•The twist•

(^_^)

Вече беше станало време да тръгва за гарата.
След като пристигна на нея, изчака влака си. Две минути преди влакът му да пристигне, той получи обаждане от Тае.
Когато отвърна на обаждането му го попита какво е станало, а Те му отговори, че дълго е мислил върху това и това вече го е измъчвало, но трябвало да му признае.
-Куки мисля, че имам чувства към теб, вярно, че беше просто един секс, но това ме накара да се замисля върху нещата и да ги погледна от друга страна. Ти ме накара да си отворя очите за нещата. Ще те разбера ако мислиш, че прибързвам, но не мога да се сдържа вече.
-Тае, ако трябва да бъда честен с теб, аз също мисля, че изпитвам същото към теб, отначало мислех, че ще е просто забавление за една нощ, но след онази вечер, аз не можех да си те избия от главата. Запомних всеки един момент от онази нощ. Ти си различен. Когато съм с теб аз също съм различен, не съм същия Чонгкук.
-Чон замълчи-прекъсна го Тае-Виж искам да сме заедно, не смятам да губя повече време. Искам да си само мой.
-Наистина ли го мислиш Хюнг...?
-Да, наистина го мисля, ще станеш ли мое гадже, Куки?
-Как бих отхвърлил такава възможност, естествено, че отговорът ми е да, Хюнги.
-Не мога да ти опиша колко съм радостен вмомента, Куки.
*шум от спиращ влак*
-Тете трябва да ти затварям, ще влизам във влака, ще ти звънна когато пристигна в Бусан.
-Добре, ще чакам обаждането ти.
-До после, Те.
Кук се качи във влака и се настани удобно. Чакаше го дълъг път. Точно след като се настани, в купето на влака му влезе не кой да е а Соми, която държеше и Минки в ръцете си. Кук остана изненадан, че се срещат точно тук и сега, след толкова време. Минки беше пораснал доста, а майка му се беше разхубавила. Те почти не обелиха дума през цялото пътуване.
[След пристигането на Кук в Бусан]
Когато Чон слезе от влака, побърза да се обади на Хюнги. Позвъни му веднъж, втори път, трети, четрвърти, но всяко завършваше с телефонния оператор на Тае, който оведомяваше Кук, че вероятно Те е изключил телефона си или е извън обхват. След всяко обаждане, Чон започваше да изпитва притеснение. Чудеше се защо не отговаря на обажданията му...Мина един мъчителен за Кук час и той отново реши да му звънне. Този път започна да набира.
-А-ало, Кук?
-Тае, най-накрая ми вдигна, нямаш си и на идея колко много ме изплаши. Защо беше изключил телефона си?!?
-Оо, съжелявам, беше ми паднала батерията.
-Тае...моля те, да зареждаш мобилното си устройство по-често. Така само караш лошите мисли да изплуват в съзнанието ми.
-Спокойно, всичко е наред, а ти как пътува?
-Ами добре, видях бившата ми приятелка с детето и, бяха в моето купе.
-О така ли? Ами какво съвпадение, а?
-Да, Тете трябва да ти затварям, имам малко работа, след 3 дни ще се върна в Сеул.
-Добре, сладурче, ще те чакам.
-Чао и да се грижиш за себе си, чуваш ли?
-Да, чао Куки.
[След 3 дни]
Кук чакаше влака си на гарата. Взе билета си и зачака вратите да се отворят. Качи се и влезе в 2ро купе на 3ти вагон. Не след дълго кондуктора мина и провери билетите на всички пътници. Влакът вече беше готов за тръгване. Трябваше да пристигне в Сеул след 30 минути. Кук знаеше, че Тае ще го чака на гарата. Изгаряше от желание да се видят вече. За нещастие обаче, когато се пресегна да вземе телефона си, влакът излезе от релсите, наклони се и падна в пропастта, която беше под моста на който се намираха релсите.
Оставам отворен края, вие решете как ще завърши историята. Можете да споделите идеите си под формата на коментар или да пишете в профила ми, надявам се да ви е харесала тази история, ако е така можете да волтнете, нищо не ви коства. :) Благодаря, довиждане!