BLACK ROMANCE

✨1✨

Черно. Така може да се определи човекът, който пушеше цигара на терасата си. Този човек нямаше име или, ако има никой не го знае.

Изпуши цигарата си и я пусна през терасата. Тръгна към закачалката до входната врата, която беше само с черни якета и излезе на вън.

Вървеше. Духна студен зимен вятър, а той се усмихна на студа, защото той е като зимата. Студен, мрачен и красив. Това даваше на много момичета право да го заговарят, но никоя не беше подходяща, да намери място в неговото сърце. Вървеше, духаше лекичък вятър, на вън беше много студено, ала той беше само по едно черно палто и черна тениска, и черни скъсани дънки.

Спря пред една порутена сграда. Лека усмивка му се появи на лицето. Тази сграда е единствената му любов, е... и това което има вътре в сградата. Той влезе, започна да се изкачва по прашните, циментови стълби, докато вадеше кутията с цигарите си. Стигна да втория етаж на тази сграда.

Никой не знаеше от къде и защо е построена, нито млади, нито стари, но точно тази сграда привлича вниманието на странния човек вече започнал да пуши цигарата си.

Влезе в стая, без врата и с доста стари прозорци. Пердетата закачени над тях бяха прашни и протрити, точно такива каквито ги харесва. А в средата на цялата стая има нещо в което чернокосият младеж обожаваше. Това беше голямо черно класическо пиано. Момчето пушеше и се наслаждаваше на красивия предмет в средата и се усмихваше половинчато. Той се приближаваше леко към обекта и застана до столчето, на което свири. Седна на него и изгаси цигарата си на земята. Изкашля се и постави пръсти на клавишите, като леко ги натисна на долу.

Започна да свири в захлас. Сякаш той беше музиката. Имаше бързи и плавни движения. Безименния човек беше запленен от издаващият се звук от черното пиано, но изведнъж всичко утихна. Той чу шум, което го направи доста неспокоен. Обърна се и видя...

~Следва продължение~
🌻