Camp TAEKOOK

1

Техьонг тичаше с всички сили,за да стигне на време.На няколко пъти се препъваше от тичането.Най-накрая зърна големият автобус и си отдъхна.

"Не съм закъснял отново"-помисли си той и се насочи към автобуса.

-Най-накрая Те-каза-каза розовокоското и побутна Техьонг в автобуса.

-Да помислих,че пак,ще закъснея.Как си Джимин?-попита Те и влезна в пълният автобус.

-Ти на вяка екскурзия закъснаваш-засмя се Джимин-Добре съм ти?

Техьонг се спря и загледа.Нямаше почти никакви свободни места.

- И аз Чим къде ще стоим?-попита и се обърна към приятелят си.

-Ами аз...-поде той но изведнъж се озова в скута на някой.Той му се усмихваше и се обърна към Техьонг.

-Той ще стои до мен ти си намири друго място.-каза зеленокосото момче и зарови лице във врата на Джимин предизвисвайки смехът му.

Техьонг изпуфтя и се заоглежда за свободно място.

-Ей Ким Техьонг нямам цял ден за да те чакам да седнеш.Садай иначе,ще паднеш.Тръгваме.-кресна учителката и Те по най-бързият начин се отправи към задните седалки беше зърнал празно място.Както притича за да седне изведнъж шофьора тръгна и Техьонг се озова блъснат и лице в лице с най-популярното момче в училище.

-До кога ще смяташ да седиш в мен-процеди през зъби чернокоското момче.

Техьонг чак сега забеляза,че се намира с скута на момчето и лицата им бяха много близо.Техьонг разшири очи и се отмести сядайки до прозореца.

-Съ-съжалявам Джънкук-смотолеви той и се прокле на ум,че заекна.

Това беше забелазано от момчето и предизвика усмивка на лицето му.

                              ¤¤¤

След може би час и малко автобусът спря и всички тръгнаха да излизат.
Техьонг беше толкова вглъбен да мисли за по-рано,че въобще не разбра,че всички са слезнали и,че Джимин размахва ръка пред лицето му.

-Ей Техьонг хайде всички слязоха учителката пак се е развикала,че се бавим хайде.-каза Джимин и задърпа Техьонг навън.

Те се приближиха до учителите и  другият автобус с другите ученици.

-И така искам първо да ви кажа,че безопасността е на първо място.Моля не излизайте от комплекса на лагера може да е опасно...-каза една от учителките и другата я допълни-Без глупости сега ще ви раздадем клучове за бунгалата...

Техьонг се намръщи и се зачуди с кой ли,ще се падне в стая.Обърна се и се заоглижда за да види Джимин.

-Ако търсиш Джимин и Юнги отдавна изчезнаха.-каза глас срещу ухото му и Техьонг подскочи от изненада.Виждайки Джънкук срещу лицето си.

Техьонг сега забеляза,че и Юнги го нямаше.Значи той беше прав тях ги нямаше.Техьонг се отдръпна леко, защото се притесни от близостта на чернокоското момче.
Джънкук от своя страна не каза нищо просто продължаваше да се взира в лицето на вече пламналия Техьонг.

Техьонг се чувстваше все едно Джънкук го е стиснал и му пречи да диша.

-"Какво ти става Техьонг осъзнай се"-каза си.Той нервно тропаше с крак докато чакаше да разбере с кой,ще бъде в бунгало.

-Джеон Джънкук и Ким Техьонг бунгало 6 в дъното на комплекса.

Техьонг разшири очи не можеше да са в едно бунгало.Как се очаква да спи в една бунгало с най-популярното момче в училище.И най-лошото за Техьонг момчето в което беше влюбен от година.
Техьонг се обърна към Джънкук и с изненада останави,че той не е сприрал да го гледа.След като сключиха поглиди.Техьонг останови,че дистанцията между тях намалява.Джънкук се приближаваше.

-"Защо се приближава дали няма да ми вика,че ще съм в едно бунгало с него.Боже сърцето ми се се пръсне"-каза си той и преглътна тежко.

Джънкук се приближи опадно разстояние от лицето на Техьонг.Той извъртя глава не искаше да го гледа.

-Аз -Аз съ-съжалявам,ще ка-кажа на учителката да ме премести.-Техьонг стисна очи мислеше си,че Джънкук,ще го удари.-Мо-моля те не-не ме удряй-аз ще-се пр-преместя няма да-да ти пр-преча...-продължи Техьонг и прехапа устна.

Джънкук се приближи максимално до лицето му и дъхът му се удряше в червеното лице на Ким.

-Няма да те ударя Тете-заговори той с дрезгав и тих глас.-Мисля да правя други неща с теб и тялото ти-каза той

Техьонг беше в шок и го погледна. Джънкук се усмихна и му намигна и се отдалечи тръгвайки на някъде оставяйски сърцето на Техьонг да блъска силно в гърдите и лицето му да се зачервава с всяка изминала минута.

-"Какво беше това по дяволите.Какво имаше в предвид с това".
                            ¤¤¤