Тайни

I

Казвам се Сами О'Конър на 16 години от малък град край Австралия наречен Таунсвил където живея с майка си.В 10 клас съм и уча в близката гимназия (ако и вие учите там - наистина ви съчувствам).Не съм от ученолюбивите,никак даже - едвам дочаквам звънеца в края на последния час,особено с клас като моя си е направо "Опитай да оцелееш",но определено съм късметлия с най-добър приятел като Ема,все пак какво по хубаво от това да обсъждаш всичко с най-добрия си приятел?! Ема е меко казано странна,само тя би ти направила "мокрия Уили" за поздрав всяка сутрин и само тя би влезнала в дома ти,запътила се бясно към хладилника все едно си е вкъщи.Тя мрази яйца и маслини,но би могла да яде само пица и донати за цял живот...Въпреки всичко,тя е уникален човек с който споделям всичко - от малките ми тайни,до последното си парче пица...Да,правилно рабрахте - и аз обожавам пица - това е едно от нещата което прави приятелството ни неповторимо,а друго което ни свързва е рисуването! Обожавам изкуството - това е моето хоби...преди 4 години пробвах да се запиша за големия държавен конкурс по рисуване,но мама каза че съм твърде малък и колкото и добре да рисувам,все още няма място за мен,но се надявам че когато най-сетне стана зрял и пълнолетен тийнейджър ще имам тази възможност! Стига с обясненията за моя живот...да преминем напред:

15 Септември,07:00

*звук на аларма*

-О,не! Закъснявам! - извиках силно аз.

Запътих се към банята с бясна скорост,измих си зъбите и се преоблякох,вече бях готов и можех да седна да закусвам преди големия ден в училище.Когато влезнах в кухнята мама вече беше приготвила масата,но тя не беше там,озъртах се известно време когато видях бележката залепена на стената - "Закуската е сервирана,преди да тръгнеш сложи храна на Хенри.Ще те взема в 14,приятен първи ден в училище!".

Хенри е кучето ми - не много голям,но и не много малък голдън ретрийвър.

Когато свърших нужното,вече бях готов да тръгна - облякох си якето,обух си кецовете и тръгнах към вратата,миг преди да прекрача прага телефонът ми звънна - беше Ема както може да предположите,разбрахме се да се чакаме пред училище - така и стана.

Чаках там 20 минути докато слушах обичайните песнички идващи отвътре,тъкмо когато тръгнах да и звъня,видях как тя пресича улицата и както обикновено се влачеше като народна песен и премяташе кичура коса който и пречеше да вижда.