19

99 7 0
                                    

- сутрин 6:30 -

Чонкук все още беше на земята, тялото му беше замръзнало, но леките слънчеви лъчи се опитваха да го стоплят! Кръвта му беше из мократа земя, но на него не му правеше особено много впечатление. Той стана и се започна да ходи нанякъде като покуцваше, това беше  най-ужасната му сутрин някога...

Доколкото за Техьонг беше най-прекрасната! Той се събуди и видя спящият до него Намджуун, той стана като запали цигара и се насочи към хола, но нещо го спря, локвичката кръв до вратата.. от какво е това  , той започна да чеша главата си и оправяше косата си докато се опитваше да нареди всичко случка по случка, искаше да види Чонкук защото не бе го виждал още откакто Джун стъпи в къщата, трябваше да го викне за да закусва, но него го нямаше и той изпищя!

-ЧОНКУК!! КЪДЕ СИ? ГОСПОДИ, КИМ ТЕХЬОНГ НЕ МИ КАЗВАЙ ЧЕ СИ НАПРАВИЛ ТОВА ЗА КОЕТО СИ МИСЛИШ!

*Джун се събуди от виковете на по-големият му брат и бързо отиде при него* 

- Подяволите защо викаш като жена раждаща тризнаци? 7 часа е

- Ч-чонкук Намджуун, ЧОНКУК! НЕЩО НАПРАВИХ ЛИ СНОЩИ?

- Застреля го в рамото и той избяга от къщата, обиди го адски много! Доволен?

- ЗАЩО ТОЛКОВА СЕРИОЗНО МИ ГО КАЗВАШ ЗАБОГА, ИДВАШ С МЕН! *Двамата се насочиха към външната врата и започнаха да търсят Чон* 

- Бля бля бляяя... беден съм бил! Сигурен съм че  няма и пукната пара в джоба си... *Чон ходеше из една поляна като седна на тревата и се загледа в една точка, мислеше си, да се върне ли в къщата си или да остане при Ким, та той беше влюбен в него но интуицията му казваше друго, НЕ СЕ ПОДЛУДЯВАЙ ПО КИМ! Ситуацията от снощи беше кошмарна и надали ще се върне при него или може би ще се?*

- Джун направо към края на града, сигурен съм че той е там, сам си каза че обича там да ходи! *Техьонг се затича а след него тичаше и Джун като стигнаха на края на града* 

-ЧОНКУК!  *Техьонг изкрещя задъхан като видя отдалече позната фигура за него, Чонкук се обърна и погледна към Техьонг*

-ЧОНКУК! *Той усети как всичко му причерня и се свлече на земята като труп, Джун изтича до него а Чонкук забеляза как фигурата изчезна изведнъж от нищото, дали си фантазира или е истина само той си знаеше, бързо изтича до въпростното място и там видя Техьонг, затворил очи, беше изгубил този красив красив цвят на кожата, този прекрасен черешов цвят на устните си, вместо тях бяха заменени със полу мъртво лице, беше го страх да го докосне, Чонкук усети как сълзите му се стичат по студените му бузи, и падат по студеното лице на Ким...истина или не, Техьонг бавно отвори очи, сълзите на Чон бяха като магия за него, той се изправи бавно и погледна Чон за секунда като силно го прегърна, сълзите на Ким се стичаха по гърба на Чон, за Ким плаченето винаги е било за слабите, но когато се говори за любов или омраза той изливаше чувствата си в рисунки, поеми даже и в песни*

- Ч-Чонкук прости ми *  каза със треперещ глас Ким*

- Аз съжалявам... *той изправи Ким като изохка от болка*

- Недей! *той вдигна Чон като булка и се запътиха към къщата*


Г.Л.Т на Чонкук 

- Може да не усетиш сърцето ми никога но аз ще ти докажа че каквото и да става аз ще бъда до теб, няма да оставя несподелената си любов като нищо Ким Техьонг!...



𝐲𝐨𝐮 𝐝𝐢𝐝𝐧'𝐭 𝐤𝐧𝐨𝐰 | taekookDonde viven las historias. Descúbrelo ahora