*на следващият ден*
Тази нощ беше незабравима за малкият Чон. Всяка една секунда беше запаметена от него прекарана със Ким но не за дълго. Той се събуди и се запъти към хола, като все още носеше нежната бяла рокля и докато тичаше из празните студени коридори, плата на роклята се разнасяше на всички страни.
-Добро утро! *каза със над смешка, Ким*
-Хайде да закусваме, 1 час се мъча да направя една закуска за теб
Малкият Чон седна на стола и чакаше Ким да дойде, не очакваше такова поведение от него, беше странно но беше му интересно да разбере какво ще се случи.
- Радвам се че можеш да ходиш скъпи *погледна Чон който гледаше към празният под*
- К-какво трябва да означава това? *вдигна една вежда*
-Показахме любовта си един към друг вчера, и да вярно имало си е причина защо да забравиш!*той показа спринцовката която беше използвал снощи за да приспи малкият Чон*
Насълзените очички на Чон погледната фигурата на по-големият, и той избяга от хола като търсеше начин да избяга от студената къща на Ким
Хейоо върнах се, имах нужда от почивка със сигурност, нямах особено оригинални идеи за продължение на тази книга и имах нуждата да черпя малко вдъхновение от книги, който си седят от доста време на етежерките в стаята ми за да стане по-интересно за вас разбира се! Забавлявайте се🤍