♥♔Ледено Сърце♚♡

Part 10

Огледах се критично..харесвах стила си на обличане, но може би наистина е малко неподходящ за шеф на компания.
Татко: Довечера ще дойдем с Джон и Джъстин в новата ти къща, за да обсъдим всичко около фирмата, а сега отиди с Алиша (стилистката) за да ти оправи гардероба. Поръчал съм да пренесат нещата ти в къщата, а Кери вече ще работи при теб.
Ана: Кога успя да направиш всичко това? - прегърнах го силно. За един ден всичко се промени и то толкова много. Още не можех да приема нещата. Али ме отведе до един огромен магазин за маркови дрехи и цял ден пазарувахме и пазарувахме. Получих кредитна карта на която имаше доста парички. Накупувах си ужасно много дрехи, обувки, бельо и всякакви други аксесоари, наложи се да ми помогнат 3-ма човека, за да ги отнеса до новият ми дом. Къщата беше голяма и като казвам голяма имам предвид МНОГО ама МНОГО голяма! Повечето ми неща вече бяха тук и дори подредени. Премигнах няколко пъти, но не..не можех да повярвам на всичко това. Аз, едно обикновено момиче, идвам в ЛА, получавам работа, къща, пари, колаи какво ли още не, но за мен парите не са всичко. Да, радвах се на това тук, но щях да бъда с приятелката си и ще мога да споделя тази моя сбъдната мечта с нея и това ме радваше най-много. Новата ми стая беше невероятна! Тъкмо я разглеждах, когато ....
Кер: Добър ден, г-це МкКалистър, на вашите услуги. - изтичах до нея и я прегърнах силно.
Ана: Можеш ли да повярваш на всичко това? Защото аз определено не мога. Очаквам всеки момент да се събудя.
Кер: Истинско е Ани, всичко е твое и само твое. - започнахме да пищим и да пеем. Наближаваше 18:15, а гостите щяха да дойдат в 19:30чч и да Джъстин също, това беше единственият проблем така да го нарека в цялата работа, защо Джъстин? От цял ЛА защо точно той? Е, нямах намерение да седя и да си скубя косите, защо смятам, че нямам това право..Получих толкова много неща и не бива да бъда неблагодарна. Влязох и си взех душ като приключих с Кери избрахме какво да облека  беше една лилаво бяла рокля малко над коляното, харесваше ми как ми стои. Начупих косата си, исках да съм възможно най-естествена. Не съм си слагала много грим, спирала, гланц, малко молив и това е. Кери ми каза, че вече са пристигнали и слязох долу, а там да не ви разправям какви физиономии бяха направили всички, (абе ще глътнат муха ;n ;д ) като най - зяпналата уста беше на Джъстин. Стана ми смешно, но се сдържах.

Татко: Уоу, скъпа! Изглеждаш зашеметяващо! - дойде до мен и ме прегърна.
Джон: Невероятна си ! - усмихна ми се и след това и той ме прегърна. - Джъстин не каза нищо. Седнахме да вечеряме и докато го правехме нашите ни обясняваха всичи неща, които трябваше да знаем за новата ни работа.  Пълни глупости де, ще кажеш, че сме маймуни и нищо не разбираме ;д . И двамата с Джъстин се отегчихме и точно тогава дойде спасението. Телефонът на Джон звънна.
Джон: Извинете ме, сега се връщам. - стана от мястото си и отиде в другата стая, за да говори. След малко се върна - Ам..Тери (баща ми) появи се малък проблем със стоката, която трябваше да пристигне тази вечер във фирмата в Милано. Искат ни и двамата там до утре сутрин.
Татко: Какво? Не могат ли да се оправят без нас ?
Джон: Няма начин.. Съжалявам много деца! Надявам се да сте разбрали всичко което ви обяснихме и утре можете да започнете. - те си тръгнаха, а аз и Джъстин се спогледахме. Бяхме сами в огромната къща, оу не! Кери отиде да спи в някаква роднина тази вечер и така де, Джъстин ме гледаше странно.
Ана: Какво?
Джъстин: Ами..мислех си.
Ана: За какво?
Джъстин: Не е важно. Какво ще правим сега?
Ана: Трябва ли да правим нещо заедно ?
Джъстин: Бързо забравяш! Вече сме съдружници и от утре ще правим много неща заедно. - той ми намигна.
Ана: Не бях забравила, но се опитвам да мисля за това колкото се може по-рядко.
Джъстин: Щом казваш.
Ана: Не знам за теб, аз си лягам! - тръгнах да изкачвам стълбите на горе. Не бях уморена и не ми се спеше, но ми трябваше някакво оправдание, за да се махна от Джъстин. Не ми пукаше какво ще прави тук долу или дали ще си тръгне, днес денят ми бе прекалено хубав, за да се тревожа. Влязох в стаята си и си взех копринената нощничка, която на дължина беше почти мини, не можех да издържам повече в това нещо и така де започнах да се преобличам.

~МИСЛИТЕ НА ДЖЪСТИН~
Тя каза, че ще си ляга и се качи горе, а на мен обаче ми е скучно, а това не е добре! Започнах да изкачвам бавно и безшумно стълбите след нея. Стигнах до стаята й и надникнах леко през открехнатата врата. Забравила е да я затвори напълно и точно, когато погледнах тя нахлузи една къса нощница (мм, Джери веднага реагира). Влязох вътре, а тя все още не ме усещаше. Минах зад нея и увих ръцете си около кръста й, а тя цялата настръхна моментално.

~МИСЛИТЕ НА АНА~
Точно облякох пижамката си и две ръце се увиха около кръста ми. Цялата се напрегнах и сърцето ми взе да бие шумно и бързо. Знаех отлично чии са тези ръце. Не се обърнах към него, останах така.
Джъстин: Страх ли те е ? - прошепна ми той, много близо до ухото. Не му отговорих. Да, бях уплашена и то много! Не знаех какво прави и какво ще направи. Изведнъж ме обърна към себе си, а аз сведох глава на долу. Не исках да го гледам в очите в лицето и изобщо в нещата над врата. Забих погледа си в татуировката, която имаше на сгънката на ръката си (беше облечен с тениска) . Той докосна леко с върха на пръстите си лявата част на врата ми, което инстинктивно ме накара да вдигна глава към него като цялата потреперих отново. Очите му бяха толкова тъмно кафяви в този момент и не изпускаха от погледа си всяко мое движение. Устните му бавно започнаха да се приближават към моите, исках ли това да се случи? Разбира се! В този момент вътре в мен се отключи нещо, някакво различно чувство, което не бях изпитвала до сега. Любов ли беше ? Не знам, но смятах сега да разбера. Погледнах го право в очите и леко се надигнах на пръсти, за да мога да го стигна, той се усмихна и след секунда усетих меките му, горещи устни върху своите....................

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ......И хора ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИ, защото инъче няма да кача некст и спирам с историята до тук! От вас зависи.. :))