качества – да е смел, да бъде жертвоготовен, да е силен (не само физически, но и психически), да се научи как да бъде лидер, който да не показва пристрастие.
На това може да го научи само Илин... На учителя в началото му е трудно да обучи четиригодишното момче на толкова много неща в изкуствена среда. Той смята, че той трябва да усвои качествата в абсолютно реални ситуации, които го представят пред избори като нормалните хора... Родителите на Ейс обаче са твърдо против мнението на Илин... Той е принуден да се съгласи с тях и да намери начин, по който да изпълни необходимото... С годините между тях възниква специална връзка основана на прекараното време заедно и на верността един към друг. Ейс обича мъжа като свой баща, а за учителя момчето, за което се грижи от времето, когато то не е можело да достигне до чешмичката, за да си измие малките ръчички, се е превърнало в така бленувания син.
Родителите на момчето си нямат и на представа от магия. Тя не е била никога тяхното нещо. Те дори не са били подготвени за това, че на сина им ще му се наложи да се занимава с нея. Тя по право е било за брата на майката, Рияна...Но въпреки това онова малко проклето кръгче избрало сина и, а не батко и... То си има свое собствено мнение и само може да прецени кой е най-достойният и на чий трябва да виси. Това е и причината Ейс да носи фамилията на майка си, Чейс, а не тази на баща си, Адамс. Само така той може да има достъп до Стаята с гоблена. Този избор стана, когато Ейс бил само на четири... Минути преди великата битка...
Бащата на Рияна бил готов да влезе в едно последно сражение, което щяло да реши всичко. Последната битка на доброто и злото... Поне така са си мислили... С течението на борбата обаче Серен, повелителят на аметистта, разбрал, че няма как войната да спре точно сега с изход, благоприятен за тяхната страна... Той самият бил ранен от Зандър с острие, по което течала кръв от древна хидра... Тази течност, влизайки в организма, започва действа на вегетативната нервна система. Тя обърква координацията и и изменя функциите. Организмът не само, че не е годен да се справя със стресови ситуации вече, но постепенно губи способността си да се задейства точно определени органи в най-правилното време.
Серен бил покосен... Не можело всичко да свърши така! Четиригодишният му внук не можел да се справи с надвисналата опасност! Трябвало да действа максимално бързо! Битката не трябвало да се проточва!
Преди време той бил чел за заклинание, което може да затвори определен обект или човек в дадена сграда или херметически затворена кутия за неограничено време. Той нямал възможността да направи точно това, но можел да го видоизмени. Да размени местата на времето и количеството. Да затвори Зандър с целия му народ на Зила за шестнадесет години – достатъчно, че Ейс да възмъжее и да се справи сам с надвисналата заплаха. Нямало друг изход, трябвало да го направи! Това можело да ускори процеса на действие на отровата, но важното било, че въпреки всичко Зандър нямало да се докопа до желаното! Тогава не осъзнавал кой стои зад гърба му...
Това и направил. Отровата го покосила по-бързо от очакваното! При нормални обстоятелства и отнема месеци, докато убие човек напълно! При Серен се случило за месец! Той непрекъснато вехнел! Единственото, за което се радвал били успехите на внука му. Малкото момче наистина се справяло добре под опеката на верния му приятел, Илин.
След като накрая Серен се споминал, Ейс започнал да работи още по-усилено. В сърцето на малкото момче започнало да се развива желание за отмъщение. Илин бил длъжен да го предпази от това. Той трябвал да се посвети на мисията не заради дядо си, а заради цялото човечество. Макар и никой да не знае все още каква е целта на Зандър и по каква причина той иска да се добере до Златния извор в центъра на Селия, едно е сигурно – това не е добро. Целият фарс с фантомните атаки, насилието върху притежателите на камъните не е добър признак. А и самата функция на Златния извор – да съхранява души – не говори добре! Това тайнствено същество, обвито в сенките на мрака, носещо след себе си печал и разруха, трябва да бъде победено! И светът да бъде защитен от него. Но не от отмъстители... А от жертвоготовни хора!
