Моята богиня пак при мен я няма.
Без мен, от блаженство е тя пияна.
На душата ми скована
тя нанесе смъртоносна рана.
Моята богиня, тъй блажена,
смее се на душата ми огорчена.
Сърцето тъне в тъмнина.
Моята звезда умря.
Кърви, сърце. Плачи, душа...
Милан Платонов
