♥♔Ледено Сърце♚♡

Part 10

~НА ДРУГИЯ ДЕН~ АНА
Не ми се работеше, нямах желание за нищо. Бях наранена, знаейки, че аз нараних някой друг. Баща ми ми звънеше вече за 15-ти път тази сутрин. Не исках да говоря с никого, ама наистина ми писна от тази врява вече.
Аз: Ало?
Татко: Най-сетне, Ани. Защо не ми вдигаш?!
Аз: Извинявай татко, не съм чула.
Татко: Няма значение, имам страхотна новина за теб! Просто, отвори входната врата.
Аз: Какво? Защо да го правя?
Татко: Ще видиш! - отидох до вратата и я отворих, а там стоеше той! Не можех да повярвам! Прегърнахме се толкова силно, че и двамата едвам дишахме, но той наистина ми липсваше.
Аз: Какво правиш тук?
Татко: И това ще разбереш след малко! Хайде, ела с мен.
Аз: Къде?
Татко: Задаваш прекалено много въпроси. - спрях с въпросите и просто го последвах. Качихме се в една скъпарска кола ;д в черно, а на предната седалка имаше шофьор, не разбирах какво се случва. Колата ни откара до една ОГРОМНА сграда, с татко се запътихме към входа й. Щом влязохме всички започнаха да го поздравяват, а на мен да ми се усмихват. Качихме се мисля, че на 5-тия етаж и влязохме в една голяма стая, в която седяха към 10 човека и очевидно чакаха нещо. Татко застана на главното място, като до него седеше един мъж.
Татко: И така, драги управители, искам да ви представя дъщеря ми Ана, която от днес нататък ще бъде вашият шеф, както и шеф на всичко това тук, заедно със сина на моят така добър приятел Джон, разбира се, ако тя го иска. - той погледна към мен, а аз го гледах с отворена уста, не знаех какво да кажа, но пък..иска ли мислене? Предлагат ми добра работа в огромна фирма като шеф ..
Ана: С удоволствие татко! - всички започнаха да ръкопляскат и да се усмихват, тук наистина всички бяха много мили! Баща ми ме прегърна.
Татко: Благодаря ти, че прие и не знам защо Джъстин се забави толкова, сигурно е имал по-важна работа. - той се усмихна, а аз чак сега зацепих. Джон? Погледнах към човека стоящ до баща ми и това беше бащата на Джъстин. О БОЖЕ МОЙ! Какво направих току що? Как така те двамата са съдружници и аз не съм го знаела до сега?
Ана: Тате може ли да поговорим за момент?
Татко: Разбира се, нека излезем отвън. - излязохме и аз започнах::
Аз: Какво е всичко това? Защо никога не си ми казвал за него? Лъгал си ме през всичкото това време, така ли ?!
Татко: Това е фирма за текстил, управлявана до сега от мен и Джон! Не съм ти казвал за това, защото исках да изчакам да навършиш 18 години, когато ще си способна да вършиш работа тук, а и защо мислиш, че исках да учиш текстил в гимназията? Сега имаш достатъчна квалификация, за да започнеш работа тук и ако искаш започваш още днес. Предполагам, че се познавате с Джъстин, нали работи в тяхната къща, но това вече е минало, от днес нататък ще живееш в своя собствена къща - извади нещо от джоба си, бяха ключове - това е за теб, а ето ги ключовете и за колата ти. - подаде ми и тях. НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ НА ВСИЧКО ТОВА, ЧЕСТНО ИЗГЛЕЖДАШЕ ТОЛКОВА НЕРЕАЛНО!! - взех ги и го прегърнах.
Ана: Благодаря ти за всичко тате. - една момиче долу-горе на моите години дойде до нас и се усмихна, господи тук всички бяха толкова дружелюбни!
Татко: Това е твоят стилист, не можем да си позволим да ходиш облечена така - посочи ме - на работа.