С времето Ейс разбрал това. И се е превърнало в това, което е днес – едно от най-опасните същества, което крачи по тази планета!
Момчето излиза в градината. Заглажда косата си и тръгва към любимата си част от природата около умението. Това е мястото, което му носи най-много покой, кара душата му да се успокои и да си спомни кой е самият той.
Докато върви бавно, наблюдава какво се случва около него. Тези растения помнят толкова много. Много от тях са засадени още през първи век преди Христа, когато индианци решават да се установят тук и да превърнат мястото в боен лагер, където да се обучават хора като него. От тогава то не е спирало да функционира като база за отблъскване на злото. Самият Чикаго израснал на няколко километра от него.
Тези организми са му готови да изпеят песни за минали събития, за храбри войни. Макар и да не могат да говорят все още, те използват невербални средства – вятърът, който ги кара да танцуват, пищността в цветовете им, сладките аромати, та дори и случайното погалване с листо по бузата на Ейс ( или шляпване с клонка по гърба му).
-Хей, защо го направи? – ако някой гледа Ейс отстрани не е ясно какво ще си помисли.
Той поглежда към крака си, тъй като е почти убеден каква е предполагаемата причина.
-Съжалявам, че нараних филизите ти, Карла –растението се разкайва и леко погалва Ейс по косата в знак. – Добре, разбрах те. Аз също те обичам! – в този момент краставицата, ако може, ще изтръгне корените си от земята и ще затанцува от радост.
Тези растения не са обикновени. Преди да си тръгне от имението един от членовете на предишния екип ги заредил с огромно количество магия. Те вече могат да изразяват чувствата си, не е нужно да продължават да таят всичко дълбоко вътре в себе си.
И животът им станал по-хубав. В началото те се оплаквали по ред причини – били далеч от приятелите си( които най-вероятно вече отдавна са били унищожени от ръката на човека, все пак виреещите около имението организми са на хилядолетия), някои не са получавали достатъчно светлина, трети си преплели корените с четвърти. Разбира се, хората научавали всичко това на невербално ниво – чрез различни знаци, подмятания. Силата на повелия не била достатъчно, че да позволи на растенията да се изразяват чрез членоразделна реч.
Постепенно те свикнали, защото разбрали нещо друго от хората. И те живеят в същия свят, имат своите проблеми, своите неволи, но за разлика от тях повечето не говорят за тях постоянно и оплакванията им не кънтят като небесно ехо в ушите на боговете.
А и след като това момче се появи, те видели, че има някой, който наистина ги е грижа за тях. Всеки ден ги посещава, опитва се да бъде внимателен с тях, извинява се дори при най-малка повреда, нанесена от него. Той дори им дал имена, причислил ги към семейството си. Това наистина ги прави щастливи.
Ейс стига до така позната му пейка и се настанява удобно. Тя му носи толкова много спомени...От едната му страна са издълбани три букви: ,,ЕСА". Всяка една от тях си има значение – „Е" като „Ейс", „С" като „Серен" и „А" като „Аметист". Три думи, изключително свързани с него. Едното му показва какво трябва да стреми да е, другото какво е, а третото – какво ще остане след него някой ден.
-Никога няма да бъда като него, колкото и да се стремя към това... - въпреки всичко той се усмихва. – Почивай в мир! Направи повече от достатъчно, историята винаги ще те помни!
Тази част от пейката е издълбана точно след момента, когато Ейс се научи да разпознава буквите.
От другата му страна има просто двадесет чертички. Те са надраскани в различни моменти, но всяко една символизира низ от подобни събития. Всеки момент, в който той е излизал от имението, за да се справи с някой от слугите на Зандър. Били са минимални проблеми, но все пак е трябвало някой да се справи с тях. Илин му е казвал, че не само на него му се е налагало да прави нещо. Останалите членове на екипа трябвало да правят подобни неща. Всеки в своя си регион, никой в чужд, но с малки изключения, разбира се.
