Защо бях безсилен пред теб?
Та ти едва докосна дланта ми.
Аз треперех от страх и студ.
Прокара пръсти през бедрото ми . Попита ме :"Така харесвали ти..."продължи. Едвам ти отговорих : "да". Като верижна реакция и моята длан се озова на бедрото ти...мхм простенваш.
Защо ме желаеш по този плътски начин ? Та ние се познавахме от едва десет минути а вече искаш да те докосна. Там някъде ние си знаем къде.
Поисках устните ти. Те са първите , които докосват моите. Ще си призная не беше истинско а някак спонтанно недомислено. Исках да ги докосваш жадно. Не беше жадно . Ти ги нападна както животните нападат своите жертви. Аз ли съм твоята жертва ? Толкова безсилна и уморена. Да така е . Хванах се в плътски ти капан. Без чувство,без жал,без милост. Само желание да усетиш тялото ми. Да ме видиш подчинен и просто немощен пред очите ти. Тези две пъстри мечти. Те не ме гледаха така като исках а еротично. Глупав ли бях , че им се подчиних...или прекалено изстрадал ? Не бях себе си. Изроних : "хайде на задната седалка...". Лекомислено ,като чели някой друг говореше а не аз.
Не разтвори устните ми с език и после да търсиш моя. Не... Отново ги нападна без милост,без жал. Сякаш ме сякаш ме показваше защото исках да се почувствам добре.
Но пък и аз попаднах вратът ти. Целувах го прокарвах език през него. Станеш. Харесва ти. Ръката ти ме докосна някъде. Ех защо...? Нужно ли беше ? Да плътското надделя.
И вече прокарвах език през ствола му. И аз те наказвам. Не го поемам веднага. Харесва ми да те гледам как се гърчиш и си толкова немощен в момента.
- Така харесва ли ти ?
- Мхм.
- Ммм добре. Ами хайде да свършваме с този въпрос. По-бързо или по-бавно.
-По бавно
Ето вече и с този въпрос приключих . И сега. Ще ме оставиш там от където ме взе. С мен ще се приберат самотата и студа.
Ще си легна сам в леглото. Да си гушна възглавницата да се притисна в нея. Ще си мечтая за нещо по добро. По хубаво,страстно и чувствено.
Да беше грешка...
Лео Пепеляшев
2019 год.
