Истината може да те убие.
Да разкъса листата на надеждата ти,
да убие и малката тръпка от любовта.
Да направи светът от розов на прашинки,
черни... по-черни от скръбта.
Да си млад толкова ли е тежко?
Сякаш вървиш с вързани очи,
вървиш по-пътя твърде леко,
стъпка по стъпка, а пък падаш - и боли.
Надеждата носим у сърцата си.
А сърцата - вече с катинар,
ала вече загубихме ключовете си,
за да възцари отново любовта.
Стъпка по стъпка, тихо и леко,
вече пазим душите си от тая буря,
носеща със себе си нещо мрачно,
толкова далеч от любов и благодат.
Ала дни минават, месеци, години,
вече не сме млади, ала отново вървим,
забравихме да търсим истини и надежди,
забравихме да обичаме, а просто горим...
Ш.Р.