-Дали ще продължа да спазвам ритуала, след като ги срещна? – той се засмива. – Ако съдя по чуждите разговори, цялата пейка не би ни стигнала да ги отбелязваме.
Погледът на Ейс се вперва право напред. Пейката наистина е изящна, но това не е причината точно тази местност да му е любима. Той изпълнява ритуала си всяка сутрин не заради нея, а заради нещо друго. То стои пред него. Най-уникалната гледка, която не може да бъде видяна никъде другаде, най-красивото нещо, което някога е виждал и най-вероятно ще види. Поне за момента смята така, без да подозира, че съвсем скоро нещата ще бъдат променени.
Пред него стоят два потока. В малка част от теченията си се кръстосват – най-важното място. Всеки от потоците се характеризира по определен начин, разнася определено нещо. Интересното е, че извират от нищото и изтичат в земното ядро. Къде отива целият този теч , никой не знае.
Първият от потоците тече успоредно на пейката. В него няма вода, а най-различна цветна субстанция. Никой досега не се е осмелявал да я пипне. Това е потокът на енергията. Но тук не става дума за енергия като понятието, в което сме свикнали да я ограничаваме. Това са по-скоро причините, за да възникнат тя и това желание.
Всеки един от цветовете символизира нещо. Колкото по-ярки са причините, толкова по-ярки цветовете. На места има различни черни оттенъци – това са хора, които не правят това, което им се налага с желание, те не носят енергия.
Цялата тази структура е разделена на три части. Първата част, която идва от страната на Чикаго носи в себе си всички предстоящи желания и задължения на хората. Те все още не са се случили, но предстои да се случат. Тук се намира всяко едно от бъдещите действия на тези, които предстои да дойдат на Земята в бъдеще.
Втората е част е мястото, където с потока на времето се пресичат. Това е настоящето. В него стоят желанията, енергиите и задълженията на хората, с които се характеризират сега. Обикновено това най-добре описва сегашното ни положение. Тези енергии могат да напуснат потока само в два случая: ако човекът успее да постигне желаното или ако той си тръгне от този свят. Интересното е, че дори да се откаже от исканото то само избледнява, но винаги остави като фактор и предполагаема възможност за бъдещето. След като напуснат сегашното, вълшебните води на потока отиват към третата част. Тя продължава към Канада, но не пресича границата... Някъде в пустошта се губи. В нея се намира всичко изгубено и всичко преживяно. Тя носи сладникаво усещане с лека кисела нотка. Тя е чийзкейкът на целия свят.
Интересното за този поток е, че колкото и да се взираш в него не можеш да видиш твоята частица. Тя е невидима за твоите очи, самият той я скрива. Ейс винаги се е чудел защо е така. На въпроса си е получавал само един единствен отговор:
-,,Това би било причина да знаеш кои са твоите слаби страни и лесно да ги избягваш. Но това няма да те излекува от тях! Трябва да се потрудиш сам! Само когато сам намериш собствената си Ахилесова пета, ти ще можеш да я превърнеш в най-големият Ескалибур, който светът някога е познавал!" – Ейс не осъзнава, че изрича това на глас. – Ха, Илин това ми пречи да спя по цели нощи! Всеки човек си има слабо място, но кое би трябвало да е моето? Не съм различен и още по-малко перфектен! Не мога да открия себе си, това е най-големият ми проблем!
Потокът на енергиите се пресича от един източник – потока на времето. Той отразява миналото, настоящето и бъдещето много по-добре от този на енергията, но за разлика от него е безчувствен. За него сивото е основна тоналност, той не знае как се обича и мрази.
Но най-голямата разлика между двата обекта е, че в момента вторият е празен. По него не тече нищо.Единствено въздух. Причината не е толкова сложна. Този поток тече само когато повелителите на камъните се съберат.
,,В момента сме на седем различни места, няма никакъв шанс това нещо да заработи" – подобни мисли постоянно се въртят из главата на Ейс. -,,Ние заедно ще пренапишем историята, ще накараме потокът да тече по начина, по който ние искаме и по никой друг."
