Дъщеря на мафиот

4 глава

Протегна ръка за да го вземе от мен, но отново го насочих към главата си.

-Не! Първо ще говорим!

-Добре. За каквото поискаш! Ще ти кажа каквото поискаш!

-Така ли? Всичко, което поискам ли ще ми кажеш?

-Разбира се! Но искам след това да оставиш този пистолет! Нали?

-Добре. Ще го оставя така.

Ръката ми се отпусна надолу и той си отдъхна.

-Защо?

-Кое защо, миличка?

-Защо ми го причиняваш? За да не ти досаждам?

-Да ми досаждаш? Ти никога не си ми досаждала, момичето ми. Как можа да си го помислиш?

Направи две несигурни крачки, но отново спря, когато вдигнах пистолета към него.

-Гледаш ме в очите и ме лъжеш! Какво си мислиш? Че не знам за скандалите ви с мама? — цветът на лицето му се "смъкна" с няколко нюанса по-надолу — Винаги! Винаги, тате! Всяка вечер, всеки един ваш скандал...аз ни виждах. Чувах ви и стоях до вратата, докато ви наблюдавам как се карате.

-Това...

-Това, тате! Това! Стига вече! Какво съм аз за теб? Средство за постигане на цели?

-Недей! Ти никога не си била нещо подобно за мен! Знаеш го!  

-Не го знам! Когато бях малка...винаги когато нарисувах някоя рисунка и идвах да ти я показвам...ти винаги ми казваше "По-късно!" Винаги говореше по телефона и ме отбягваше. Защо? И мама не обичаше! Но нали...една грешка! Това съм била аз за теб! Мъничка точица! Искал си да ме убиеш! Оставил си мама в онзи горящ склад и си наблюдавал отвън най-спокойно.

Гледаше ме шокирано.

-Да. Знам! Онзи кожения дневник на мама...ти го наричаше безполезна книга, но тя ми го остави. Двадесет и три години тя е писала в него. В този дневник е писала откакто се е запознала с теб. Прочетох го и разбрах всичко. Знам защо са били тези скандали. Знам всичко.

-Не! Изгорих онзи дневник! 

-Изгорил си копието на дневника! Оригиналът лежи в шкафа на бюрото ми във фирмата ти.

Ръката ми се отпусна и обезвредих пистолета. Пуснах го и той тупна на земята. Под краката си усетих вибрациите и изтрих сълзите си. Наклоних се леко и взех две сухи кърпички.

Погледът му беше забит в земята. Ръката ми повдигна главата му и нежно изтрих вадичките от сълзи, които се бяха образували по лицето му. Захвърлих кърпичката върху бюрото му и се обърнах към огледалото. Нещото, което още от ранните ми години ме е радвало, беше, че имам адски чисто лице, като това на мама. И поради тази причина никога не нося грим. Днес не беше изключение. Дръпнах вратата, водеща към малката баня и застанах пред мивката. Пуснах студената вода и се наведох напред. Плиснах ледено-студената вода в лицето си и след това подсуших лицето си.

Излязох от тясното помещение и направих знак на баща ми да си седне на стола. Беше толкова странно. Командвам го просто ей така.

Отидох до вратата и я отворих. Както и предполагах...наложи ми се да хвана черноокия красавец и да затворя вратата след него.

-Сядай!

-Аз...такова...

-Такова-унакова не ме интересува! Подслушваше ни! Сега като знаеш ще мълчиш! Сядай, будала с будала ти!

Изкордисах го на стола и отидох до прозореца.

-Сега някой от вас двама, кютюци такива, да ми обясни с подробности!

Тихият им мъжки смях огласи помещението, но щом изкрещях и двамата подскочиха.

-С подробности!

Три часа по-късно лежах на дивана и не можех да се осъзная. Бях припаднала четири пъти.

-Що за схеми имате вие двамата!? Убихте ме!

Хванах се за челото и заплаках тихо.

-Аз...

-Млъкни! Млъкнете и двамата! Не искам да чувам гласовете ви!

Изправих се и излязох. Набрах Крисчън и се качих в стаята си.

-Вдигни, копеле! Вдигни!

Като по команда гласа на Крисчън опари слуха си.

-Как си, дяволче?

Гласът му беше весел. Отдалечих телефона от ухото си и се опитах да не звуча като разревана.

-На проверка!

-Плачеш!

Познава ме копелето! 

-Да! Мариано до теб ли е?

-Да!

-Може ли да дойдете в имението?

-Тръгваме!