Second Chance

Глава 30

-И все още не искам!

-Но в момента говориш с мен,нали така?

-Ъмм...да така е,но...Върви по дяволите! Всъщност единствено искам да ти викам! Защото съм ти бясна! Глупак такъв! Искам да те убия и хвърля в някоя река! Шибан кретен! Малумник такъв! Не мога да повярвам, че срещнах такъв идиот, като теб! Проклинам денят, в който се запознах с теб!

Наистина искам да го убия, но когато викам по него ми става по-добре.

-Искате ли чай? - попита Джейсън

-Разбира се. - съгласих се

Ще изпия един чай и ще продължа да викам или ще го убия, може да убия и двамата ще видя.

Тайлър

Кейси спеше на дивана.

Изглеждаше спокойно.

-Какъв беше този чай? - попитах

-За успокояване на нервите. Но по-силен.

-Добре. Колко време ще е така?

-Час, два не знам.

-Добре, поне така няма да вика.

Чу се бебешки плач.

Погледнах към количката.

-Това дете плаче. - казах и Джейсън се намръщи.

-Това дете? Ти сериозно ли?

-Моето дете. Така по-добре ли е?

-Да.

Извадих го от количката, но той продължи да плаче.

-Не знаех, че е момче.

-Вече знаеш.

-Как му е името?

-Никълъс се казва.

-Никълъс, моля те престани да плачеш, защото майка ти ще се събуди и пак ще ме набие.

-Не знаеш как изглеждаш от страни. За първи път те виждам да държиш бебе.

-Забавно ти е, нали?

-Много. Виж спря да плаче. Може би те харесва.

-Ако е като майка си...се съмнявам да ме хареса.

-Майка му никой не харесва,дори сестра си.

-А, аз искам мен да харесва.

-Аз излизам.

-Ще ме оставиш сам с него? - попитах

-Той е твое дете.

-Но не знам какво да правя, ами ако пак започне да плаче?

-Оправяй се. Не искам да съм тук, когато тя се събуди.