Момчето се приближава до субстанцията на енергиите и ахва. За пръв път му се случва подобно нещо. Никога преди не го е забелязвал. Или изобщо съществувало ли е? В цветовете на потока може да се види богата гама, обаче едно нещо винаги е липсвало. Сивото. То никога не е било там. Каква е причината?
Ейс се приближава още малко и не спира да се взира в тези две точки. Секунда и изведнъж усеща доста остра фантомна болка в главата си. Всичко се случва в рамките на четири секунди, но е изключително силно.
Въпреки това той пренебрегва този фактор. За него е по-важно какво става с магията, а не какво е неговото състояние. Той затваря очите за момент, а след като ги отваря те се обагрят в лилаво и нискочестотна вълна пропътува пътят от тях до точките.
Изследването му не дава никакви резултати. Безнадеждно е...
-Да се промъкваш ли опитваш, Илин? Не мислиш ли, че аз съм царят на това и не можеш да ме измамиш? – момчето решава, че никой друг не би му дал по-добър съвет за откритието му от неговия учител. – Трябва да ти кажа нещо..
Изведнъж мъжът на средна възраст го прекъсва.
-Аз също! Моето е по-важно! – тонът на Илин ококорва момчето и то веднага се обръща към него.
-Какво става? Да не би да има проблем? – вътрешното му предчувствие определено не го лъже.
Мъжът се приближава към него, като междувременно заглажда робата си:
-Да,има... - той въздъхва. – Сензорите ни са засекли огромна активност в района на криптата. – момчето ахва. – Толкова голяма, че да накара бариерата да се пропука!
Ейс отстъпва назад и усеща как краката му се подкосяват:
-Чакай, чакай! – той започва да ръкомаха с ръце. – Това означава, че Зандър вече е в нашия свят? Толкова скоро?
Илин го пресича:
-Не, бариерата е пропукана, но все още стои! Той може да се добере до нас само и единствено, когато тя падне изцяло! До тогава ние сме защитени от него! – той си поема въздух. – Но това не е повод да си отдъхваме! Дупките са толкова големи, че позволяват на неговите слуги да се прехвърлят при нас. Роузвилд, Сайка и останалите вече могат да преминават между двата свята напълно свободно. И да водят главорези със себе си!
Момчето се почесва по тила:
-Е, това не е чак толкова голяма болка за умиране! Все пак и преди сме се справяли с подобни промени, нали? – Ейс поглежда учителя си озадачен.
-Да, но не е ясно колко масови ще са атаките, нито пък къде ще са. Можем да намерим решение и на двата проблема само с едно действие – Илин вече очаква от момчето да се досети какво има предвид.
-Какво имаш предвид? Едва ли за двама ни ще е толкова трудно да се оправим с няколко зиловци от най-ниската класа? - кестенявият скръства ръце.
По-възрастният се засмива:
-Определено няма да е, но виж косата ми вече побелява – сякаш, за да подчертае това той я разрошва. – Трябва някой да ме замести! А какво ще кажеш да са цели шест? Само ме последвай! – той тръгва с бърза крачка към имението.
Ейс го догонва и дори изпреварва:
-Чакай, чакай! Успокой се! Имаш предвид, че ще ги повикаме? Но как изобщо ще стане? И не е ли прекалено рано? Нали ти до вчера ми повтаряше да не избързвам?
-Момчето ми понякога и аз греша! А и някои събития се нуждаят от незабавни мерки! – едно от любимите занимания на Илин е да си служи с поговорки...
***
-Дъщеря ви трябва да прекъсне срещите със сина ни! Очаквам незабавно да го направи!
-Но не тя е виновна за всичко това, тя е добро момиче!
А/Б
Благодаря на хората, които четат книгата и отделят от времето си за нея! Вашето мнение е важно за мен, така че ви моля да го споделите в коментарите!
Е, @Lecrecya харесваш ли си посвещението? Какво ще кажеш??