Времето навън бе приятно топло, като само няколко бели облачета красяха синьото небе.
Бе събота, което значеше, че всички ученици, а и повечето хора, можеха да се насладят на това време. Това правеше и Джимин.
Седеше в стаята си, грижейки се за цветята си. Поливаше ги, милваше цветчетата им и ги даряваше с любовта си. Слагаше някои от тях на прозореца си, за да могат да поемат топлите лъчи на априлското слънце и да се насладят, докато не настъпи хладната нощ.
Галейки една бяла роза на прозореца си, Джимин забеляза пет фигури, задаващи се от отсрещната улица. Веднага ги позна.
Русокоското стреснато започна да се оглежда, веднага сещайки се, че това бе онази група момчета от по-горните класове, които го тормозеха.
Петте момчета с качулки застанаха в двора на къщата, изваждайки няколко камъчета от джобовете на якетата си. В този момент, Джимин беше много благодарен, че родителите му бяха отишли на пазар.
Надникна предпазливо, само за да види как един от групичката се засилва, за да хвърли камък към прозореца на стаята му, която всъщност се намираше на втория етаж.
Джимин седна на земята под прозореца, като веднага след това нещо падна точно до него. Розата.
Изплашеното момче протегна ръка към бодливото цвете, установявайки, че поради падането, стъблото му се бе счупило. Поредното мъртво цвете.
Джимин изтърпя още малко звукът от удрящите се камъчета в стъклото на прозореца и след като спряха, бавно се изправи, надничайки плахо.
Видя как двама се смееха, докато другите трима говореха нещо. Тогава единият свали качулката си и погледна към Джимин. Черната коса и бледото лице на момчето, някак се харесаха на Джимин.
-Юнги! Родителите му пристигат!- едно от момчетата побутна чернокосият, карайки го да отмести поглед от този на момчето на прозореца.
Хвърли един камък за последно и тръгна след другите.
"Значи се казва Юнги."
Това бяха мислите на Джимин, преди да започне да оправя бъркотията в стаята си.
•••
Мнения?
