Кралицата На Мафиотите

#16

Анджела:

Отворих леко очите си. Всичко беше бяло,и миришеше на болница...Я чакай БОЛНИЦА!

КАК СЕ ОЗОВАХ ТУК
-помислих си аз,след което върнах лентата назад и се сетих за случката.

Тръгнах да се изправям,но всичко ме заболя за това легнах отново.

Огледах стаята и нямаше нищо кой знае какво,един малък диван,малка масичка,шкафче,мъж стоящ в ъгъла на стаята,да нищо не обичайно.

Чакай ,мъж в ъгъла на стаята!

Веднага се изправих и го погледнах злобно ,а от негова страна получих мазна усмивка.

Кой си ти по дяволите‽-попитах или по-точно изръмжах аз.

Успокой се коте.-започна той-Тук съм,за да видя как е новото ни попълнение.

Ново попълнение ли?-изсмях се аз-Мисля,че си се объркал драги.

Не съм драга,праща ме чичо ти. Така или иначе скоро сама ще решиш да се присъединиш към нас.
-усмихна се лукаво глупака.

Изчезни от стаята, веднага.-казах спокойно но с твърд тон.

Идиота само се усмихна и започна да се приближава.

Хвана ме и ме блъсна в стената. От болката изпищях.

И вие на мое място бихте извикали.

Май не си толкова силна, а Анджела?

Аз се доближих до него толкова ,че да усетя дъха му върху лицето си. Идиота започна да се приближава,
явно мислеше,че ще го целуна.

Докато се опитваше да докосне устните ми аз му се усмихнах .

Защо се усмихваш сладка?-попита с дрезгавия си и в същото време секси глас.

Наистина ли мислиш,че ще те целуна сладък?-попитах го много сладко.

Какво те спира?-попита учуден.

Това,че си много ниско. Не искам да се навежда -казах аз през смях.

Стоя пред теб,а и съм много по-висок.-каза той недоумяващо.

Вече не -казах и го ритнах там където слънце не огрява. Той падна на земята и ме погледна.

Борбена си,харесва ми-каза с нагла усмивка.

В този момент вратата се отвори с гръм и трясък. В стаята нахлуха Дерек и Ник.

Ник се хвърли върху нападателят ми,а Дерек дойде до мен.

Анджи,добре ли си?-попита той притеснени.