Страх.

I. Между края и началото

  "Искаме да знаем какви са чувствата ви един към друг!"

  "Има ли повече от приятелство тук или всичко е за пред камерите?"

  "Какво се случва с теб и него? Обясни ни!"

  "Компанията ли ви накара да се правите на гейове за повече известност???"

  "Къде е той?"

  - Айш, млъкнете вече всички! - момчето изкрещя на гласовете в главата си, които го тормозеха от дни. Бе стигнал пределите си, вече бе късно да се скрие - тези въпроси трябваше да получат отговори и то от него самия. Но как щеше да отговори? От това зависеше всичко - славата, договора му, приятелите му и най-вече човека, за когото се отнасяха. Той, това момче, което изчезна безследно, но още живееше в съзнанието и сърцето му.

─•────•───✿───•────•─

  Високото момче пристъпи на прага на дорма, където мениджърът го водеше. Днес започваше новият му живот като идол и част от супер група. Нещо различно, което никога досега не е правено. Коремът го болеше, не знаеше как ще бъде приет. Надяваше се да се хареса и да си намери приятели.
  Щом се озова в коридора, остави двата си куфара и последва мениджъра послушно към хола, където щеше да се запознае с останалите момчета. Повечето вече бе виждал, защото бяха трейнита заедно, но поради затворената му личност не бе общувал с тях.
  Четири момчета седяха на широкия диван в хола и гледаха някакво предаване.
  - Здравейте, момчета. Елате да се запознаете с още един член на групата. - подкани ги мениджърът след като никой от тях не им обърна внимание.
  - Оо, здравейте. - усмихна се едно от момчетата с черна коса и доста детински черти на лицето. Изправи се и с бързи крачки достигна двамата новодошли. - Аз съм Тейонг, приятно ми е. Ще бъда ваш лидер. Така че, ако имаш проблем или притеснения, съм тук за теб.
  - Сиченг, приятно ми е. Благодаря за милото посрещане. - кимна с глава новото момче и огледа всички останали, които се бяха наредили в колонка, за да се представят.
  Следващото момче на опашката му се усмихна леко и подаде ръката си.
  - Казвам се Дойонг и ще се радвам да бъдем приятели.
  Сиченг се усмихна приветливо. Момчето пред него приличаше на личност, на която можеш да довериш всичките си грижи. Макар и да бе лека усмивка, тя излъчваше толкова много топлина, че Сиченг не можеше да се начуди какви са тези чувства, които изпитва в момента към него.
  Следващото момче бе с впечатляваща височина и сладурско бузесто лице. Бе леко плашещ, но внушаваше сила и респект у новака.
  - Джони, приятно ми е. Надявам се да не останеш толкова тих, защото ще се принудим да те изгоним от групата.
  - Какво? - всички ахнаха и го погледнаха в недоумение.
  - Шегувам се. - засмя се и потупа рамото на Сиченг, намигайки му. - Добре дошъл, надявам се да се разбираме добре за в бъдеще.
  - И аз. - отговори плахо по-ниското момче с леко шокирана физиономия.
Великанът се дръпна и на Сиченг му се зави свят от разликата между предния и настоящия член, който седеше пред него, защото той бе по-нисък и от самия него. Усмивката, която се ширеше на лицето му обаче бе толкова приветлива , че накара и новакът да се усмихне. Момчето подаде ръката си и щом улови другата, я стисна здраво.
  - Здравей, Накамото Юта съм аз. Щастлив съм да се запознаем. Аз ще ти бъда и съквартирант. Надявам се да се разбираме и да се забавляваме заедно. Ако искаш, мога да съм ти гид и да те въведа в обстановката тук. Но първо ще те заведа да си оправиш нещата. Хайде.
  Както държеше ръката му, той просто го дръпна да върви след него и новото момче нямаше друг избор. Юта хвана единия куфар, а Сиченг другия и се запътиха към стаята.
  - Е, това ще е братската ни бърлога.
  Сиченг се огледа внимателно. Стаята бе уютна и боядисана в приятни цветове. Забеляза, че Юта явно е фен на игрите и аниметата, защото имаше много такива неща. Също биеше на очи, че има и трето легло.
  - Ще имаме още един съквартирант, който ще спи тук, но той още не е пристигнал. Казва се Теил. - осведоми го Юта, като оправяше разхвърляните си неща.
  Сиченг кимна и седна на едно от леглата.
  - Имаш ли някакъв прякор, с който да ми е по-лесно да те наричам?
  - Уин.
  - Чудесно. Кратко е колкото моето, пасваме си идеално. Ти си китаец, нали?
  - Да.
  - А аз японец. Ще бъдем интересна комбинация. Това ще е стаята на международните съквартиранти. - засмя се момчето и погледна Уин с широката си усмивка.
  Другото момче бе впечатлено колко разговорлив е Юта, но някак си му харесваше, защото той изобщо не беше и щеше да го предразполага да говори. Допадаше му също факта, че и двамата по някакъв начин се различаваха от останалите и нямаше да се чувства самотен в това.
  - Хей! - почука мениджърът на отворената врата и се усмихна на двете момчета. - Виждам, че се разбирате и няма да има за какво да се притеснявам. Сиченг, надявам се да се чувстваш добре. Юта много говори, но ако те дразни, просто го замери с нещо. Сега аз ще тръгвам, защото трябва да посрещна следващия член.
  Сиченг кимна и му благодари за гостоприемството, а след това се съсредоточи върху оправянето на багажа си. Юта го разсмиваше със своите многобройни въпроси, но все пак бе щастлив, че някой е толкова заинтересован от него.

✦ ·  ·  ·  ·  ────────────
Здравейте.
Е, това е новата ми история, която се надявам да ви привлече по някакъв начин.
Много пъти съм искала да я започна и сега ми се отдаде възможност.
Напишете ми в коментарите дали ви допада и бихте ли чели още.
Също си остава правилото,че, за да публикувам следваща глава, трябва да се съберат определен брой гледания. Целта за втора глава е само 15 гледания, като с всяка следваща се увеличават с 5.