Counterclockwise

17.04.2007- Джак Уондър

Името ми е Джак Уондър и макар и да звучи странно, не знам на колко години съм.
Всъщност, дори все още не съм роден и преди да започнете с въпросите изслушайте историята ми!
Баща ми е напуснал майка ми, когато съм бил едва на 3 години и това не и се отразило особено добре. Тя започнала да се притеснява, да работи прекалено много и да прави всичко възможно, за да оцелея.
Все пак тя си вършеше работата и то доста добре, докато не навърших 12 годишна възраст.
В денят на рожденния ми ден тя ми беше направила торта с продукти, за които беше събирала пари от доста време само, за да ме зарадва. Когато видях майка ми, носеща тортата се затичах към нея, прегърнах я и започнах да треперя от нетърпение да видя горящите свещички, които за жалост досега не бях виждал, поради факта, че нямахме достатъчно средства да празнуваме рожденни дни и други празници. Седнах и грабнах кибритената кутийка.
-Джак, нека аз ги запаля, за да избегнем опастноста от това да се изгориш.
- Но, мамоо!
-Добре, добре, но внимавай, не искам да пострадаш навръх рожденния си ден.
Да, спокойно, ще внимавам.
Изкарах последната клечка от кутийката и рязко я запалих. Приближих се съм тортата и допрях горящата клечица до свещта наподобяваща форма на числото дванадесет. Очите ми светнаха, сякаш досега не бях виждал свещи, така де....схванахте.
Горещият восък се стичаше бавно по свещта а аз не спирах да се взирам във пламъка.
Разконцентриран от красотата на свещта не забелязах как една капка горещ восък падаше директно върху пръстта ми . За мой късмет, точно преди да се докосне до него, успях да се отдръпна а капката падна на пода и направи парафиново петно на килима.
Тогава майка ми изгаси свещичката и ме погледна притеснена.
-Дж..Дж..Джак!
-Да мамо, защо изглеждаш толкова разтревожена.
-Трябва да поговорим!
-Ъмм...окей? - Отговорих в невидение.
-Днес ставаш на 12 и искам да ме чуеш внимателно, готов ли си?
-Да, да, хайде по-бързо!
-Добре, просто искам да знаеш, че няма да бъда винаги до теб и трябва да бъда сигурна, че ще можеш да се справяш сам!
Когато чух тези думи очите ми де изпълниха със сълзи.
-Не плачи заради нещо, което не можеш да промениш, никой не е вечен, не можем да върнем времето назад.
-Какво искаш да кажеш - Отвърнах плачейки.
-Искам да кажа, че човек трябва да се научи да живее сам, да се развива, да изгради семейство и да се радва на това което има.
В този момент пред очите ми проблясна бяла светлина и като, че ли припаднах.
Когато се събудих майка ми отново стоеше пред мен.
-Днес ставаш на 12 и искам да ме чуеш внимателно, готов ли си?
-Амии....да....мисля....чакай, какво стана?- Попитах объркан, след случилото се.
-Нищо не е станало момчето ми, просто е време да проведем един сериозен разговор.
-Както и да е, продължи!
- Добре, искам да знаеш, че няма да бъда винаги до теб и трябва да бъда сигурна, че ще можеш да се справяш сам!
Чувайки това за втори път и разплаквайки се отново, осъзнах, че наистина нещо не е наред.
-Не плачи заради нещо, което не можеш да промениш, никой не е вечен.....
-Не можем да върнем времето назад-Казахме в един глас.
Всъщност това беше моментът, в който разбрах, че съм различен. Разбрах и че думите на майка ми не са верни. Можем да върнем времето. Но всяко нещо идва с цената си. Промененото в настоящето ще има последствия в бъдещето. Понякога дарбата може да ти изиграе лоша шега. Както се случи при мен.....