His princess [ЗАВЪРШЕНА]

Chapter 28

— О, чудесно, готова си! Хайде, всеки момент ще започне. — каза тя и аз се огледах за последно.

— Добре ли съм? — попитах притеснена.

— Супер си! — казаха Киара, Кортни и майка ми в един глас.

— Хайде, баща ти те чака. — каза припряно Киара и аз кимнах.

Беше факт. Не беше сън. Щях да се омъжа за мъж който познавах от няма и три месеца. На когото носех детето му. Който беше един секс манияк и още повече, че ми беше шеф. Бях повече от щастлива. Въпреки всичко. Въпреки всичко което преживяхме. И ето ме сега - в бяла булчинска рокля готова да крача към олтара, за да се омъжа за него. За Джеси Кинг.

Баща ми хвана ръката ми и аз се усмихнах. Сърцето ми биеше лудо срещу гърдите. Имах чувството, че ще изскочи. Бях на път да сключа брак. Само на двадесет и две години. И най-накрая можех да го видя. Щом го зърнах дъха ми спря. Не веднъж го бях виждала с костюм, но сега беше различно. Той беше с черен костюм, който перфектно очертаваше добре изваяното му тяло. Косата му беше в перфектен вид. Веднага изпитах желанието да вплета пръсти в нея и да я разроша. Обожавах двудневната му брада. Имах чувството, че щях да падна. Той също не можеше да отдели поглед от мен. Сякаш и двамата бяхме хипнотизирани от другия. Баща ми подаде ръката ми на Джеси и той веднага я пое, а аз застанах пред него.

— И да я пазиш. — каза баща ми, а Джеси кимна не отделяйки поглед от мен.

— Кой ангел слезе от небето и те направи толкова непоносимо красива? — попита ме той и аз се усмихнах усещайки как се изчервявам. — Моя си! — прошепна той.

През цялото време се взирах в него. Не можех да повярвам, че най-накрая аз се омъжвам. Аз? Аз дето бях толкова дръпната от всеки? Все още бях в екстаз от Джеси. Той беше невероятно красив. Сигурна бях, че дори да беше дошъл с най-обикновени дрехи щеше да изглежда превъзходно. Той винаги изглеждаше превъзходно. Още повече когато беше гол. Дойде време и за обетите ни. Първо щях да започна аз.

— В мига в който те срещнах си глътнах граматиката. — започнах и всички се засмяха, а Джеси се усмихна попедоносно. — Ти беше съвършен. Не че и сега не си. Когато се появи в живота ми... всичко се обърна с краката нагоре. — казах и видях как попедоносната му усмивка се превърна в перверзна. — Ти беше различен. Различен от всички. Това колко добре се отнасяше към мен, колко те беше грижа за мен. Това ме накара да започна да се влюбвам в теб. И така бавно и полека, тази гадинка наречена "любов" ме обгърна. Мислех само за теб. За никой друг. Бях разсеяна, защото ума ми беше някъде загубен по теб. Влияеше ми особено. До мига в който не осъзнах, че всъщност наистина бях влюбена в теб. Много влюбена. Исках да бъда причината за твоите спокойни сънища. Причината за твоята усмивка. Причината за твоята радост. Готова съм да бъда с теб, в здраве и болест, в бедност и богатство, в щастие и нещастие. Готова съм да бъда до теб всяка минута, всяка секунда. Готова съм да ти помагам в трудни за теб моменти. Готова съм да бъда грижовна майка и съпруга. Готова съм да те напътствам към правия път. Готова съм да променя живота ти към по-добро. Да бъда причината за твоето щастие. Да те науча как да обичаш повече. Да говоря с думи нежни и да успокоявам нервите ти. И да ме вземеш с теб в нашия дом в който ще изградим здраво и щастливо семейство. — така приключих своя обет. Джеси прочисти гърлото си и проговори.