Тияна отвори очи и стана от леглото си тя стана и механично започна да се облича. Оставаха 2 дни до сватбата, роклята ѝ щеше да бъде готова днес. Малкото човече растящо в отробата ѝ бе единственото нещо, за което се тревижеше, че ще пострада, ако нещо се обърка, тя знаеше, че под закрилата на сестра ѝ, нейните приятелки се бяха спасили със сигурност. Не искаше да си мисли, че има дори малък шанс те да не са успели да избягат и да са ги хванали или да са мъртви, сега трябваше да помисли за себе си.
-----------------------------------------------------------
- Колко още път ни остава, докато стигнем- попита за пореден път Селест.
- На по-малко от три дни от тук се намира двореца- обясни за пореден път Ейдън.
- Ейдън сигурен ли си, че ще успеем да минем през стражите- попита Малия.
- Да, познавам всяко кътче в двореца, ще успеем да влезем.
-----------------------------------------------------------
- Добре ли си Тияна? - проехтя глас в съзнанието на момичето.
- Мълния, всичко е наред. Благодаря ти за всичко, можеш да се върнеш към старият ти живот- отговори тя мислено.
- Ти не разбираш, аз съм твой- проехтя плътен глас в главата ѝ- аз те избрах и ще те пазя до края на живота ти.
- Принцесо или да кажа любима- проехтя гласът на Ерик, изкарвайки я от мисления ѝ разговор.
- Махай се Ерик, защо въобще си дошъл в стаята ми?
- За да мога да се любувам да троефя си-отговори той, приближвайки се към нея.
- Аз не съм ничий трофей Ерик! - каза тя през зъби.
- Името ми излизащо от твоите устни е като песен за ушите ми, но ще ми е още по-хубаво, ако го крещиш, докато те чукам- каза той обикаляйки я.
- Раькарай се- извика момичето бясно и очите и отново се промениха,а ръцете ѝ се свиха в юмруци.
- Запази скандалите за след сватбата любима, а сега отивай да пробваш роклята, защото ми казаха, че е готова- отвърна Ерик спокойно и излезе през вратата на стаята.
Очите на момичето възвърната нормалния си образ и тя се успокои, след като вече Ерик го нямаше около нея. Тъмнооката девойка закрачи по различните стълбища и коридори, в търсене на онази стаичка пълна с шивачки. Когато тя най-накрая, Тияна отвори вратата и влезе в стаята, всички спряха работата си и се поклониха, нещо което тияна не забеляза, тъй като тя веднага побърза да отиде при Ана.
- Казаха ми, че роклята е готово, мога ли да я видя? - попита Тияна поглеждсйки възрастната жена в очите.
- Да, но не тук- прошепва тя- ще се качим горе в стаята ти и ще я пробваш.
- Добре- отвърна Тияна.
-----------------------------------------------------------
- Пътят между двете кралства е около два дни Кармен- каза Питър поглеждайки към жената седяща срещу него в картата- все ще трябва да си говорим или разговорливата ти версия, която имаше смелост да ме обиди в собственото ми кралство избяга.
- Слушай ме много внимателно Питър, не си мисли, че искам да съм тук с теб, това е единствената ми възможност да ида там без стражите да почитат коя съм и да помогна на момиченцето си-каза тя на един дъх- за разлика от теб, аз имам какво да губя.
- Не само ти губиш дъщеря, аз също изгубих дъщеря. Изгубих Малия.
- Ти не си изгубил Малия, тя просто те е изхвърлила от живота си, както и Шейн.
- Шейн беше едно нищожество, нямаше и половината хубави качества, които притежаваше Малия. Може би и от Тияна щеше да стане нещо, най-малкото тя щеше да е едно страхотно оръжие- каза той и се засмя, при което бокла обзе цялото му тяло и той се преви.
Кармен не продума и дума, тя просто го глесше стеснато не знаейки какво става.
- Какво става Кармен, не знаеше ли, че дъщеря ни е една отмъстителна кучка- каза той поглеждайки със злобна усмивка към жената срещу него- тя ме прокле, да изпитвам болката на всеки, когото нараня.
- Най-после получи това, което заслужаваш глупако, подценил си я.
- Нещо, което няма да се повтори- отвърна Питър и погледна към прозорчета на каретата.
- Но го направи отново туко-що.
- За какво говориш изобщо?
- Тияна за изключително малко време преобърна живота ти и спаси децата ти от самия теб, наказа те, като те прокле- каза тя поглеждайки към мъжът отново.
- Е и, какво трябва да значи всичко това?
- Тя има план глупако, тя има план за това как да се измъкне отново.
- Та тя е там само от пет дни, как ще успее да се измъкне при положение, че мястото гъмжи от стражи и я пазят да не избяга по същия начин, като първия път. А и е бременна, тя няма да направи нищо, с което да нарани детето си.
- И все пак мисля, че ще се опита да избяга, тя има моята кръв и е упорита.
- Ще се опита да избяга само, ако не ѝ пука за детето и не я е страх от това да пострада.
- Ако детето е на Ерик на нея наистина не ѝ пука и ще опита Питър, тя не би искала детето на онзи изрод да расте в отробата ѝ.
- Но детето не е на Ерик, точно за това тя не избяга още когато беше тук, не искаше да рискува то да пострада.
- Точно така, детето е на Ейдън, как не се сетих.
- Защото дъщеря ни е умела манипулаторка Камен.
- Наследила го е от теб Питър.
- Явно е имала късмет, иначе до свга щеше да е мъртва, ако не го бе наследила от мен.
-----------------------------------------------------------