I think I'm in love with you...

1 Част

Здравейте аз съм Джени на 16години, живея сама от 2г.,защото родителите ми ме изоставиха. Уча в Английската гимназия и имам само 1 приятелка, казва се Мишел. Има една група от 7момчета в класа ми те постоянно ме дразнят и тормозят най-много Джънкук, постоянно ме бие, обижда, кара ме да му пиша домашните понякога и ако не го направя става лошо... Както и да е това сега не е важно, важно е това ,че след 20мин почвам училище, а аз още не съм се оправила.
                           ..............
Вече съм в училище, стигнах чак за средата на 2рия час, разбирасе г-жата ме пусна да вляза понеже знае, че има причина, а не като на 7морката 😄. Дойде края на часа и госпожата ни даде за домашно да решим 2та теста на гърба на учебника по математика, те бяха доооста дълги по 38задачи.Очаквам всеки момент Джънкук да дойде и да ме изнуди да му напиша домашното, но по чудо той само мина покрай мен и ме бутна с рамо. Изненадах се, че се разминах само с това. Тръгнах да излизам от училище когато чух някой да ме вика, обърнах се и видях Мишел как тича към мен.
-Хей, Джени много си бърза-каза тя запъхтяно опитвайки се да си поеме дъх. - Искаш ли да се разходим из парка и после да отидем във вас да пишем домашни? - честно казано не ми беше до разходки, но не можах да и откажа, тя ми е единствена приятелка, а уча в това училище от вече 2г.
-Ами защо пък не, ще ми се отрази добре. - казах и аз с фалшива усмивка. Тя се зарадва и ме задърпа навън.
След около 10 мин вече се разхождахме в парка,когато аз забелязах нещо много странно за мен, което едвали някой друг е виждал преди. Това беше Джънкук той плачеше, реших да ида при него за което знаех, че после ще съжалявам, но нищо. Приближих се и застанах пред него. Той ме погледна и извъртя глава на страни.
-Махай се преди да стане лошо-каза ми той като ме погледна с неговите очи, които показваха мъка и страдание, но и гняв.
-Няма да се махна-изненадах се от себе си, аз да му отговарям това не се е случвало никога-тоест искам да ти помогна ако мога - опитах се на замажа положението, той ме погледна след което стана и ме изблъска на страни, за да мине добре че Мишел се върна навреме, за да ме хване преди да падна.
-Джени добре ли си, какво стана, направи ли ти нещо-попита ме тя притеснено.
-Спокойно, добре съм нищо ми няма. - казах като се опитах да изглеждам спокойно и да се усмихна, но явно не ми се получи.
-Лъжеш ме, кажи ми какво стана от "а" до "я". -не исках да и казвам нищо понеже знам каква е и не искам да се забърква в проблеми, заради мен, а и нещо в мен не ми даваше да ѝ кажа това което видях, за това я излъгах. Да аз съм ужасна приятелка. 😐😔
                        ...................
Вече съм си в къщи, сама понеже на Мишел и се обадиха да се прибира. Реших да започна да си пиша домашното. 1ч.и15мин. По-късно вече бях готова, тогава огладнях и се запътих към кухнята. Отворих хладилника-нищо, шкафовете и там нищо, е значи ще се ходи до магазина. Взех си пари, телефон и ключове и излезнах. След 10мин бях вече в магазина взех си:хляб, ориз, сок, кимчи, нудалс, чипсове, сладкиши, рамен и още мн др неща. Излязох от магазина и се запътих към вкъщи, тогава 2ма мъже излезнаха пред мен, започнаха да се приближават към мен, а аз ходех назад, опрях стена, тогава един от тях взе плика и го захвърли настрана, а другия ме притисна още повече в стената, започнах да викам за помощ, но нямаше жива душа навън, а и как да има в тази затънтена улица.