Love like ice

1. Началото

- Кат - някой извика името ми, но от снега, който се сипеше на парцали не можах, нито да чуя много добре, нито да я позная в далечината. Затича се към мен, което според мен бе огромно усилие. Спирайки да вървя веднага усетих, ужасния студ и ръкавиците ми се сториха крайно безполезни, защото дори и с тях пръстите ми се вкочениха.

- Една седмицата те нямаше и изпусна, появиха се новите. - Ако бъдем честни грам не се интересувах, че са решили да се покажат. Образованието не бе задължително. Дария обичаше да знае всички клюки, но не ги използваше, за да прави мръсни номера, просто любопитството й бе в повече, не й когато се отнася за учене. Преди да си хвана гадже и да заживея с него, редовно ходех с нея по петъчни купони, които ако бъда честна малко ми липсваха.

- Избра ли кой ще бъде следващата ти жертва - Тя обожаваше мъжкото внимание и често сменяше момчетата, но пък с всички оставаше в добри отношения, което бе необяснимо за мен, с предишния ми приятел бях само пет месеца, но дълго време се гледахме лошо, добре, че бе по - голям завърши и се премести.

- Не мисля да се занимавам с тях. - Устните ми оформиха О, искрено учудена бях, че ще пропусне.

- Да не би да си намерила истинската и вечна любов

Тя ме сръга с лакът, но през целия кат от дрехи нищо не усетих.

- Само ти си я намерила.

Всичките ми приятелки, напоследък ме подкачаха относно връзката ми и ако не знаех, че ме обичат щях да се скарам с тях. Най - зле се приемаше когато бързах да се прибера, защото трябва да чистя и готвя. Да слугуваш на осемнадесет не си е работа, цял живот ще го правиш. Елена най - близката все ми го повтаряше, но не разбираше, че се радвах когато той се прибере от работа и всичко е готово. След като се усетих започнах да избягвам да споделям подобна информация.

- Когато си намериш някого когото обичаш и ти ще запееш тази песен.

- Никога - Зарече се толкова категорично, че почти и повярвах. - Мъжете са мили в началото, но после любовта отива и остава само битовизма , нали ги виждам майка ми и баща ми. Такова нещо - не, благодаря.

Замълчах и дръпнах тежката външна врата, за да влезем на топло. Изтръсках снега от себе си, а тя се взираше в мен.

- Какво - попитах

- Тази събота имам рожден ден и си мислех да го отпразнуваме в стаята както едно време, ще можеш ли да дойдеш?